1999-та година

Мрачен, неприветлив ден. Решавам да посетя най-голямото кино в града. Останали са няколко свободни места. Броени минути до началото на прожекцията. Хората са видимо развълнувани. Лампите угасват. Лъч светлина пронизва, сякаш с кинжал, големия бял екран. Прожекционният апарат съобщава с тракане за присъствието си. Движението на лентата дава началото на чаровна мелодия, продължаваща повече от час. Прашинки се гонят из пълната зала. Някои от тях застават под светлините на прожекторите, жадувайки за слава и всенародно признание. Звукът излиза от релси за секунда и подава авариен сигнал чрез пукане, което събужда дремещите зрители. Екранът почернява. Време е за втората огромна ролка. Все пак филмът е дълъг. След по-малко от двадесет секунди картината е възстановена. Цари тишина. Черно тяло закри красива сцена и след миг се сля с нея, сякаш бе главен герой, непредвиден при заснемането на продукцията. Очевидно зрител се изправи и излезе, за да пуши цигара преди да дойде най-интересното. Лентата свърши, едното колело предаде тежестта на другото, за да си почине малко преди следващата прожекция. Лампите светнаха. Хората си разказват, припомнят и преповтарят моменти от гледания филм. Удоволствието е гарантирано. Разделям се с киносалона с обещанието да не го забравям и да го посетя отново идните месеци.

2009-та година

Студ сковава града. Улиците блестят под закачливит2d3dе подсвирквания на стълбовете, подаряващи светлина. Вървя към киносалона, за да гледам „Аватар” и да си отговоря на въпроса относно същността на 3D-формата. Залата е препълнена. Хора с очила, приличащи на Терминатор, са вперили поглед към големия екран. Филмът започва. Няма звук на апарат, нито на движеща се лента. Да живее дигиталното кино! Слагам странните очила и потъвам в друг свят. Сетивата ми не са подготвени за подобна игра. Сини същества стоят на сантиметър от мен и сякаш усещат присъствието ми. Технологията напредва, но дали киноиндустрията е способна да я догони?!

2012-та година

В най-тъмният ъгъл на Mall-а е залепен плакат, рекламиращ 5D-кино. Това пък какво е? Любопитството ми надделя. Малка стая. Десет места. Предпазни колани. Интересът ми се засили. Започва анимационен филм. Седалката подскача като стара пружина и изпуска въздух като спукана гума. Ръждясала тръба замерва лицето ми със сапунени мехури. Издаващ багажа вентилатор ми прави „модерна” прическа. Филмчето свърши. Това ли беше? Наистина запомнящо се, в лошия смисъл, земетресение. Единствено по рода си 5D-кино в града, ако не и на целия Балкански полуостров. Започнах да се съмнявам, че само аз не разбирам значението на думите развитие, напредък и усъвършенстване. Кой знае!?

2013-та година

Връщам се в настоящето. Преди месеци се роди нещо, 4dxкоето, да кажем, е изпреварило времето си. Човечеството е изобретателно, няма съмнение. Става дума за 4DX – свръхмодерен формат единствено в свръхмодерен столичен киносалон. Какво представлява това? Съвременен хумор? Не съвсем! Но, ако е така, признавам, създателите му нямат необходимото чувство за тактичност. Четириизмерното кино включва движение на седалките във всички посоки в синхрон с движението на героите или превозните средства на екрана, пръски вода, които достигат до всяка седалка за максимална автентичност, въздушна система в облегалката на врата, изпускаща въздушна струя, истински мирис от сцените на филма, светкавици или специални светлинни ефекти от тавана на залата. Ако гледате „Туистър” или „Зелева супа” с Луи дъо Фюнес – Бог да ви е на помощ! Какво са предимствата? Може би, че когато ти звънне приятел, ще имаш правото да кажеш „Във филма съм!”. Или не точно? Предимство би било да усетиш парфюма на Леонардо ДиКаприо или лосиона за тяло на Олга Куриленко. А защо не пурата на Морган Фрийман или омекотителя, който използва Робърт Патинсън? Какво ще кажете за дъха на Дарт Вейдър или чорапите на Адам Сандлър? Колко ли мечти ще бъдат осъществени? Хиляди благодарности на хората, мислещи за нашето удоволствие. Ако не сте вие, аз няма да знам как мирише американския пай или зомбито, което току що е оправило вкуса си с малко парче човешка плът. Е, предполагам, че се досещате какво е мнението ми за изброените добавки – ненужни и алчни. Къде изчезна нормалното кино? Продукциите се правят по модел на наличната модерна техника. Не се търси стойност, а ефектност и максимална печалба. Думата „качество” ще излезе от употреба. Пренасищането е неизбежно. Не ми допада трансформацията от „продукт на културата, оставащ за бъдещите поколения” до „еднодневен продукт, няколкочасова игра с мозъка, изтриваща предния момент, за да запечата следващия”. Страх ме е да помисля за бъдещето, когато знам, че след числата от едно до четири има още. Може би се задава 6D, в което ще разговаряме с актьорите, ще им подсказваме реплики и ще можем спокойно да преминаваме от една реалност в друга. Казват, че участващите във филмите не умират наистина, но аз нямам смелост да проверя. А вие?

Оm ТОНИ МИХАЙЛОВ

• Кои 3D филми остават до края на годината вижте тук.

  • Бантон Нахайлов

    Отворих сайта и едно заглавие свито веднага ме грабна. Цъкнах и се зачетох. Още от първите редове всичко беше магия и вълшебство. Вместо да прочета нещо смислено относно новите кино технологии бях отведен насила в света на Тонито Михайлов който за пореден път избухва с невероятно произведение. Неповторимият му почерк сякаш въоръжен с кинжал пронизва и последната частичка надежда за нещо смислено в тази статия. Уникално, невероятно, потресаващо са недостатъчно изразителни епитети за това творение на литературното изкуство. Целия сайт само с такива статии го напълнете и направо на литературен клуб може да го обърнете. :(

  • тони спри се

    дам…защо не спреш да пишеш??

  • 16D

    …много добра статия, и аз мисля като Тони Михайлов, че трябва да си остане класиката, какви са тия 3D, 4DX, 15DZ…. както каза, това се прави за пари….