Време е! Време е да си признаем! Струва ли си или не?! „Assassin’s creed“ e вече предпремиерно в избрани кино салони в цялата страна. Филмът тръгва по ВСИЧКИ екрани, заедно с официалната си премиера следващия петък, 30.12.2016г. Но… струва ли си?

Очакванията са високи! Митологията е убийствена и предоставя възможност за ИСТИНСКИ мащаб! Заклетите фенове на играта РЕВНОСТНО очакват да видят своите герои КАК ще оживеят на големия екран. Почитателите на книгите са вперили поглед в реклами, синопсиси, плакати снимки…

Историята:

Чрез революционна технология, която отключва неговата генетична памет, Калъм Линч (Майкъл Фасбендър) може да преживее приключенията на свой предшественик в Испания през 15 век. Калъм открива, че е наследник на мистериозно тайно общество, Асасините, и трябва да се противопостави на могъща тамплиерска организация в наши дни.

Резултатът? И сега ще рухнат всички надежди, блянове и мечти. Филмът се проваля. Категорично! Неочаквано! Изневиделица! Внезапно и безвъзвратно! Филмът се проваля по начин, по който НИКОЙ от нас дори не е и допускал.

Убийствен диалог! Сякаш случаен. Самовглъбен и изстискан. Без нужда, без предупреждение, без разяснение… просто диалог, за да има такъв.

Елементарна митология – нахвърляна на две на три с началните надписи и повтаряна през целият филм след това. Някога Тамплиерите са търсели райската ябълка, в която е скрит генетичния ключ за човешката свободна воля. Асасините са я имали и са я крили. Това продължава и в наши дни с наследника на асасините и нова версия на ордена на тамплиерите. Това е! Налудничаво, глухо, кухо, тъпо… такова е!

Марион Котиар стои АБСОЛЮТНО не на място. Толкова сериозна актриса, толкова силни превъплащения. След като изнася „Съюзени“ на гърба си и засенчва Брад Пит, тук тя е бледа сянка на герой от който не остава и спомен.

Джеръми Айрънс е достолепен, възрастен и с положение – нещо което ВИНАГИ е бил и отново е.

Майкъл Фасбендър напряга няколко актьорски мускула за да изсмука „суровост“, влиза в една от най-добрите физически форми, в които сме го виждали от години и през 90% от филма е заменен от своя дубльор.

DF-05144 – Callum Lynch (Michael Fassbender) reacts to a revolutionary technology, administered by the mysterious Sofia (Marion Cotillard). Photo Credit: Kerry Brown.

Филмът се развива на 2 места! ТОЧНО на 2 места. В организацията и в миналото. Маркетинговата стратегия създаваше илюзия за нови светове, за мащаби, за разгръщане, за епични гледки и спиращи дъха природни пейзажи. Нищо от това не се случва. Да, средновековна Испания е красива и полетът на орела ни дава възможност да видим няколко красиви пейзажи, но тук идва  поредния проблем – изключително трудното за следене, дразнещо окото и предизвикващо замазани образи и картини 3D! То изцяло ни лишава от възможността да се насладим на малкото красиви сцени във филма.

Не познавам играта. Не съм чел книгите. И създателите на филма са ПРЕНЕБРЕГНАЛИ хората като мен, който НЕ познават митологията. Филма ми беше чужд. Героите ми бяха непознати. Подбудите и решенията им бяха необосновани. Предполагам, че играта се базира на това – те да бягат, да скачат и да се бият. Защото това се случва във филма и за това се разказва той.

Останах безразличен към началния обрат, който се оказва двигател за Кал и бъдещите събития. Останах безразличен към финалния обрат и баща му. Останах НЕРАЗБРАЛ и неусетил какво, защо и КАК всъщност е героинята на Марион Котиар. Може би ако бях фен, щях да разбера, но уви, създателите на филма ме лишиха от това усещане.

Но въпреки всичко, „Assassin’s creed“ има и своите светли страни. Екшън епизодите и в настоящето и в миналото бяха добри. Не впечатляващи. Но наистина добри, бързи и динамични.

Филмът притежава наистина УМЕЛ и отговорен оператор, който нагнетява напрежението, динамиката и забързва действието с безпощадната си камера. Полетът на орела, скоростните преследвания, бързите движения в битките, умелото преплитане на „влизането“ в машината и нейния илюзионен елемент- всичко това се получава по най-добрия възможен начин, благодарение на умелото владеене на камерата, нейното движение и статичност.

Сценографията в миналото е правилната. Старинна, отразяваща епохата и достоверна. Сцената с колесниците е точното преследване „с коли“ от което филмът има нужда. Гонките по покривите, скачането по просторите са едни от най- впечатляващите елементи във филма, които наистина се запечатват в съзнанието.

Финалният обрат до който довежда Кал след „излизането“ му от машината е приятен. Неочакван. Необяснен. Но представен така, че да го разбереш и да му се насладиш. А последващата масовка е буквално вдъхновяваща и въздействаща.

Assassin’s creed“ е филм и история с много потенциал. Изключително ЗЛЕ поета, ЗЛЕ режисирана и с един от най КУХИТЕ сценарий, на които сме ставали свидетели през последните години.

Жалко за похабения потенциал и остава големия въпрос, на какво са казали ДА- Номинираният за Оскар Майкъл Фасбендър, носителката на Оскар Марион Котиар и носителят на Оскар Джеръми Айрънс и как са били прилъгани да влязат в една такава бутафория? Може би отговорът ще дадат зрителите, ако все пак напълнят кино салоните, макар и само от любопитство.

Гледаме „Assassin’s creed“ от 30.12.2016г. премиерно в кино салоните в цялата страна. Разпространява Александра Филмс.