Този път ще го направя лично. Една идея по-лично от всеки друг път. Защото все пак… това са Междузвездни войни. Няма друга такава марка в историята на киното. Нека бъдем откровени- НЯМА! Нито Властелинът, нито Хобит … нито дори Хари Потър, който след първото си разклонение тази година се оказа, че или е Хари Потър или НЕ Е ХИТ. Междузвездни войни вълнува вече близо 40г. Първият филм излезе през 1977г… Сега вече имаме 7 филма от поредицата И ПЪРВИ, който е странична история….

„Rogue One: История от Междузвездни войни“ има нелеката задача да създаде фенска маса и да я влюби в предстоящата поредица от много странични на главната истории, които предстоят. Резултатът- НАПЪЛНО УСПЕШЕН! Това е филмът, който феновете очакваха от 80-те години на миналия век на сам. Това е филмът, който е верен на оригиналната трилогия. Това е филмът сниман през 2016г. и който е изпълнен с практически ефекти. Странните и чудати жители на различните планети в много МНОГО голяма част са реални актьори в практически костюми а не компютърни генерирани образи. Да им ги и тях, но те НЕ СА, като това което ни поднесе Лукас в новата трилогия. Тук имаше история. Тук имаше ГЕРОИ. Истински герои. Силни и плътни. Тук имаше и Джин. Джин Ерсо, която по мнението на всички се справя брилянтно, изнасяйки филма на плещите си. По мое мнение, можеше по-добре. Но това е друга тема. Та… историята….

Действието на филма се развива преди събитията от оригиналният „Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда“ и разказва историята на Джин Ерсо (Фелисити Джоунс) и силите на бунтовниците срещу Империята, които са на път да се впуснат в най-голямото приключение на живота им, да откраднат плановете на омразната Звезда на смъртта – същите тези планове, които Принцеса Лея скрива по-късно в Арту-Диту.

Позитивите на филма започват още с началните надписи. Той НЕ Е част от поредицата. Да той започва с „Преди много години в една далечна галактика….“ и след това- изненада! Няма го логото на „Междузвездни войни“. Няма я темата , която всички очакват. Няма ги началните надписи, които всички познават и обичат. Защото това е „История от Междузвездни войни“ и така се гради нова митология. Във филма има изключително много история. Много от детството на Джин, много чисто човешки взаимоотношения, така умело вплетени в митологията на поредицата… Сценографията е изключителна. И толкова, толкова близка до тази на „Нова надежда“. И да тук има истински междузвездни войни. ИСТИНСКИ. Много. Такива каквито сме свикнали да виждаме и такива каквито обожаваме! Има я и Звездата на Смъртта. Има го и Вейдър. Има и много нови изключителни герои, чиито съдби са се случвали паралелно, докато е вървяла основната сюжетна линия. Герои трагични, комични, драматични, истински герои. С кауза. Цел. Желание да спрат тази диктатура на империята и вярващи в бунта и неговата същност. И ако трябва да бъда честен, този филм успява да поправи един огромен БЪГ, който Джордж Лукас бе заложил в „Нова надежда“. От къде на къде империята ще строи най-мощното си оръжие толкова години, толкова трудно и с толкова много средства и ресурси, а ще допусне в него такава- а именно, при атаката в края на филма с единствен взрив на основния реактор да гръмне цялата система. Този бъг е тормозил много от яростните фенове на поредицата и „Rogue one: История от Междузвездни войни“ успява да го коригира по най-прекрасния възможен начин. Няма да ви разваля удоволствието. Няма да ви кажа как.

Форест Уитакър и достоверен в ролата на големия бунтовник. Диего Луна е очарователен в ролята на „двуличния“ капитан. Слепия владетел на силата е изключително правилен избор, а репликата му „Вие трябва да се шегувате, та аз съм СЛЯП“ е едно от най-точните попълнения в целия диалог на филма. Ще разберете защо, като го гледате. Джин Ерсо или иначе казано Фелисити Джоунс. Изключително трудно е да си се влюбил в тази жена, в ролята и на съпругата на професор Стивън Хокинг в „Теорията на всичко“ и сега да трябва да я видиш, като новият ти любим герой в любимата ти сага от детинство. Да тя се справя. Да тя е уверена и успява да те накара да повярваш, че ИМА тези умения и способности. Но тя НЕ Е герой. Тя е недоразумение. Нейната мотивировка е съмнителна. В моите очи тя не израстна. Тя не взе решение. Просто превключи от първа на втора и стана „Джедай без силата“. Да- справи се… но можеше да се справи далеч по-добре. Вейдър… В този филм има много малко Вейдър. Но към неговия финал има една сцена в негово участие, която е истинско олицетворение на злото. В най-чистата му форма. Вейдър- онзи Вейдър. Безкомпромисния. Злия. Непоколебимия. Действащия. Тази сцена ще ви върне в 80-те години и ще ви накара да преживеете детските си емоции в най-чистата им форма.

И този финал. Финалния кадър. Финалния кадър, който свърза „Rogue one: История от Междузвездни войни“ „Междузвездно войни епизод 4: Нова надежда“ завинаги. На този кадър, ченето ви ще се разтегне и душата ви ще изпадне в умиление.

„Rogue one: История от Междузвездни войни“ има и един основен проблем. И той е в неговата музика. Не ме разбирайте погрешно. Това е Микаел Гиачино и това е най-правилната възможна музика за филма. Тя е точната. Тази която ТРЯБВА да бъде. Но в нея отсъства силна, запомняща се тема. Темата на Амидала…. темата на Вейдър…. началните надписи…. Това тук, в този филм, в тази музика го няма. Отсъства.

Във филма няма 3D. Няма да го усетите. Във филма няма IMAX- екрана не се отваря във нито един момент до пълния му капацитет. Във филма има една прекрасна история, брилянтно интерпретирана и точно свързана към познатата митология и основната сюжетна линия.

„Rogue one: История от Междузвездни войни“ е в кино салоните в цялата страна. Разпространява Форум Филм България. А вие НЕ ТРЯБВА да го пропускате в никакъв случай!

  • Mihail Ivanov

    Не че нещо, но Джон Уилямс не е автора на музиката към филма, това е Michael Giacchino. Може би затова не се е харесала на някой, на мен лично ми допадна, исках нещо по-различно

  • :) Усети ли колко ни се е ИСКАЛО да бъде Джон Уилямс всъщност…. Уместна забележка. За която благодарим и откоригираме… :)