„Катя Паскалева. Жените в мен” от Георги Тошев възкресява спомена за една от най-талантливите и обичани актриси в българските кино и театър.

Странница, скитница, актриса или жена с тайни? Катя Паскалева e една от енигмите на българското кино и театър.

„Козият рог“ (1972 г.) – шедьовърът на Методи Андонов, създаден по „Диви разкази” на Хайтов и считан от мнозина за едно от върховите постижения на българското кино – изстрелва Катя на върха  и носи за нея и за страната ни наред с другите отличия и Награда за женска роля в  Панама през 1972 и Награда „Фемина“ за най-добра актриса в Брюксел през 1973.

Участвала в над 50 български и чужди, тя остава позната именно предимно като Мария, както и с ролите ѝ на Стефка във „Вилна зона” (1975 г.) и на Тана „Матриархат” (1977 г.), а бурният ѝ нрав продължава да буди въображението.

По ирония на съдбата героинята Найме от първия ѝ филм „Краят на песента” е безмълвна, а така приключва и животът на Паскалева – като губи най-ценното за една актриса: гласа си. Въпреки това тя остава в паметта на познати и почитатели като човек, който само с присъствието си размества пластове.

На 23 юли 2017 г. се навършват 15 години от смъртта  на актрисата, вдъхновила едни от най-талантливите български художници и музиканти. In memoriam изтъкнатият журналист и продуцент Георги Тошев създава през 2015 г.  книгата „Катя Паскалева. Жените в мен”, проследявайки пъзела на един рано прекършен живот и разказвайки историята на Катя по нейния начин – откровено и невероятно цветно; като картина, наситена с много вътрешни конфликти, тайни, но и с много светлина.

На страниците на биографията от Тошев оживяват бурната и изпепеляваща любов между Катя и Георги Божилов-Слона, дълбоката, почти кармична връзка с втория ѝ съпруг Иван Росенов, и тайната ѝ страст – рисуването, на която Катя така и не се отдава изцяло до края си.

Непокорна, дива, интелигентна, самотница, скитница, старица или майка – Паскалева е българската актриса, съчетала в себе си ролята на грандиозна кинозвезда и плаха и нежна душа. Един голям талант, който и до днес представлява картина на Жената, с всичките ѝ малки и големи чудеса.

„Лицето ѝ е с „овал на тракийска хубавица“. В очите ѝ грее потаен пламък. Тя успява да въплъти в себе си не само женствеността на българката, но и бунта на чувствителността си. Критиците и публиката подминават с мълчание филма.

Катя Паскалева е не само ново лице за киното в края на шейсетте години, но и ново дарование, изградено сякаш от противоположни качества.

Едва когато се появява като Мария в „Козият рог“, създаден по „Диви разкази“ на Хайтов, всички съмнения на скептиците се разсейват.

Ражда се истинска кинозвезда.”

Георги Тошев

Из „Катя Паскалева. Жените в мен” от Георги Тошев

ТЯ „влиза“ в героинята си и заживява задълго с нея. Царица е на паузите. Героините й преодоляват границите между страха и страстта. ТЕ се влюбват. Но коя е ТЯ? Актриса със своите страхове и радости, възходи и падения или жена, която не сбъдва мечтата си за семейство и деца… Неистово желание за любов! Зрителят често се интересува от  личността зад ролите, отвъд аплодисментите и образа на сцената. Защото публиката е безпощадна! Тя изисква от своите кумири да бъдат съвършени. Не прощава грешките и слабостите . Готова ли е Катя Паскалева да плати тази цена на успеха? Колко струва невидимият живот на звездата? Момичето о т Петрич, израснало в обикновено семейство в Перник, открива още в детството си, че единственият начин да избяга о т посредствеността на битието, е сцената. По-късно киното и театърът са шансът тя да се почувства свободна в годините на несвободност в България. Сцената е свобода. И Катя ще ѝ подари незабравимите си героини.

Първата ѝ голяма роля в киното е на Найме във филма „Краят на песента“. Заявка за дълго и плътно екранно присъствие. Лицето ѝ е с „овал на тракийска хубавица“. Катя успява да въплъти в себе си не само женствеността на българката, но и бунта на чувствителността си. Критици и публика подминават филма с мълчание. Паскалева е ново лице за киното ни в края на шейсетте години. Ново дарование, изградено сякаш о т противоположни качества. Едва когато се появява в ролята на Мария във филма „Козият рог“, създаден по „Диви разкази“ на Хайтов, всички

съмнения на скептиците се разсейват.

Ражда се истинска кинозвезда.