Вдъхновени от книгата „Музеят на необикновените неща”, ИК „Кръгозор” организират фотоконкурс на тема „Необикновеното в обикновените неща в моя град”, който ще протече от 23 март до 17 април 2015 г. Той ще даде възможност на всеки, който се занимава любителски или професионално с фотография, да покаже своя интересен поглед към заобикалящата среда, да потърси, да улови и да сподели уникалността на своя град. Повече за регламента на фотоконкурса на сайта на организаторите – ИК „Кръгозор”.

2.Plakat konkursАвторитетно жури в състав: Вера Гоцева – фотограф и главен редактор на сп. „ФОТОмания”, Вихрен Георгиев – създател и фотограф на „People of Sofia”, Емануил Трейман – фотограф, председател на фондация „Трейман”, главен координатор на „Месец на фотографията” и организатор на „Фотоваканция”, ще оцени участващите снимки и ще излъчи победителя. Голямата награда е четиридневна екскурзия до Будапеща, осигурена от туристическа агенция „Loyal Travel”, и ваучер на стойност 200 лв. за фототехника и услуги, осигурен от „Фото Павилион”.

„Сигурни сме, че в България има много талантливи хора с афинитет към фотографията, които имат нужда от изява, затова двайсетте най-добри фотографии ще бъдат показани в изложба в НДК от 28 април до 12 май 2015 г. По време на официалното й откриване ще бъде обявено името на печелившия в конкурса”, споделят организаторите.

Темата на конкурса е силно повлияна от книгата „Музеят на необикновените неща”. Алис Хофман разказва история, в която фантастичното преминава в делничното, обикновеното крие необикновеното. На фона на изграждащия се Ню Йорк в началото на XX век, в сърцето на една бурна епоха, когато е разцветът на фотографията – новото изкуство, което показва света в друга светлина. Организаторите са впечатлени от начина, по който Еди – един от главните персонажи от романа, приема фотографията като мисия и начин на живот. През обектива Еди открива свят, който никога не е познавал, свят с неизмерима красота, която може да го накара да забрави какво е видял през краткия си живот на земята. Той вижда възможността да сътворява нова реалност.

Защото човешкото око не е способно да улови реалната гледка, ограничено от собствената си човечност, замъглено от съжаления, възгледи и вяра. Но окото на фотоапарата улавя света такъв, какъвто е.

Това е роман за красотата на необикновените чувства между двама души, за дарбата да виждаш отвъд видимото и да откриваш необикновеното в света около теб. Фотоконкурсът „Необикновеното в обикновените неща в моя град” провокира читателите да видят света около тях по нов начин.

Фотоконкурсът и фотоизложбата са организирани с подкрепата на Национален дворец на културата и с медийното партньорство на: People of Sofia, сп. „ФОТОмания”, Actualno.com, Sofialive.bg, AzCheta.com , Momichetataotgrada.com, Stand.bg.

Museum final„Музеят на необикновените неща“ сътворява магия от реалността

Умението на Алис Хофман да сътворява магия от реалността е представено по съвършен начин в най-новата й книга „Музеят на необикновените неща“, която излезе на 23 март 2015 г. В романа фантастичното преминава в делничното, обикновеното крие необикновеното. Авторката ни връща в началото на ХХ в. в Ню Йорк и разказва история за милосърдието и егоизма, за трагедията и надеждата, за хората и животните и тънката граница между тях. За фотографията като изкуство. За невежеството и предразсъдъците. За дарбата да виждаш отвъд видимото. За мистичното привличане между двама души и за смелостта им да изберат свободата.

Неподозиран източник вдъхновява Хофман за романа й – нейният дядо. Преживяванията му като текстилен работник дават информация за някои от събитията в книгата. След смъртта му негови приятели публикуват книга с есетата му. Хофман успява да я намери едва когато разбира за амбициозен проект на Хемпшир Колидж да дигитализира всяка една книга, написана на идиш – а книгата на дядо й е една от тях. След като превежда част от нея, Хофман открива, че дядо й драстично променя политическите си възгледи на осемгодишна възраст, когато, докато работел във фабрика, чувал децата на собственика да играят и да се забавляват край близкото езеро. Тази реална случка е в основата на един от най-значимите моменти в романа.

„Музеят на необикновените неща“ е майсторски обрисуван портрет на един град и на хората, които живеят в необикновени времена.

Корали Сарди е дъщерята на импресарио с тайно минало и аура на д-р Франкенщайн, който притежава Музея на необикновените неща – място, в което хора, животни и предмети с необичайна външност привличат любопитната тълпа в Кони Айлънд. Корали е момичето с ципи между пръстите, което може да издържи с часове в леденостудените води на река Хъдсън. Тя се представя за русалка пред посетителите на Музея заедно с другите чудати обитатели – Момичето пеперуда, Човека вълк… Баща й винаги я е държал настрана от хората – тя живее в затворения свята на Музея, но се появяват все повече причини да търси своята свобода навън…

Една нощ в горите край Хъдсън Корали се натъква на странен млад мъж, който снима дърветата на лунна светлина.

