От ТОНИ МИХАЙЛОВ

Човешката съдба е едно от нещата будещи голям интерес в нашето съвремие. Обвита в мистицизъм, тя остава огромна загадка, криеща в себе си неизброимо много изненади. По всевъзможни начини човекът се опитва да я контролира, да я извади от вечната сянка и да и докаже, че няма да бъде просто обикновен подчинен. Потапяйки се в илюзията, че е господар на живота си, той прави неща, за които по-късно ужасно съжалява. Драмата идва с гръм и трясък, когато човешкият индивид осъзнае своята обреченост, безпомощност, неадекватност спрямо притискащата го до краен предел съдба.Чувства се смачкан, съсипан. Осъзнал, че не е по силите му да води такава битка, се примирява и се надява на нейната благосклонност. Сервирайки изненади, съдбата сякаш иска да те изпробва дали наистина си достоен да управляваш сам своя живот. Изравнявайки те със земята, тя ти доказва колко си неспособен за тази задача и ти отнема жизненоважно право – да си независим. Каквото и да правиш, тя ще те намери – нито пари, нито мисълта, че си велик и недосегаем ще те спасят. Дали ще използва самозабравянето ти като аргумент да те повали от високо или ще си проправи път през болката на ближните ти, съдбата ще успее да те постави на мястото, което заслужаваш и е отредено за теб. Без въпроси, без обвинения. Примирението настъпва и заключва болката в пределите на човешката душа и наранено сърце. Но нали все пак животът продължава? Трудно е да стъпиш на краката си и да продължиш напред. Единственото, което остава на човек е да води тази безмислена и предопределена битка с цената на непосилно страдание за поддържане на пламъка наречен живот.

С тежката съдба се бори и Мат Кинг (Джордж Клуни) в драмата на Александър Пейн „Потомците”. Главният герой е богат адвокат с огромно наследство, чиято продажба е основното, което го занимава. Абстрахирал се от всичко, което го заобикаля, Мат е зает да прави бизнес и да постига успехи. Незаинтересован от семейството си и неговата уникалност, той живее в друг свят, не допуска никой до себе си. Всичко върви добре докато съдбата решава да се намеси. Жена му Елизабет ( Патриша Хейсти ) претърпява неприятен инцидент и изпада в кома. Мат е изправен пред пропаст, която не може да бъде прескочена или подмината. Разбирайки тежестта на удара, Кинг решава, че е настъпило време нещо да се промени и това трябва да е той. „Мислите си, че като живеем на Хаваите нямаме никакви проблеми.” – това прозвучава в самото начало на филма, за да ни покаже, че съдбата не подбира според това дали си беден или богат, бял или черен. Болката и страданието са вплетени в живота на всеки един, макар и под различна форма. Съдбата се намесва там, където тя сметне за изключително необходимо. Няма как да излезеш победител в тази неравна борба. Трябва ли да се случи най-лошото, за да може човек да се вразуми? Усетил от вкуса на отчаянието, Мат започва да се грижи за децата си. Положението се усложнява и от факта, че в отношенията им зее огромна бездна, разширяваща се с всяка изминала минута.

Представете си каква трансформация би настъпила у човек, чиито живот е сполетян от същите беди. Нима няма да стане по-близък с децата си? Нима няма да трепне при вглеждането в невинните и бликащи от надежда детски очи? Невероятна история, екранизирана по романа на Кауи Хемингс. Показан е пътят към промяната, пробуждането и осъзнаването, че няма нищо по-ценно от семейството и всичко, което ти дава. Бляскава режисьорска проява на Александър Пейн и отлична, може би най-добрата досега, игра на Джордж Клуни. Редно е тук да спомена и едно нещо, което не ми допадна и сякаш нямаше място в тази прекрасна драма – опита за вкарване хумористични моменти. Гледайки филма, зрителят ще разбере, че на фона на всички събития контраста по-скоро би отблъснал, отколкото да подейства разтушително. Но макар и с този лек недостатък, смея да твърдя, че „Потомците” е достоен, смел и увлекателен проект, носещ със себе си част от всеки един човек. Показвайки превратностите на съдбата и тяхната непосилна за човешката душа тежест, филмът ни убеждава, че ние се променяме, без значение колко бавно и поради какви причини. А ако все още сте убедени в обратното ви приканвам да гледате „Потомците” и да почувствате неговото послание. Повярвайте ми, то няма да ви остави безразлични.