След всички събития, новини и прес съобщения, бе неизбежно посещението на едно такова, свързано с предстоящия Sofia Pride 2017. Когато стана ясно, че предстои представяне на романа на Явор Веселинов „Колко голяма е голямата любов?“, който вече сме представяли така детайлно при нас още през септември 2016г. (справка тук, тук и ето тук)- събитието бе избрано.

Дъждовна вечер, средата на работната седмица, Галерия Credo Bonum в гр. София и представяне на книгата на Явор. Ще бъда откровен. Няма да бъда журналист, няма да пиша рецензия, просто ще споделя преживяване. Много трудно се ходи на такова събитие. Преди всичко е дилемата- ДАЛИ ще ти лепнат етикет от факта, че си там или ще излезеш ЧИСТ? Съзнанието ни е формирано така, самото ти появяване на такова събитие значи САМО 1. Няма друго. Етикета се поставя. Без значение дали ТРЯБВА да го отразиш, познаваш автора, чел си книгата, пишеш за събитието…. И все пак- да гледаме позитивно и да бъдем над тези неща.

Жалко е. Много от видяното тази вечер бе жалко. Жалко е, че хората НЕ четат. Че книги НЕ ГИ интересуват. Че четящите са на изчезване. Но има втори, по-важен, по- значим въпрос. СРАМЕН брой хора, се появиха на събитието. НЕ заради Явор, не заради книгата му, чисто и просто поради голата истина- дори онези, които БИХА се престрашили да посетят такова събитие, но са от онези, „скритите в килера“ рискуват да бъдат снимани и показани по медиите, онлайн…. БЕЗ да го желаят и така, да стане ясно НЕЩО, което те не желаят да стане. ТОВА е основната причина, поради която присъстващите на това събитие бяха срамно малко. Не не бяха нито 1 нито 2-ма, нито 3-ма. Но бяха достатъчно малко.

Водещия на събитието, който бе част от организаторите на Парада (моля за извинение, но така и не запомних името му) бе прекрасен млад мъж. Открит. Готов да говори спокойно за това кой е и какво представлява. Достатъчно харизматичен и контактен, че да застане срещу гостите и да им говори открито и спокойно. За съжаление, той може би е брилянтен организатор и водещ, но в това събитие той тотално изтърва юздите. Темата е Явор Веселинов и неговата книга. Това, което той е написал. Романа, който той е създал. А ние повече от половината вечер си говорихме за водещия. Не ме разбирайте погрешно, историята му е не по-малко вдъхновяваща и личен пример за присъстващите и това как могат да говорят открито за нещо, което може би са. Може би е правилно да споделя, че въпреки това, малкото внимание , което водещия отдели на романа, бе съпътствано от няколко ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ попадения. За да ви въведа в същността на събитията, са важни 3 уточнения.

Книгата е роман по ДЕЙСТВИТЕЛНА история.

Тя е за любовта между двама мъже.

Автора Явор Веселинов е хетеросексуален мъж.

„Контактнат“ през писателската си страница във фейсбук от единя от двамата влюбени, Явор получава историята при срещи лице в лице и разкази от него. Влага писателските си умения и въображение и резултата е готов. Да се върнем на водещия. Той сподели, че е останал изненадан от себе си, как четейки книгата и стигайки до първата сексуална сцена, сам се е почувствал неудобно от това, което чете и изненадан, как едва ли не някой може да „мърси“ кирилицата с такива думи. Преди това, той НЕ Е чел такива неща на КИРИЛИЦА в книга. Книгата е пълна с лъжи. И от двамата влюбени. И помежду им и към околните и към света. Кулминацията преди големия финал се чете на един дъх и листата се прелистват със скоростта на светлината.

От там насетне минахме през едни обяснения за „общността“ кой какво и как бил правил, как ходенето на кафе станало по интимно от правенето на секс, как много от събитията НЕ ЖЪНАТ успеха, който жънат други (около феста) и т.н. Неща, които нямаха НИЩО общо с това, с което за което се бяхме събрали.

И все пак в един момент Явор получи думата и успя да ни разкаже поне малко за това, за което наистина ни пукаше. Поне на мен. Как се е запознал с разказвача на историята. Какво е почувствал, когато е разбрал, каква е историята. Защо не се е дръпнал от нея, какво чувства когато пише, как книгата е стигнала до пазара, кога…. За моя огромна изненада Явор се оказа изключително положителна и светла личност. Виртуалните контакти с него, бяха оставили впечатлението за сухар и дръпнат човек. Но Явор е писател, който УМЕЕ да се усмихва, УМЕЕ да грабва вниманието и има едно огромно сърце, което бленува да се излее върху лист хартия. Той сам каза „Когато пиша, аз се чувствам като Бог. Аз формирам и изграждам света и неговите детайли“.

Чест му прави, че една истинска история го е жегнала и въпреки нейната противоречивост и пиперливост, той я е приел присърце и се е заел да я напише. Той сам каза, че получава много истории от саможиви хора, които искат да напише тяхната история. Но героя в ТАЗИ история, го е потърсил с молбата, че иска да разкаже историята на него и неговата голяма любов в книга, за да може да подари КНИГАТА на обекта на неговите чувства. За да му подари ТЯХНАТА история. И тя да НЕ остане, като…. „Ааа оня ли, да той ми е бивш“.

Явор Веселинов получи много малко въпроси от гостите тази вечер. Но малкото качествени от тях, го накараха да се усмихне и да покаже- той ГОРИ в това, което прави. На него му се стопля душичката, когато някой демонстрира заинтересованост, уважение и респект към това, което е създал.

А истината е, че Явор Веселинов е създал една прекрасна книга. Много различна. Самата история, както и обстоятелствата около вземането на решението, точно тя да бъде разказана.

Големите въпроси остават- Кой е главния герой? (името му в книгата е Васил). Защо той продължава да бъде неизвестен до ден днешен? Наистина ли финалът в книгата е всичко, което се е случило в тази любовна история? Няма ли още? Как един човек е способен да опише в 20-30 страници физически и емоционален колапс на главния си герой така, че читателя да рухне заедно с него. Да линее заедно с него. Да полудява заедно с него. Да страда заедно с него.

Истински адмирации към Явор Веселенов. Адмирации към уважението и вниманието, с което се е отнесъл към темата, героите и …. (в главата ми изникна думата сценографията) Колкото и странно да звучи, на много места тази книга е способна да накара читателя да върти филм в главата си, а не просто да чете.

Аз (Димитър Кръстев) и целия екип на www.cineboom.eu пожелаваме на книгата истински успех, след това събитие. А на Явор-с нетърпение очакваме следващия ти пленителен роман.