От ТОМАС АХЧИЯН

Таблети, мобилни телефони, падове, интернет, преносими компютри и още куп иновационни технологии обгръщат нашето ежедневие. Всяко наше действие се осъществява благодарение или е подтикнато от модерна техника караща ни да се чувстваме не само модерни, но и нещо важно и особено в иначе еднообразното ежедневие. Не чувстваме как губим всичко около себе си и в крайна сметка изгубваме и самите себе си. Искаме модерни сгради, молове, места за забавление, нови коли и пътища, но всичко това вместо да ни направи по – весели и щастливи, всичко това ускорява нашето падение и дава път на заобикалящата ни сивота.

В „Лоракс” ще можете да се насладите на град, в който няма нито едно стръкче трева. Всичко се върти около техниката, като дори дърветата са нещо като машини, които светят в различен цвят през отделните сезони. Градът е ограден от огромни стени, които го изолират от всичко останало. Извън стените е имало прекрасни гори, но отново човекът чрез своята алчност е разрушил всичко хубаво и красиво. Пазителят на гората Лоракс се опитва да спаси гората, но безуспешно. Момче от града чрез своята чиста душа, опитвайки се да намери дърво за да даде тласък на своята любов, достига до историята за Лоракс и успява да спаси града от сивотата, която го е обгърнала. Когато прочетох историята на филма, честно казано не се впечатлих много. Това е така, защото подробностите няма как да бъдат разкрити преди да изгледате филма. Щом го направите всичко ще Ви се изясни.

Отдавна не бях гледал нещо оригинално. Почти всичко, което ни залива в момента представлява продължения, скучни и изтъркани идеи или в най-добрият случай екранизация по игра или книга. След „Аз проклетникът” студиото Илуминейшън Ентъртеймънт отново дава повод за радост на всички любители на анимационните филми. Мисля, че Пиксар вече трябва много сериозно да започнат да се притесняват, защото вече имат много силна конкуренция, която дори само с два филма успява да направи великолепен пробив, а самите филми са неповторими.

Визуално „Лоракс” е повече от великолепен. Въпреки, че има изключително много цветове, филмът не става кичозен, поради умелото съчетаване на различни нюанси. Филмът ще е приятен за всички „възрастни” деца и изключително привлекателен за малките. Всеки кадър, всеки детайл е изпипан да съвършенство. Като изключим хората, които е нормално да бъдат по-стилизирани образи, всичко останало е много реалистично и дори най-дръзките и странни идеи, като например дърветата в гората изглеждат сякаш са истински, а окото на зрителя така свиква с тях сякаш преди това други не е виждал. Самият град в който се развива действието е уникален. Всеки детайл е разработен и не стои така сякаш е правен само за фон на главните герои. На моменти има приятни акценти, които са наистина приковаващи вниманието.

Действието на филма е един от най-интересните слоеве в него. Всъщност не мога да кажа дали то се развива бързо или бавно, поради простата причина, че не усетих нищо. Странно нали? ”Лоракс” се оказа един от малкото филми, в които развитието на историята върви толкова приятно и изобщо не се усеща изминалото време. Близо час и половина се изнизват като секунди, през които зрителя е мигнал. Няма отегчаващи моменти или такива, които са изсмукани от пръстите на екипа, за да може да се запълни някаква дупка. Всичко е точно и на място. Хуморът в „Лоракс” е допълнителен плюс към цялостното му възприятие. Изпълнен с много шеги и закачки, поднесени по интелигентен и закачлив начин. Хуморът не обижда зрителя, а напротив, сякаш гали с перце избора му да гледа именно този филм.

Героите са изключително впечатляващи. А природата или по – точно гората, ще погалят окото Ви и на излизане от залата ще се размечтае какво ли би било да живеете на такова място, далеч от мръсният и сив град, претъпканите от хора улици и задръствания. Горските обитатели са сладки, весели, забавни и много приятни. Те не знаят какво е човек и какво може да им причини. С чисти души, незамърсени от алчност и желание за още и още. Хората в градчето са сякаш с промити мозъци, каквито сме и ние. От студиото са направили пълен еквивалент на реален град, в който хората са толкова забързани и мислят единствено за себе си. До толкова са обсебени, че ако им кажат трябва да живеете в кутия за обувки, те биха го направили, защото някой им е казал. Отсъства свободното мислене и трезвият разум. Не трябва да забравям и за Лоракс, който е доста странен, но въпреки това е изключително силен образ. Този на надеждата и силната вяра, която може да пребори всичко лошо и пошло.

Третото измерение на филма е наистина добро. Отдавна не бях гледал филм, в който то да стои толкова добре. Точно защото е анимация, още в първоначалната песен в градчето започва да си личи добавеното трето измерение. Озвучаването на български е добро. Не дразни с изключение на няколко места при песните, където не може да се разбере какво се пее.

Най – хубавото във филма е това, че има идея. Въздейства. Не е поредната глупост, която има претенции, а не предлага нищо. Изключителното на „Лоракс“, е че когато отивате към залата единственото нещо, което ще знаете, е че  ще гледате интересен филм, който е шарен и забавен. Когато заемете местата си и изгледате „Лоракс”, той със сигурност ще ви въздейства без да натрапва своята идея. По някакъв странен и необясним начин това ще стане. И аз не мога да обясня идеално това, което видях. Със сигурност е изключително рядко и с удоволствие бих го гледал отново и отново.

Забавен, шарен, оригинален и изключително интерес „Лоракс” ще Ви спечели на негова страна.