Дойде и първи април. Най-очаквания български филм от много време насам получи своята звездна премиера. Надеждите към качествата на LOVE.NET бяха огромни. И напълно очаквано филмът така разбуни духовете, че в кино средите се разрази ядрен апокалипсис дали това е най-добрият български филм появявал се някога на екран или е най-огромната и празна кошница, с която зрителите са излизали от кино салона изобщо. Не закъсняха и рецензиите. Всевъзможни кадърни, некадърни, утвърдени и прохождащи критици, дадоха своята ПРОФЕСИОНАЛНА оценка за това колко качествен е всъщност най-новият български филм.

Кога всъщност се появи LOVE.NET? След финансовия шедьовър на родното кино от 2010г. „Мисия Лондон“, продуцентите ot Мирамар Филм се заеха с нов проект, на който да приложат същата стратегия за приходи. Имаше една малка подробност, че за пръв път от много години насам „LOVE.NET“ се появи почти в първото тримесечие на годината, а два огромни български филма вече бяха получили своите премиери. И „ТИЛТ“ и „Стъпки в пясъка“ минаха парадно по родните екрани, като вторият дори предизвика зверски финансов фурор. „Love.net“ започна да рови из хорското съзнание още в края на 2010 (поне такива са спомените ми), когато се появи и първият му трейлър. Супер актуален, изключително модерен, интерпретиращ темата за виртуалното общуване и интернет манията, обхванала родното общество. Безкомпромисен, директен, със звезден актьорски състав и 100%-ва комерсиална насоченост, каквито бяха и претенциите на „Мисия Лондон“. Без задръжки, без претенции за дълбочина и скрит смисъл, без идея за дълбок социален контекст, без каквото и да било… една история чиста, безмилостна и актуална дори за деня на премиерата си, че и за месеци, ако не години след това. Да имаше голотии! Да имаше цинизми! Да имаше псувни! Да имаше от всичко това, но дали имаше нещо повече?

Един г-н (чието име по обясними причини ще спестя), чиито материали хиляди пъти съм чел и на чиито стил и език на писане съм се възхищавал от години и продължавам да се възхищавам е написал една от най-професионалните рецензии за филма, за един BG сайт. Рецензия, такава, каквато само мога да си мечтая да напиша. Признавам си, че когато я прочетох, останах вцепенен и влюбен в думите му, НО не бях гледал филма. Сега вече не е така. Сега вече гледам и с други очи на рецензията му и няма как да не е така. Ще си позволя един малък цитат от нея:

“ Според създателите на „Love.Net“ всички българи (включително лекарите, редакторите в списания и театралните режисьори) живеят в дизайнерски обзаведени апартаменти и къщи, ползват само скъпите лаптопи Sony Vaio (продуктовото позициониране тук е по-дразнещо дори от „Стъклен дом“), вкъщи вечерят суши, а проститутките, разбира се, са изящни фотомодели, които през деня не ходят по моловете като някои прости кифли, а рисуват у дома с меланхоличен поглед, защото са възвишени личности.“

И сега идва въпросът- ДО КОГА?! До кога ще отричаме? До кога ще хулим? До кога ще търсим под вола теле? До кога ще сме критични? До кога няма да си позволяваме да дадем шанс и да си признаем истината? До кога ще сме критици и ще критикуваме без да хвалим? До кога ще правим паралели и ще сравняваме? До кога?! Проблемът е във филмите? Или проблемът е във нас самите? Проблемът е в сюжетите или нашите представи за кино И BG кино, защото родния кинолюбител винаги дели 7-мото изкуство на световно и българско, които вече са тотално изкривени и праволинейни, по отношение на разбирания?

