kakvo zabravi Alis.epsИК Хермес представя „Какво забрави Алис“ от Лиан Мориарти

Какво ще правиш, ако забравиш последните 10 години от живота си? На Алис й предстои да си отговори на този въпрос.

Отзиви за книгата

Изключителен роман за нещата, които избираме да запомним, и тези, които се борим да забравим.

Опра Уинфри

Завладяващ роман, притежаващ всички качества, които превръщат добрия роман в превъзходен.

сп. „Клоузър“

Едновременно забавен и трогателен роман за жена, която се опитва да разбули мистерията на собствения си живот.

Буклист

Лиан Мориарти създава интригуващ многопластов роман, който ще остане в съзнанието на читателите дълго след като са го прочели.

Лайбръри Джърнъл

„Какво забрави Алис“ е история за това какво се случва в реалния живот след предполагаемото …и заживели щастливо… и колко е важно да се поддържа това, което имаме. Защото, знаем, нищо не е дадено даром и изисква усилия, за да продължи да съществува. Историята на Алис ме накара да се замисля за собствения си щастлив край и да си обещая да не забравям какво имам и да не позволявам на времето, проблемите и ежедневието да го разрушат.

Преслава Колева, „Аз чета“

http://azcheta.com/kakvo-zabravi-alice/

За книгата

Няколко седмици делят Алис от четиридесетия й рожден ден. По време на тренировка във фитнеса тя пада, удря си главата и губи съзнание. Когато се съвзема, Алис е убедена, че е на двадесет и девет. Щастливо омъжена за Ник и бременна с първото им дете.

Постепенно разбира, че инцидентът е заличил последните десет години от живота й. И че жизнерадостното момиче се е превърнало във властна и раздразнителна жена на средна възраст. Жена в страхотна форма, която носи скъпи дрехи и бижута и чийто график е запълнен до последната минута. Жена, която се намира в процес на развод и води оспорвана битка за попечителските права на трите си деца, за чието съществуване не си спомня.

Зa десет години животът на Алис се е променил до неузнаваемост. Превърнала се е в човек, когото едва разпознава и никак не харесва. Възможно ли е да започне отначало?

Ще се окаже ли загубата на паметта най-хубавото нещо, което й се е случвало?

Alis_3За автора

Лиан Мориарти е родена в Сидни през 1966 г., най-голямото от шест деца. Получава магистърска степен по творческо писане от един от водещите австралийски университети, след което започва работа в областта на маркетинга и рекламата. Първите й четири романа се радват на успех в родната й Австралия, но големият пробив идва с „Тайната на моя съпруг“ през 2013 г. Романът оглавява австралийските, английските и американските класации за бестселъри. Преведен е на 38 езика и до този момент от него са продадени над 2 милиона екземпляра.

Днес четиридесет и девет годишната Лиан живее в Сидни с втория си съпруг и двете им малки деца – Ана и Джордж. По най-новата й книга – „Големите малки лъжи“, ще бъде заснет телевизионен сериал с участието на холивудските звезди Рийз Уидърспун и Никол Кидман.

Откъс

–        Сигурно сме се скарали сериозно – каза Алис на Елизабет. – Не е възможно да се развеждаме. Никога не бихме се развели.

Тази дума – развод – беше много грозна; устните й се свиха като на риба при втората сричка. Раз-вод. Не. Не и те. Изключено!

Родителите на Ник се бяха развели, докато бил дете. Спомняше си всичко. Когато и да чуеха за двойка, която се развежда – дори ако това бе изкуствен, смехотворен брак на двойка знаменитости, – Ник винаги отбелязваше тъжно, като някоя ирландска бабка: „Ах, това е грехота!“. Той вярваше в брака. Смяташе, че хората предават отношенията си твърде лесно. Веднъж беше казал на Алис, че ако някога имат проблеми в брака си, той ще стори и невъзможното, за да оправи нещата. Алис не го приемаше на сериозно, защото нямаше нужда от това; проблемите в брака им винаги можеха да бъдат разрешени с няколко часа в отделни стаи, прегръдка в коридора, безшумното плъзгане на шоколад под лакътя или дори нежно, многозначително смушкване в ребрата, което означаваше: „Хайде да се сдобрим“.

