Независимо дали става дума за чудовище под леглото ви, таящо се в мрака, или за създание, дебнещо в сенките, няма как да избягате от най-зловещите си страхове в хорър трилъра „То“. Пренасяйки на голям екран вдъхновяващия роман на Стивън Кинг, режисьорът Анди Мускети споделя: „Страхът е универсален, нещо към което всеки може да вземе отношение. И какво по-страшно от нещо, което не просто те напада, а те връхлита под формата на това, от което изпитваш най-голям ужас?“

Енигматично краткото заглавие се отнася към главния злодей в историята – древно, сменящо формата си същество, което се преобразява в най-дълбоките страхове на своите жертви и се пробужда на всеки 27 години, за да се храни с най-уязвимите жители на градчето Дери – децата. Този път обаче седем млади приятели, наричащи себе си Клубът на загубеняците ще се сдружат, за да се преборят с това мистериозно създание, към което те се обръщат с всеобхватното местоимение То. Но То всъщност се подвизава под друго име – име, което се е превърнало в икона в хрониките на хорър жанра, а именно Пениуайз, танцуващия клоун.

Публикувана за пръв път през 1986, „То“ се превръща в моментална класика и в най-продаваната книга за годината. Завладяващ читателите повече от три десетилетия, абсолютният бестселър продължава да бъде смятан за една от най-добрите и влиятелни творби на безспорния майстор на хорър литературата, вдъхновявайки безброй филми и телевизионни проекти през годините.

Това със сигурност може да бъде казано за човека, начело на филма. „Аз съм голям фен на Стивън Кинг, който ми беше любим автор докато пораствах, затова и „То“ е проект-мечта за мен“, разкрива Мускети. „Като някой, който обича да прави страшни филми, винаги съм бил очарован от страха и може би моментът, когато изпитваш най-голям ужас, е по време на детството, гледайки първия си хорър филм. Това е чувство, с което няма да се сблъскате през остатъка от живота си, затова и се превърна в нещо като нереално приключение за мен да се опитам да пресъздам същото усещане отново. Това ми помага да творя, защото смятам, че можеш да изплашиш другите само с това, което плаши самия теб“.

В историята може да бъде открит още един пласт, който е запазена марка на Стивън Кинг. Вероятно няма друг писател, толкова добре съпоставящ абсолютния ужас и човешките преживявания по време на израстването, и може би никога по по-перфектен начин, отколкото в чувствителната история, лежаща в сърцето на „То“. Продуцентът Сет Греъм-Смит споделя: „От самото начало знаехме, че „То“ е повече от обикновена хорър история, и че филмът трябва да отразява различните тоналности на романа. Действието обхваща определен етап от живота на младите герои, през който те наистина порастват, затова искахме филмът да улови очарованието на тези моменти, но и в същото време да бъде изключително ужасяващ“.

Продуцентът Дейвид Каценбърг е на същото мнение: „Във филма има моменти, в които всеки от тези елементи излиза на преден план, така че това е интересен баланс между емоция и страх. Беше важно за темпото на филма и разказа да успеем да пресъздадем и двата аспекта правилно“.

Продуцентката Барбара Мускети, сестра и креативен партньор на Анди Мускети, отдава заслуженото на сценаристите за намирането на този баланс. „Чейс Палмър, Кари Фукунага и Гари Добърман успяха да уловят трогателните страни в приятелството между членовете на Клуба на загубеняците и дори да загатнат първата любов в тийнейджърските години. Но не се заблуждавайте, ще се страхувате много“, казва тя с усмивка.