Вчера се проведе първата медийна прожекция на филмът “WHEN YOU’RE STRANGE” историята на The Doors. Най-новият член от екипът на www.cinebum.eu , РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА от София, посети организираната от ПРО ФИЛМС (официалните разпространители на лентата за България) прожекция в „Дом на киното“ и споделя с вас…

Смята се,че „идеалното” време за ходене на кино е вечер, аз предпочитам да ходя сутрин, когато салонът е празен и като че ли още по-мрачен, заради светлината навън-сякаш са отворили киното специално за теб.

Филмът „When you’re strange”, трява да се гледа именно така, сутрин, в салона на някое старо кино, далеч от лъскавите и овални форми на модерността.

Защото той разказва за малко по-различно време, появило се и изчезнало като магия, като сигнална ракета.

Сънданс, Берлинале, Удсток са малка част от фестивалите, на които документалния филм на Том Дичилио е селектиран.

Наред с групата, режисьорът ни разказва за най-паметното време в САЩ- 60-те и 70-те.Казват, че ако си спомняш 60-те, значи не си бил там- когато човек от новото поколение, чете това, не го взима на сериозно. Гледайки филма обаче, разбираш, какво са имали предвид. Време на освободеност, тълпи,войни, протести, любов, велики музиканти, поети, любов, любов,любов…То е като паралелна реалност, която не желае да се интересува от злото, парите и предразсъдъците, love, love, love...

И така, светлинита угасват и гласът на Джони Деп ни повежда на обиколка в света на The Doors.

Докато гледах филма ми направи впечатление размаха, с който са се правили концертите тогава, стотици хиляди луди, искащи фенове. Виждах в очите им дивото желание да се докоснат, да имат нещо от идола си. По онова време, за да бъдеш идол, не е било достатъчно да пуснеш запис на фалшивото си изпълнение по you tube,а наистина да бъдеш някой.

Времето го показва, те остават, и днес има милиони, все още искащи частица от тях фенове.

Джим Морисън е силно повлиян от поезията, самият той е поет. Измисля името на групата от стих на Уилиям Блейк:

Ако вратите на възприятието са прочистени, човек ще види светът такъв, какъвто е, безкраен” /„If the doors of perception were cleansed every thing would appear to man as it is, infinite.

Ражда се група, която по стил, сценично поведение и текстове, няма еталон.

Наричат Морисън, шаман.Докато гледах архивните кадри от концертите, аз наистина го усещах такъв.Сякаш никога не е напълно в реалността, не си сигурен накъде е носочено вниманието му, но усещаш силата, която се излъчва от него.

Алкохол, наркотици, жени, нужно ли е да споменавам, че и тук са в изобилие. И разбира се повлияват на групата, която на няколко пъти е заплашена от разпад.

Във филма има моменти, в които Джим просто ляга на сцената и не може повече, „Момчетата от групата бяха станали специалисти по това да го вдигат отново на крака, като увеличават темпото и солата”.

Славата ги връхлита, но те не са неподготвени, напротив, сякаш за нея са родени и нея са чакали. Има нещо друго обаче, Морисън споделя, че винаги се чувства не на място, „Сякаш съм странник, който няма нищо общо с другите”. Казва, че семейството му е мъртво и не поддържа връзка с никой от тях. Баща му, военен, му пише да спре да се занимава с музика, тъй като няма никакъв талант.

Приятелката му Пам е до него през целия филм, но гледайки онези архивни кадри, аз го усещах ужасно самотен…When you’re strange

Дрога, алкохол,полиция.

Публиката вече идва на концертите им, не за да слуша музика, а за да гледа шоуто, което Морисън предлага. Барабанистът казва: „Видях как Джим седна на сцената на онзи концерт и енергията сякаш излезе от него…”

В разгара на хипи движението умират Джими Хендрикс(27) и Джанис Джоплин(27), Морисън се шегува, че е следващият, за да се запълни тройката.

Заминава за Франция с Пам, заявявайки на групата, че напуска. Поезията го спасява. Обикаля улиците на Париж с тетрадка, записва стихове, текстове на песни. Един ден звъни на групата, че е пълен с енергия и смята да се върне, за да запишат още един албум.

Вечерта, след поредния запой, отива да си вземе душ. Пам чува Джим да пита от банята, „Там ли си?” и това е последното изречение на поета, заварен мъртъв.

Джим си заминава на 27 години, тройката е запълнена.

Пуританите и новата власт вече са на път да премахнат хипи движението.

Но онова вълшебно време на свобода и любов се усеща всеки път щом чуеш песен.

Искам хората да слушат музиката ни, нищо повече,нека и дадат шанс.”

Баща му, заявява, „Синът ме правеше неподражаема музика, беше истински талант”….

Розалия Димитрова

ТРЕЙЛЪР