Една 4DX прожекция на „Tomb Raider: Първа мисия“ и мнението за нея!

Премиерно тази седмица по родните кина тръгна едно, единствено голямо заглавие. Това бе дългоочакваната адаптация на „Tomb Raider: Първа мисия“. Рискована, прекалено от скоро в съзнанието на зрителя, филмите от началото на новото хилядолетие продължават да пулсират в съзнанието на зрителя. Анджелина Джоли- млада, гореща, една красива и силна Лара Крофт. Сега имаме нов прочит, нова Лара, нова история и един нов филм може би? Преди да го разнищим… ето историята.

Седем години след изчезването на баща си, 21 годишната Лара отказва да поеме глобалната му бизнес империя. За сметка на това тя работи като куриер на колело в Лондон и учи в колеж. Тя се оказва вдъхновена да разгадае изчезването на баща си, като се отправя към последното му известно местонахождение: гробница някъде по бреговете на Япония. Внезапно и се налага да се уповава само на острия си ум, сляпа вяра и несломим дух за да се научи да притиска себе си отвъд границите на възможното, когато пътешествието и я отвежда в неизвестното. Ако се справи с това приключение, тя сама ще намери себе си и ще извоюва титлата Томб Рейдър.

„Tomb Raider: Първа мисия“ ще ви изненада. Преди да ви разкажа защо ще припомня, че тази рецензия е написана, на базата на 4DX прожекция на филма. И ако трябва да бъда честен… ако бях го гледал на 3D… ефектът едва ли щеше да бъде същият.

Анджелина Джоли или Алисия Викандер?

„Tomb Raider: Първа мисия“ не е онзи филм, който помним. Това НЕ Е Лара Крофт с плитката. Това не е обучения борец и непоклатим авантюрист. Това не е секси мацката, късите панталони, пистолетите на бедрата. Не- не е! Това е една различна Лара. Носителката на Оскар Алисия Викандер не отстъпва дори и по това на своята предшественичка. Анджелина влезе в ролята на компютърната героиня, като носителка на Оскар за ролята си в „Луди години“. Алисия влезе, като носителка на Оскар за ролята си в „Момичето от Дания“. Алисия е красива, но не е провокатор. Тя е обаятелна, но не е мръсница. Тя е секси, но не излъчва секс.

Историята във филма е много различна. Българското заглавие е силно сгрешено. Това не е мисия. Лара не отива да изпълнява заповеди, да гони задача, да достига цел. Нейното пътуване е продиктувано чисто и просто от лични мотиви. В конкретния случай- нейния баща. Без пари, без наследство, без големия гръб, с който Анджелина влезе в ролята на героинята, Алисия се потапя в една много по-земна, по- реална, по- възможна и човека Лара Крофт.

Не очаквайте УАУ сценография. Не очаквайте УАУ каскади. Не очаквайте УАУ битки и УАУ ефекти. Да филмът ще ви предложи своето. Типично азиатските мегаполиси и пристанища, гонки с колелета, кражби, ръкопашни схватки са едва началото. Филмът ще ви поднесе една впечатляваща сцена с пристигането на острова. Гръмотевичната буря, наводненията, потапянето на кораба, битката на Лара и капитана с водната стихия и оцеляването им са вдъхновение за въздействащо и увличащо кино. Няма как да не премина тук към най-важната част от филма- 4D ефектите.

Да направим паралел….

Това е най-добре адаптираният филм за 4DX, който съм гледал. От както формата е в България през очите, ушите и носа ми са минали много глупости. Но насладата която носи този филм е ненадмината. Опитах се да направя асоциация между усещането, което е донесъл у мен този филм и вкусът в устата, с който съм си тръгнал от него… и някой друг. Това ме прати обратно в детските ми години през далечната 1991г. Провинциалното малко градче, местното кино и първия сблъсък с киното в моя живот- „Терминатор 2: Денят на страшния съд“. Хлапето в мен тогава се пробуди и преживяваше всичко случващо се на екрана.