Не мога да разбера едно нещо – появява се нов български филм на познатата тематика за прехода- „ПОРЕДНИЯ ФИЛМ ЗА ПРЕХОДА“! Още един- „Пак ли комунизъм“ и още един „Пак се връщаме в Тошево време“!!!! Появява се „LOVE.NET“, тотално различен, изключително модерен и се започна: нещата не са такива, хората в България не живеят така, не пият това, не ядат това… А как живеят? Какво ядат? Какво пият? Нима холивудската бумащина, която ни залива ежедневно ни показва достоверна реалност? Нима в САЩ хората живеят така както ни показват техните филми? Нима те ядат, спят и пият, това което ни показват във филмите им всеки ден? Редно ли е да слагаме всички под общ знаменател? Нима НЯМА хора, които да живеят така в България? Нима НЯМА хора които имат такова ежедневие в България? Нима докторите нямат компютри (било то и в частни клиники), които да изглеждат така? Нима познаваме ВСИЧКИ проститутки, та знаем че НИТО ЕДНА от тях не рисува в къщи със замечтан поглед? Или просто негодуваме срещу лъскавото, срещу масовото, срещу холивудския първообраз, срещу това, което се продава, срещу ПОТЪПКВАНЕ на разбирането за български филм. Дали истината не е, че ние НЕ СМЕ НАУЧЕНИ да гледаме такива филми, правени в България? Дали ако филмът беше холивудска продукция с холивудски актьори нямаше да се превърне в планетарен блокбастър? Дали това не е поредният финансов блокбастър, роден в България, а ние сме свикнали да НЕ СЕ РАДВАМЕ на чуждия успех? Дали не сме тесногръди? Дали не робуваме на норми? Дали не се придържаме към правилата? Дали не очакваме българското кино да си е за прехода до безкрай, ние да си го хулим и така да си я караме?

Всички ние висим в Интернет. Всички ние сме в час с проблематиката. Всички ние сме зависими от виртуалното пространство. От анонимното съществуване, което водим там. И веднага изниква въпросът- филмът прекалено много ли ни показва спонсорите си? Филмът прекалено много ли ни набива в очи нещата такива каквито не са! Нима преобладаващата част от нас нямаме поща в abv? Нима всички ние не сме чували и повечето от нас дори не сме се ровили в gepime, impulse, elmaz? Нима не пием нескафе? Нима не виждаме табели „Банка ДСК“ всеки ден на улицата? И после пак робуваме на идеята, че филмът не отразява правдиво действителността. Та всички ние ТЪНЕМ в тази действителност всеки ден. Всичко, което виждаме на екран ни е до болка познато и за това всички в залата така реагират при всяко познато лого, страница, съобщение, че и дори звукът от набиране на абонат в скайпа… И някак си между другото достигаме до въпросът: „А дали всъщност актьорите се справят“?! Разбирачите ще кажат- театралничат, дървени са, използват плакатни реплики, стоят изкуствено…. А дали това мнение, не се е загнездило в съзнанието ни защото ги познаваме? Защото са си наши, родни лица, защото са българи? Дали на обикновения американец, холивудските актьори не му звучат точно така? Нима една дебютантка като „Бившето гадже на Дичо“, както всички я познават, не се справя повече от блестящо? Нима не е секси? И все се питам- нима  някъде във филмът НЯКОЙ нарече Диляна ПРОСТИТУТКА? Нимa Захари Бахаров не я намери в gepime? А дали тя всъщност не беше някоя наточена кифла, която е в час колко е готина всъщност и че всички я харесват? Нима тя не каза, че НЯМА КЛИЕНТИ, а кръг от приятели, с които се вижда често? Нима няма цял куп, такива като нея, които са намерили златната среда, между това да правят нещо, което им харесва и печеленето на пари? Тя си обичаше сексът, съчетаваше го с получаване на пари и толкоз. И някак си не ми стана ясно, кое в цялата концепция на образът и, противоречи на това тя да рисува….