Мъжът е Еди Коен – руски имигрант, който напуска своята общност и предопределената му работа като шивач и избира фотографията, защото вярва, че само обективът на камерата може да ни покаже истината, когато очите ни подвеждат.

Еди притежава дарбата да открива изчезнали хора и когато случайно става свидетел на прочутия пожар в шивашката фабрика „Трайангъл”, е нает да намери млада жена. Търсейки момичето, съдбата го среща с Корали.

На фона на изграждащия се Ню Йорк, в сърцето на една бурна епоха, двама души ще открият силата и красотата на своите необикновени чувства.

Брилянтна книга за жестокост и състрадание и за завладяващата магия на любовта.

Романът „Музеят на необикновените неща” вдъхнови фотоконкурса „Необикновеното в обикновените неща в моя град”, който цели да покаже взаимодействието между фотографията и литературата; да провокира хората да потърсят и уловят уникалността на своя град, да покажат интересен поглед към заобикалящата среда. Повече за регламента на фотоконкурса може да прочетете в сайта на организаторите от ИК „Кръгозор”. Името на победителя ще бъде обявено на официално откриване на фотографска изложба в НДК, която ще представи двайсетте най-добри творби от конкурса.

6.Alice HoffmanАлис Хофман: Романът ми е любовна песен за Ню Йорк

Алис Хофман е американска писателка, автор на повече от петнайсет романа, станали бестселъри по целия свят. По някои от тях са направени успешни филмови екранизации („Приложна магия”, „Речният цар”, „Аквамарин” и др.). В България са издадени романите й „Ледената кралица“ и „Пазителките на гълъбиците“.

Още с излизането си в САЩ новият роман на Алис Хофман „Музеят на необикновените неща” превзе литературните класации и се нареди сред финалистите за най-добър исторически роман на Goodreads.com.

Хофман преплита присъщите си магия, романтика и майсторски разказани истории, за да събере Корали и Еди – две напълно различни души, намерили пътя един към друг през бурното първо десетилетие на ХХ век в Ню Йорк.

Откъде дойде идеята за „Музеят на необикновените неща“?

Алис Хофман: През 2011 г. с мой приятел разговаряхме за пожара в текстилната фабрика „Трайангъл“[1]. Навършваха се сто години от този инцидент и той ми предложи да напиша статия по повода. И двамата бяхме разстроени, че събитието не се споменава вече в учебниците ни по история. Щом се заех да правя проучването, започнах все повече и повече да се интересувам от пожара и от този период.

Два действителни пожара всъщност са описани в книгата – в текстилната фабрика „Трайангъл“ и в лунапарка „Дриймленд“. Какво Ви накара да ги включите?

А. Х.: Не мислех да включвам пожара в лунапарка „Дриймленд“, но след като осъзнах колко близки са по време, ми се стори добра идея да го спомена, тъй като това са и двата пожара, които променят Ню Йорк.

Изглежда сякаш Ню Йорк също е един от героите в книгата.

А. Х.: Точно така. За мен това е като любовна песен за Ню Йорк. Направих огромно проучване само за Ню Йорк, какъвто е бил през 1911 г. След това трябваше просто да продължа да пиша и да оставя героите да оживеят. Един от подходите ми беше да изследвам какво значи да си имигрант тогава и сега и едно от страхотните неща, които направих в това проучване, беше да отида до етнографски жилищен комплекс в Долен Ийст Сайд – това е място, което трябва да посетите, ако ходите в Ню Йорк. Там има организирани разходки, по време на които ти разказват за миналото и за историята. В същото време имаш чувството, че все още има имигранти, които идват в този район и същата история се повтаря отново и отново с различни етноси и културни групи. Историята на героите ми е все пак история за имигрантите в Америка.

„Музеят на необикновените неща“ е втората Ви книга с еврейска тематика. (Първата е „Пазителките на гълъбиците“ (ИК „Кръгозор”). Поради каква причина?

А. Х.: Самата аз все повече се интересувам от собственото си минало и от историята на евреите. Също така имам роднини в Израел. Синът ми бе студент по археология и работеше на разкопки там, така че се почувствах някак по-близо до Израел и до миналото.

Корали, Вашата главна героиня в романа „Музеят на необикновените неща“, е дъщерята на импресарио и шоумен. Ако можехте да участвате в някакъв вид атракцион, какво изпълнение бихте искали да имате?

А. Х.: Много бих искала да работя с животни – кучета, слонове, коне, но само без големи котки – не съм достатъчно смела за това. Но най-вероятно бих била гадателка. Това е истинското ми призвание.

[1] Най-големият индустриален пожар в историята на Ню Йорк, когато в текстилната фабрика „Трайангъл” загиват 140 жени – повечето италиански и еврейски емигрантки. Това предизвиква вълна от обществено недоволство в САЩ по повод на местното трудово законодателство и условията на труд.

Вашият коментар