Дългоочакваната нова екранизация на култовия роман на Стивън Кинг вече е в кино салоните в цялата страна. Ако не сте гледали новия филм и НЕ обичате спойлери- четете наволя. Тази статия НЕ съдържа такива.

Историята: В малко градче в щата Мейн, седем деца известни като „Клубът на загубеняците“ се изправят лице в лице с проблемите в живота, хулиганите и чудовище, което приема формата на клоун и се казва Пениуайз.

Първа гледна точка

Не съм чел книгата. Имам бледи, почти отсъстващи спомени от първата екранизация.

Ако разгледам филма, като холивудски проект за масовия зрител, създаден за да напълни джобовете на New Line с банкноти и оставим книгата и предходната екранизация на страна…. „То“ е най-доброто нещо, което сме гледали от десетилетия насам. Филмът е най-адекватното нещо към ДНЕШНА гледна точка, на това, върху което лежи. Романа се е превърнал в поп културен феномен и еталон за жанра. Масовия зрител сещайки се за „То“ го олицетворява само с едно- ужас! Стивън Кинг  носи прозвището, известно на всички- Краля на ужаса. „То“ е филм на ужасите. Той НЕ Е психологическа драма, НЕ задълбава в историята, не нищи персонажите.

Бил Скарсгард е УНИКАЛНО точен избор за Пениуайз. Да, 80% от внушенията на клоуна идват от близкия до съвършенство грим, но тази брадичка на актьора, тази остра брадичка, ще остане в съзнанието ви и ще я помните дълго след финала. Гримьорите са създали от този Пениуайз истински психопат. Съчетанието от говор, грим, тези очи и изключителното актьорско майсторство на Скарсгард, този Пениуайз ще буди кошмари у много, гледали филма, седмици наред. И тази начална сцена, с корабчето и канавката… подгответе се. НИЩО не ви подсказва за нейния финал. НИЩО не ви насочва към това КАК всъщност завършва тази сцена. А реакцията ви ще бъде едно истинско УАУ!

Сценографията е изключителна, адекватна и коректна спрямо епохата, която отразява. Края на 80-те години се усещат във въздуха, в малкото градче, в реката, канализацията, колите по улиците, месарницата. Онова хубаво, но сякаш отдавна отишло си време, оживява с пълна сила и ни подготвя за „клубът на Загубеняците“.

Децата са брилянтно избрани и се съчетават по изключителен начин. Има представител за всеки типаж, способен да участва в такъв клуб. Има го дебелия, има го очилаткото, има го „невидимо“ готиния, но с недъг (заекващия Бил), има го маминото синче… Всяко от децата претворява различен проблем, с който малчуганите на тази възраст често им се налага да живеят в тези „трудни“ години.

Момичето е може би най-правилния избор от всички. Младата актриса е толкова лъчезарна, толкова естествена, истинска. Тя не е съвършената красавица. Има лунички, има странен цвят на косата, има значително по-големи от останалите… предни два зъба. Но въпреки тежкото детство което изживява у дома си, тя е лъч светлина и най-положителния герой навън.

Режисьора Андрес Мушети отдава ВСИЧКО, ама ВСИЧКО на страшните, плашещите моменти и успява. Категорично, неоспоримо, по възможно най-правилния начин… всеки миг, в който някой от страховете на децата или самият Пениуайз оживяват на екран, е миг на истински фундаментален ужас. Раменете ви ще се вдървяват и напрягат и вие самите ще се настройвате… да ви е страх. Да ви е много страх, още преди страхът да е дошъл. 

Финалната сцена на Загубеняците и Пениуайз в канализацията е брутална и не спестява нищо. Агресия, терор, бой, свръхестествено, ВСИЧКО което може да ви хрумне, преплетено в една силна и запомняща се кулминация.

Големият бонус на филма е, че в много моменти ви остава да гадаете, дори след дадено събитие. Първите наченки на „типажа“ на бащата на момичето, са ни дадени още в началото на филма, но едва вече прехвърляйки втората половина, вдяваме, за какво иде реч. Финалната „среща“ на Бил и Джорджи и нейната кулминация ни оставя с голямата въпросителна, „Боже какво стана?“.

„То“ е категоричен успех. Филмът е адекватен, правилен и предлага на зрителите ТОЧНО това, за което те ще отидат в кино салоните. Отдавна не е излизал друг такъв, очакван, желан и ужас, който таи надежда за КАЧЕСТВЕН филм, в сърцата на феновете. „То“ е точния филм. Той успява! 

Втора гледна точка

Реакция на компанията от СЪЩАТА прожекция на филма.

Ако тръгнем да правим неизбежното- да сравняваме… нещата изглеждат по различен начин. Клоунът преиграва! От първичния ужас, преминава в несериозен хахавелко. Не буди усмивка, НЕ буди уважение, буди само страх. Пениуайз в телевизионната версия и клоунът от книгата НЕ СА това.

Загубеняците изглеждат много различно. Освен, че в книгата действието се развива 30г. по-рано, децата са далеч по-впечатляващи герои. Всеки със собствената си история, всеки със собствените си проблеми, които преживяваме, разбираме и залягат в нас, преди страхът да нахлуе в ежедневието им. Липсват култови сцени на пукащи се балони с кръв, на чай-парти с Пениуайз и една прекрасна чаша кръв, изпита от главен герой, една картинка, на която клоунът оживява и се движи… Много незабравими моменти от оригиналния филм, които повече от четвърт век по-късно стоят в съзнанието на зрителите, тук ги няма. На тяхно място са се появили препратки към „Живите мъртви“ и портретът на Дориан Грей. 

Филмът е много различен и като усещане и като реализация спрямо книгата, спрямо предходния филм. Този филм е създаден за онази mainstream аудитория, която обича първосигналния ужас. Която познава ужасяващия клоун на Стивън Кинг, но не знае особено много за историята освен, че има деца и те изчезват. Тази аудитория НЯМА да отдели време от живота си за да прочете над 1100 страници книга, каквато всъщност е „То“. Именно за това историята е адаптирана и адекватна, за да бъде представена по този лесно смилаем начин, за тези хора, които ще си дадат парите и ще отидат да я гледат.

„То“ е вече в кино салоните в цялата страна на 2D/IMAX 2D/4DX/Luxe! Разпространява Александра Филмс.