Представяме ви нашата своеобразна подредба на 9 от най- убедителните филмови злодеи, които буквално са ни изплашили със своята психопатщина. 

9) Полковник Ханс Ланда (Кристоф Валц) „Гадни копилета“

christoph-waltz-in-inglourious-basterds

Няма по наситена с напрежение сцена в съвременното кино, от тази на представянето на полковник Ланда, при срещата му с френския фермер. Неговите усмивки и безкористни действия не са нищо повече от своеобразни маневри в една единствена посока- да те видят мъртъв. Докато е по- скоро опортюнист от колкото чист нацист, тоталното разкаяние на Ланда за убийствата по пътя към постигането на целите му, по един извратен, учтив, модерен начин, го правят един от психопат, достоен за историческите книги.

8) Джак Торънс  (Джак Никълсън) „Сиянието“

the_shining_2

От всички, адаптирани за голям екран, романи на Стивън Кинг, няма по- безстрашен и луд психопат от „патриарха“ Джак Торънс в „Сиянието“. Въпреки, че Торънс е описан, като страшен герой, изпълнението на енигматичния Джак Никълсън закова образа му и вдигна нивата на неговата убийствена лудост. Репликата му „Here’s Johny“ все още отеква, като една от най- запомнящите се до наши дни.

7)  Ани Уилкис (Кати Бейтс)  от „Мизъри“

kathy-bates-in-misery 

Кати Бейтс е правила далеч по приятелски и достъпни роли, но тя винаги ще бъде помнена най- вече за награденото и с Оскар изпълнение на обсебената и деструктивна, литературна фенка Ани Уилкис. Ани превръща ранения писател Пол Шелдън в обект на нейните мъчения, насилвайки го да завърши  своя роман, за нейно удоволствие. Да гледаш как Ани се грижи а след това измъчва прикования за леглото Пол е наистина зловещо и отеква в съзнанието на зрителите дълго сред края на филма.

6) Норман Бейтс в „Психо“  на Хичкок

NormanBates

 Психопатът, който може да затрие всички психопати не би могъл да бъде по-луд от Норман Бейтс.Това сбъркано мамино синче си прорязва пътя през черно и бяло и остава неповторим до ден днешен, насредн модерната поп култура. Също така незабравимата музика на „Психо“ винаги ни кара да си резервираме още една стая за гледане в хотела на „Бейтс“.

5) Ханибал Лектър (Антъни Хопкинс) в „Мълчанието на агнетата“

3090549-the-silence-of-the-lambs-hannibal-lector-5080574-1020-576

Истински актьорски триумф е героят ти да бъде на екран по- малко от 20г. и за това изпълнение да спечелиш Оскар за главна мъжка роля. Но д-р Ханибал Лектър успява да обсеби съзнанието на зрителя почти толкова бързи, колкото това на Кларис. Винаги готов за едно добро четиво и хубава чиния с дробове и боб, Лектър  ни бе представен в целия си блясък- излъскан и отровно приковаващ вниманието. Няма по- приятна сервирана чиния  от вкусна и дехуманизирана такава от д-р Лектър.

4) Алекс Делардж в „Портокал с часовников механизъм“

a-clockwork-orange-004

Харизматичен, радостен и смъртоносен, Алекс Делардж пропътува пътя от отмъстителен ренегат до млада, политическа марионетка и обратно, без да научи нищо. Няма нищо по- значим0 за Делардж от обикновената радост при маменето и убиването. 

 3) Травис Бикъл в „Шофьор на такси“

largetaxidriverbluray3x 

Ню Йорк определено би могъл да бъде много самотно място за живеене. Но там където повечето граждани се присъединяват към отбор по софтбол, Травис Бейкър планува убийства на правителствени фигури и местни сводници. Травис е изключително зловещ, точно защото би могъл да бъде най- обикновен член на обществото, ако не бе направил толкова странни избори. И въпреки това, че бива реабилитиран на финала, лудостта му все още върлува из светлините на града.

8)  Антон Чигърч (Хавиер Бардем) в „Няма място за старите кучета“

no-country-for-old-men-1

Нито един мъж не е превръщал хвърлянето на монета толкова „интимен“ момент, както Антон. Символично представяне на the Grim Reaper, Чигър успя да докаже, че е  много по- страшен с мрачната си природа и „тиха“ прическа. Обучен юзър на бойни оръжия и убийствено оборудване, блясъкът на райфела на Чигър най- често е последното нещо, което ще видите. 

1) Жокера (Хийт Леждър) в „Черният рицар“

The Dark Knight
 Никога няма да разберем как е получил тези белези, но и няма значение. Защото кралството на терора на Жокера над Готъм постави под въпрос собствения разум. Адаптивен, уличен боец, майстор на измъчването, нахлуващ в съзнанието ви магьосник…. всичко това включва резюмето на Жокера. Унищожението, което той предизвиква, на тялото и душата на Харви Дент , не бе толкова престъпление, колкото истинско, изключително произведение на психопатското, политическо изкуство. Години след настаняването му в Готъм, се чудим дали маниакалността на Жокера е лудост или ние самите сме луди. И точно както никога няма да разберем как е получил тези белези, лудостта на Жокера ще продължава да отеква и задава въпроси през следващите години.