Трудно се пише за стойностни филми. Със сигурност ви се е случвало да гледате филм, който се запечатва в съзнанието и с дни да не можете да се отърсите от него. Харесва ви, но не може да обясните защо. Просто усещате, че сте гледали нещо много силно.

Трябваше ми няколко дни да осмисля “Ага”. Трябваше да отлежи в мислите ми, за да го оценя подобаващо.

„Ага” е филм за последното семейство на Земята.
Далеч на север, цивилизациите се сблъскват през призмата на любовта и човешките взаимоотношения. В юрта сред снежните полета на севера, двамата главни герои якутци – Нанук и Седна – мечтаят да съберат семейството си отново. Двамата живеят в духа на традициите на своите деди. Останали сами в пустошта, те напомнят за последните хора на Земята. Когато здравето на Седна се влошава, Нанук решава да изпълни  желанието й – да намери отдавна заминалата им дъщеря Ага (Галина Тихонова), избрала живота в града и загърбила традициите.

През 1922 г. се състои една революциите в киното. Робърт Флаерти създава филм, който става основоположник на кинодокументалистиката. Става дума за „Нанук от севера”. Серия снимки представят детайлно живота на Нанук и неговото семейство, които живеят на Северния полюс. Филмът на Флаерти е истинска ода за човешката смелост, която се изправя срещу изключително враждебната природа. Флаерти улавя дребните неща от ежедневието на семейството – лов на моржове, семейни вечеринки и т.н.

Споменавам всичко това, защото „Ага” е един поклон (любопитен факт е, че главните герои и в двата филма се казват Нанук) към смелостта на Флаерти да покаже нещо различно, но съвсем обикновено. Милко Лазаров използва основата на Флаерти, за да ни покаже  едно различно кино, което бяга от комерсиализма и визуалните ефекти. Показва ни едно кино, което е пълно с метафори и което трябва „да се чете между редовете“.

Това е вторият пълнометражен филм на Милко Лазаров след „Отчуждение” (2013 г.). Той признава, че естетиката е преди всичко. В случая особено красив е начинът, по който показва човешките взаимоотношения, разпада на едно семейство, както и упадъка на съвременния човек. Всичко това е ситуирано извън цивилизацията. Докато гледа филма човек би си помислил, че гледа документално кино, т.е. има остра симбиоза между фикция и действителност. Обаче за разлика от филма на Флаерти, филмът няма почти никаква връзка с действителността. Актьорите и ледената пустош са инструментите на Милко Лазаров. Чрез тях той метафорично разкрива победата на цивилизацията над „последния” човек на Земята, в случая Нанук.

Сценарист на филма (заедно с Милко Лазаров) е Симеон Венциславов, който стои зад друг успешен български филм „Посоки”. В филма на Командарев диалогът бе основното водещо средство. В „Ага” е обратното. Героите не говорят много. Нанук и Седна се разбират без думи, с интуиция, както се казва. Ярък контраст е епизодът, включващ Нанук и шофьора на товарния автомобил. Последният не спира да бърбори, докато Нанук смирено мълчи. Като че ли не го чува. Изобщо епизодът е пример за сблъсък на два типа характери, два типа светоусещане.

Оператор на филма е Калоян Божилов. Четвърти негов филм след споменатия „Отчуждение”, тоталната безвкусица „Секс академия: Мъже” и приятната изненада в българското кино „Снимка с Юки”. Работа на Божилов е на много високо ниво. Не се и съмнявам, че всичко онова, което Милко Лазаров е виждал за филма си, Калоян Божилов го е заснел по максимално точен начин. Когато Нанук е извън дома (например за лов) се използва далечен план на изобразяване. По този начин се открояват красивите ледени пейзажи на бялата пустош. Когато актьорите разговарят неизменно „камерата е пред главите им”. Този ефект действа емоционално на зрителя, ставаме съпричастни към терзанията на героите.

Актьорите в „Ага” са непрофесионалисти, наричани още натуршчици. В главните роли са Михаил Апросимов и Галина Тихонова. При добра комуникация с режисьора такъв тип актьори могат да свършат по-добра работа и от професионални актьори. Апросимов и Тихонов отлично пресъздават якутска двойка, която се бори срещу природата и самотата. Играят непринудено, сякаш няма камера пред тях, сякаш наистина са последните хора на планетата.

Заради универсалността си в посланието „Ага“ не може да се разглежда като български филм, филмът е космополитен в своята същност и би се разбрал еднакво от зрители от всякаква народност. „Ага“ е труден за гледане филм, който обачe трябва да се види на голям екран от всеки, който претендира, че обича качествено кино. Това е един малък филм, който носи в себе си огромни емоции и няма как един зрител да излезе безучастен от салона.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 1 = 2