200 СЕДМИЦИ БЕСТСЕЛЪР НА ШПИГЕЛ

„ЗАПЪЛВАЙТЕ ДНИТЕ СИ С ЖИВОТ, А НЕ ЖИВОТА СИ С ДНИ.“

Рихард Давид Прехт

МОМЧЕТО ОТ НЕОБИЧАЙНО СЕМЕЙСТВО

 Рихард Давид Прехт е роден през 1964 г. в Солинген, Германия. Отгледан е в необикновено семейство с пет деца, две от които виетнамчета, осиновени от родителите му в знак на протест срещу войната във Виетнам. Децата отрастват в интелектуална и идеалистична среда: бащата е промишлен дизайнер, който хранел особена любов към книгите и събрал внушителна лична библиотека. Майката е посветила огромна част от времето си на благотворителни каузи, насочени най-вече към децата. Рихард Прехт е завършил философия, германистика и история на изкуството в Университета в Кьолн и е работил като научен асистент в същия университет. Главно обаче се е издържал от журналистика: водил е радиопредавания, писал е за медиите (включително и за списание „Шпигел“). В момента основното му занимание е писателска дейност. Живее в Люксембург и Кьолн със съпругата си, телевизионната водеща Каролин Март, и с четирите си деца.

След издаването на книгата му „Кой съм аз? И колко сме?“ през 2007 г., която го прави невероятно популярен в целия немскоезичен свят, той става редовен и изключително търсен гост в много токшоута по немските телевизии. Прехт не се страхува да изрази отношение по всякакви обществено актуални въпроси. С простия си и еднозначен изказ той може да постави натясно дори политици от най-висш ранг. Следват книгата „Любовта – едно неорганизирано чувство“ 2008 г., и най-новата му книга – „Изкуството да не бъдеш егоист“ (обратното на „Изкуството да бъдеш егоист“ на Йозеф Киршнер).


ЕДИН НЕОБИКНОВЕН БЕСТСЕЛЪР

Модерно въведение във философията като КОЙ СЪМ АЗ? И КОЛКО СМЕ? става международен бестселър! Това звучи невероятно, но ето фактите:

  • преведена е на повече от 30 езика,
  • продадени над 2 милиона копия,
  • 200 седмици е бестселър на Шпигел,
  • обявена е за третата най-важна книга на десетилетието (сп. Шпигел).

 

Каква е тайната съставка, която превръща един философски труд в бестселър?

Обикновено подобни заглавия не са сред предпочитаните от обикновения читател. С какво Прехт успява не само да грабне, но и да задържи вниманието на многобройните си читатели?

Разковничето може би се крие във факта, че Прехт не разглежда философията като отделна наука, която няма никаква връзка с другите сфери на познание. Точно обратното. Недоволен от неефективността на академичната философия, запазена само за „затвореното“ общество на учените, нейната отвлеченост и историческа ориентация, той се опитва да направи философията жива, достъпна и модерна наука. Според Прехт философията вече не е призвана да открива големи истини, а да разкрива нови взаимовръзки. Ето защо в книгите си той се опитва да съвмести философските, психологическите и невробиологичните познания за съзнанието, за да може да отговори на многобройните практически въпроси, които вълнуват обществото днес. Въпроси, свързани с аборта и евтаназията, генните технологии и репродуктивната медицина, отношението към животните и околната среда – всички те очакват философски отговор.

В книгите на Прехт ясно личи умението на журналиста да предава на разбираем език сложни научни теории; фин баланс между научно познание и лекота на изложението.

За книгата КОЙ СЪМ АЗ? И КОЛКО СМЕ?

Още от нестандартното и провокативно заглавие можем да предположим, че книгата се числи към забавните, но информативни четива. И действително е така. Тя представлява едно пътуване в дебрите на познанието, в което авторът изгражда многобройни мостове между самотните острови на отделните науки: философия, (невро)биология, медицина, психология, етика и социология. Въпросът що е човек и как функционира той е разгледан възможно най-цялостно на ясен, жив и достъпен език.

В това пътешествие Прехт поставя много интересни и актуални въпроси: Какво можем да знаем? Какво е истина? Как функционира моят мозък? Какво представляват азът, чувствата, паметта и езикът? Какво трябва да правя? Защо трябва да съм добър? Мога ли да причиня смъртта на някого, за да спася друг човешки живот? Морални ли са абортите? А евтаназията? Морално ли е да се клонират хора? Какви са етичните, икономическите, социалните и правните последствия от невероятните практически постижения при изследванията на мозъка? Нуждаем ли се от собственост? Има ли Бог? Какво е любовта? Какво е свободата? Как да бъдем щастливи и има ли нещо по-важно от щастието? И най-вече: какъв е смисълът на човешкия живот?

Хубавото е, че в разсъжденията си Прехт никога не поучава, а по-скоро подтиква към размисъл. Много често той защитава различни гледни точки с толкова добри аргументи, че на човек му се иска да застане с пълно убеждение първо зад едната, след това зад втората и третата, за да може в края на краищата наистина да започне да размишлява. Същевременно читателят научава много любопитни подробности за някои от най-великите философи и учени (Кант, Ницше, Декарт). За тях обаче се говори по начин, различен от този в другите книги – сякаш между другото, когато идеите им имат връзка с някой от въпросите, които Прехт поставя. Освен това те са представени много човешки, с описание на външния им вид, на затрогващи случки от детството и живота им, с недостатъците на характера им и с техните слабости, което неусетно ги превръща едва ли не в лични познати, на които започваме силно да симпатизираме.

Книгата не дава готови отговори и рецепти – не, тя не отнема възможността и удоволствието сами да мислим и да се развиваме. Защото, както пише и самият Прехт: Да можеш да задаваш въпроси е способност, от която човек не трябва никога да се отучва. Защото ученето и забавлението са тайната на един удовлетворяващ живот. Учението без забавление ни ограбва, а забавлението без учене води до затъпяване. Ако тази книга успее да събуди и развие у читателя удоволствието от мисленето, целта й ще бъде изпълнена. Какъв по-добър успех би могло да има от това чрез все по-голямо себепознание да водим по-съзнателен живот, превръщайки се в режисьори на собствените житейски импулси. Или, както се е надявал Ницше, да станем „поети на собствения си живот“. Наистина понякога пътят също представлява хубава цел, особено ако това е увлекателният път от преплитащи се пътеки, водещи към самите нас.