Няма как да отречем, че „LOVE.NET“ е поредният революционен български филм. Няма как да отречем, че родните кино творци се научиха да правят масово кино, такова, каквото в Холивуд вече правят цял век. Такова, от което се печелят пари. От което се печелят МНОГО пари. Безкомпромисно, потъпкващо нормите, противоречащо на правилата или чисто и просто кино, за масовия зрител. Същевременно неангажиращо и тематично, ненатрапчиво и пленително, красиво и грозно, реално и граничещо с халюцинация. Българския кино творец, бавно но сигурно напипва правилния път за правене на кино, а актьори като Захари Бахаров, Диляна Попова, Явор Бахаров (ТИЛТ); Иван Бърдев („Стъпки в пясъка“) напипват идеалния център между това да представят качествени персонажи и да се забавляват пред камерата. Христо Шопов и Койна Русева дори няма да ги споменавам, защото при тях има една константа на качеството, която е постоянна величина или по-точно НЕ Е ПРОМЕНЛИВА! Лора Чешмеджиева е име, което изключително много ще срещаме в родните кино среди. Сцените между нея и майка и са наелектризиращи и между двете жени на екрана прехвърчаха не искри а огнени снаряди. Всички теми, засегнати- са теми от българската действителност- майка с разюздени любовници, отчуждени съпрузи, похотлив млад мъж, общуваща секса жена, пиещи алкохол тийнейджъри, измислени извинителни бележки за училище, пияни малолетни, и тези перверзни снимки, които всички качват онлайн…. Всичко това се случва. Всеки ден. И в България! Сигурен съм, че ще има хора, които ще гледат на филма с други очи. Сигурен съм, че ще има хора, при които негативните емоции, ще надделяват над позитивните. Сигурен съм, че ще има хора, които няма да харесат, а дори ще намразят филма. Но съм сигурен, че ВСИЧКИ ще отидат да го гледат. Защото са любопитни. Защото рекламната стратегия е ПРАВИЛНАТА. Защото тематиката е обсебваща. Защото визията е такава, каквато ни се иска да бъде. Защото има голи сцени, защото има секс, защото има всички познати сайтове и места, с които се сблъскваме всеки ден. А не всеки ден виждаме всичко това на екран. „Love. Net“ е тук за да ни го покаже, пък да става каквото ще. „Love.net“…. Критици.АМАН !!!

 

 

  • vancy

    Блестяща рецензия, поздравления!:))

  • steisi

    Филма е супер готин, лек и отпускащ.Аз ходя на кино, за да почуствам именно това, а не да гледам каква марка са им лаптопите, какви табели имало и т.н.Актьорската игра също е на ниво, тъй като и самите актьори са такива.Препоръчвам ви го.

  • Пепи

    Сто процента СЪГЛАСЕН!!!

  • Stanimir

    Евала за статията, много добре написано!
    Статията в уеб.кафе на Богдан(оф) изобщо не ми допадна

  • Кольо

    „До кога ще сме критици и ще критикуваме без да хвалим? До кога ще правим паралели и ще сравняваме? До кога?!“

    Отговорът е относително прост – докато не се научат да правят кино. Защото това не е… това е телевизионен театър.

    • Ali

      Кольо е прав :) тя критиката е да изгражда :)))

    • Beckam

      съмнявам се, че си ходил на театър някога, а още по-малко да знаеш значението на словосъчетанието „телевизионен театър“

  • Дария

    Ех, мислех, че ще бъда първия коментар, но това, че видях други подобни реакции само ме зарадва още повече!
    Моите поздравления за рецензията, Митко! Свалям шапка! Страшен поток на разсъждения! :) Доста справедливи присъди! Събираш на куп всичко, което иначе бих си помислила хаотично по различно време за българското кино. Отивам да го гледам този филм веднага! :)