Залягах докато замахваха към главния герой, притварях очи, болеше ме, съчуствах, мъка ми беше докато пердашеха Арнолд, стисках му палци да му се размине от поредния куршум в тялото, радвах се, когато надвиеше макар и за 1 сцена Т 1000. Филмът беше успял да зареди у мен граната с емоции, която след напускането на кино салона тогава- избухна. Цветна феерия от нестихваща радост, възхищение, учудване, онзи въпрос „как е възможно?“, бяха само частичка от това, което „Терминатор 2: Денят на страшния съд“ успя да насади у мен.

За 4DX ефектите на „Tomb Raider: Първа мисия“

„Tomb Raider: Първа мисия“ успя да ме накара да преживея сходен катарзис. Как оцеля тая седалка под задника ми бе основния въпрос, който ме тормозеше през цялата прожекция. Тя ме накланяше в синхронсъс случващото се на екрана. Когато Лара бе на ръба на пропаст, аз се накланях 30 градуса напред със седалката и бях готов да изпадна. Когато Лара се биеше, седалката ме пердашеше брутално в бъбреците. На няколко пъти дори улових, че докато единя от двойката в ръкопашна схватка на екрана се изправя със салто, седалката реагира точно така и ако и се бях поддал, сигурно и аз щях да направя салто на нея. Всеки трясък, завоите при гонката с колелото- тая седалка не спря бе….

Въпреки, че седалката бе най-постоянният ефект от всички, нейни непрестанни помощници бяха много. Свистящите куршуми и стрели около ушите ми не пропускаха нито един от екшън епизодите. Ароматът на барут съпровождаше огромна част от филма. Тъкмо се разсее из залата и отново се запукат… а ароматът се връща. Сцената с пристигането на острова успя най-силно да се запечата в съзнанието ми. Гръмотевичните ефекти бяха изключително деликатно вплетени в усещането. При всяка светкавица и гръм на екрана, тавана на залата гръмваше и биваше подобаващо (нощно) осветен от същия този гръм, но наяве.

Люшкането на седалките, пръските вода от облегалката на предходните седалки в миговете, в които някоя вълна удряше Лара, винтелаторите симулиращи ветровете…. Всички микроелементи успяха да се плетат един в друг и да ме пренесат в центъра на бурята. Докато преживяваш НАЯВЕ това и гледаш Лара в битка със стихията- неминуемо се увличаш с нея и започваш да и съпреживяваш. Започваш да и стискаш палци, да залягаш, да притваряш очи. А това да събужда едни отдавна забравени детски спомени у теб.

Кой бе най-вълнуващия 4DX ефект?

Безспорно един от най-внушителните 4D дойде в пещерата. Започването на големите срутвания и прахоляци отключиха една машина в залата, която  се намира по средата на екрана. В момента, в който поредицата от срутвания започна…. машината започна да копира прахоляка от екрана и да създава у залата усещането за…. срутване. Все повече Лара и компания бягаха от зрутващите се стени и тавани и гълтаха прахоляка от това, а залата се изпълваше паралелно със същия този пушек. В даден момент така се задимихме, че екрана почна да става трудно различим. Но подобаващо…. прахолякът се разнесе подобаващо бързо и не загубихме от случващото се на екрана.

Няма как да подмине и ефкетът с въжето, в който огромно въже опънато през планината бива срязано и засилвайки се с неочаквана сила шибна един от героите през краката. Не можете да си представите в този момент… какво е причини долната част на седалката на вашите прасци….

Равносметката…

„Tomb Raider: Първа мисия“ е един приятен за гледане филм, много различен от своите предшественици. Лек, неангажиращ и не натрапващ се. Алисия Викандер не е Анджелина Джоли и е една земна и чудесна Лара Крофт. А ако прибавим към това и изключителните 4D ефекти на родното кино разпространение (за съжаление за сега налични само в гр. София и гр. Пловдив) се получава една страхотна комбинация от качествено и увличащо кино преживяване.

„Tomb Raider: Първа мисия“ е един добър филм, който ако имате възможност НЕ трябва да пропускате. А ако 4DX киното е във вашия град- КАТЕГОРИЧНО това е форматът, в който трябва да го гледате.

Филмът вече е в кино салоните в цялата страна. Разпространява Форум Филм България.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here