Разводът беше нещо като фобия за Ник, единствената му фобия! Ако това, че двамата се развеждат, бе истина, той вероятно се чувстваше съкрушен, смазан. Онова, от което се бе боял най-много, се беше случило. Сърцето я заболя за него.

–        Толкова ли лошо сме се скарали? – попита Алис сестра си. Щеше да стигне до дъното на нещата и да сложи край на това.

–        Не мисля, че е само едно скарване, вероятно е сбор от дребни проблеми. Честно казано, ти не си споделяла много за това с мен. Само ми позвъни в деня, след като Ник се изнесе, и каза…

–        Той се е изнесъл? Наистина се е изнесъл от къщата ни?

Умът й не го побираше; опита се да си представи как би могло да се случи: Ник да мята неща в куфара, да затръшва вратата подире си, отвън да го чака жълто такси, трябва да е жълто, като американските, защото няма да е истинско, ще е сцена от филм със сърцераздирателна музика. Това не беше нейният живот.

–        Алис, разделени сте от шест месеца, но щом си възвърнеш паметта, ще осъзнаеш, че всичко е наред, защото ти вече си го приела. Това е, което искаш. Миналата седмица те попитах: „Сигурна ли си, че го искаш?“, а ти каза: „Абсолютно сигурна. Този брак отдавна е мъртъв и погребан“.

Пълни глупости! Това не би могло да е истина. Алис се опита да прикрие гнева в гласа си.

–        Измисляш си го, за да ме накараш да се почувствам по-добре, нали? Никога не бих използвала израза „мъртъв и погребан“. Аз не говоря така. Моля те, не си съчинявай. И без това ми е трудно.

–        О, Алис – възкликна тъжно Елизабет, – всичко е заради травмата на главата, ти просто… О, здравейте!

Една сестра, която Алис не беше виждала досега, дръпна енергично завесата на тяхната кабинка и Елизабет я поздрави с нескрито облекчение.

–        Как се чувствате? – Сестрата отново уви маншета на апарата за кръвно налягане около ръката й.

–        Добре съм – отвърна примирено Алис. Вече си знаеше урока. Кръвно налягане. Зеници. Въпроси.

–        Кръвното ви налягане се е повишило – отбеляза сестрата и записа данните в картона.

„Съпругът ми току-що ми се разкрещя, сякаш съм най-големият му враг. Моят любим Ник. Моят Ник. Искам да му разкажа за това, защото много ще се ядоса, ако чуе някой друг да ми говори така. Той е първият, на когото искам да разкажа, ако някой ме разстрои; кракът ми натиска газта отчаяно, за да се прибера у дома от работа и да му разкажа, в мига щом му разкажа, в мига щом лицето му пламне от гняв заради мен, вече се чувствам по-добре, всичко вече е наред.“

Ник, няма да повярваш как разговаря с мен този мъж! Ще ти се доще да му размажеш физиономията, когато чуеш за това. Само дето е странно, защото това беше ти, Ник, ти беше този мъж.

–        Преживя няколко шока – обясни Елизабет.

–        Наистина трябва да се успокоите. – Сестрата се наведе по-близо и направи съвсем леко движение с пръстите, за да отвори клепачите на Алис, докато светеше с миниатюрното си фенерче във всяка зеница. Парфюмът на сестрата напомни на Алис за нещо – за някого, – но чувството изчезна още щом жената се отмести. Това ли щеше да е животът й отсега нататък – постоянно, дразнещо усещане за дежавю, като сърбеж от уртикария? – Сега отново ще ви задам няколко досадни въпроса, ако позволите. Как се казвате?

–        Алис Мери Лав.

–        Къде сте и какво правите тук?

–        Аз съм в болницата „Ройъл Норт Шор“, защото си ударих главата във фитнес залата.

–        Кой ден е днес?

–        Петък, 2 май… 2008 година.

–        Добре, отлично! – Сестрата се обърна към Елизабет, сякаш очакваше да е впечатлена. – Просто проверяваме дали когнитивните й способности не са пострадали от травмата.

Елизабет примигна раздразнено.

bed-couple-cuddle-cute-favim-com-402062

Вашият коментар