  • Ali

    Аз пък нямам поща в abv и не пия нескафе. На мен ми е омръзнало от коментари „Защо само критикувате“, „Българите все сме недоволни“ и т.н. Всеки критикува и в същото време критикува и хората, които критикуват….
    А ОТНОСНО ФИЛМА- ако от Александра благоволят да го пуснат в Бургас някой слънчев ден, може и да го видим, интересът е голям. Дали сме харесали филма или не, няма според мен такова значение. По- важното е, че дори и да сме се разочаровали от предишния български филм, който сме гледали, отиваме да видим и следващия. Защо? Защото е български :) Чак шедьоври не бих ги нарекла всички (т.е. всичките 4-5 :) ) – от „Източни пиеси“ до „Стъпки в пясъка“, но са прилично добри. Все пак традициите в киното дълго бяха прекъснати и сега се продуцират „по- изчанчени“ сюжети. Хем се говори за актуални и тривиални неща, хем режисьорът се стреми да ги покаже по по-интересен начин, да бъде РАЗЛИЧЕН. Много обичам старите български филми и бих се радвала да видя нещо по- обикновено и реално, с малко повече хумор, но натурален хумор от ежедневни човешки ситуации, а не в стил „Бай ганьо – европеец“. Последните ни филми носят ясно със себе си определението „български“ – за българския преход, за българите в чужбина, българската корупция и българската лютеница. Искам да видя наш филм, но не за българина, а просто за човека.

  • Вени

    Тематиката не е обсебваща, тя е банална. Нещата за мен са прости – чатовете и сайтовете за запознанства са опасни. Тази конкретна част от виртуалното пространство обитават хора, които имат тесен кръг познанства и затова ги търсят другаде.Зад компютъра са по-силни, по-красиви и т.н. Извод: човекът, който стои от другата страна, едва ли ще има повече от 10% общо с това, за което се представя. А специално за жените- на който му се рискува да бъде отвлечен, продаден, изнасилен и т.н., да ходи да се среща с разни хора от нета. За съжаление са ми известни няколко такива случая, минусите са далееееееч повече от плюсовете.
    Запишете се на танци по-добре :) Ще имате и телесен контакт даже с някой партньор още от втория ден ;)

  • Спасимир Тренчев

    запознат съм с идетя на филма, която се е зародила някъде преди 3-4 години. сценарият е написан благодарение на хилядите писма на българи, които са разкази своя история, случила им се в сайтове за запознанства. знаех какво ще видя и затова не отидох да гледам филма.
    НО…
    Наистина не сме свикнали да се радваме на успеха си (своя личен и на българите като цяло), заради или въпреки факта, че когато говорим за свое постижение, се страхуваме, че някой ще ни изкритикува и наплюва. Проблемът на българина е, че той няма самочувствие, вечно презиран и тъпкан, той не се чувства свободен да изрази себе си не само като личност, но и чрез способностите си, които съм сигурен, че при достатъчно развитие, (той или тя) ще има постижение на световно ниво.

  • Поля

    Желание за сътворяване на нещо различно от обичайните сапунени сериали, с които ни заливат определено е имало. Определено показа един от проблемите на обществото ни- това, че сме се затворили в себе си и проектираме мечтите и желанията си в нета, в търсене на хора, които да ни разбират, в търсене на емоции, които да ни накарат да се почувстваме живи и обичани.
    Не бих могла да нарека филма, чак революционен. Да, почна многообещаващо, но за себе си лично не открих дълбочина в сюжета. За актьорите в него- мисля, че се справиха прилично.
    Колкото до лукса афиширан в ежедневието на героите, лично мен не ме подразни, а по скоро ми беше леко забавно. Да, такъв лукс може и да има в живота на много хора, но нека не се залъгваме – този лукс определено не е част от ежедневието на голяма част от хората посетили този филм. Но ако не друго поне създаваше приятно усещане, защото на всички ни е писнало от сивотата и бедността на ежедневието ни.
    Лично аз считам, че можеше много по- дълбоко да се разработи като цяло този филм и да покаже в дълбочина емоционалния свят на героите, а не само да се преплъзга по повърхността и да ги „щрихова“. На фона на всички сюжетни линии, като че ли най- добре бе разработен този с майката и детето. Всички останали ми се видяха леко захаросани. Това е лично мое мнение и не ангажирам никой с него.

    • Прекрасно мнение г-жо/ г-жице Узунова! Достойно за уважение мнение на истински ценител! Удоволствие е да се четат коментари, като вашия!