Е- тука е… Повече от година след последната DC FILMS изцепка, наречена „Лигата на справедливостта“. Полу ласкави ревюта, полу положителни реакции, полу харесван… Всичко преди българската премиера беше полу. Но някак по-скоро клонеше към това, че „Аквамен“ е стъпка в правилната посока, в сравнение с последните няколко катастрофи на DC. Преди да поразсъждаваме, ето и историята.Аквамен- рецензияАквамен- рецензия

Историята разказва за Артър Кари, син на обикновения човек Том Кари и жена на име Атлана. Артър още в ранна възраст демонстрира невероятна сила и бързина, а също и уникална възможност да диша под вода, както и да разговаря с морските обитатели. На смъртния си одър, Атлана разкрива на момчето истината за произхода му: тя е кралица на Атлантида, изпратена в изгнание, а Артър е определен да стане владетел на всички морета. Баща му го образова и му показва как да управлява своите възможности, за да може момчето да се превърне в герой, на име Аквамен.Аквамен- рецензия

Истината е, че филмът е точно това- полу. Ще разделя рецензията на две части.

Аквамен- рецензия

Какво сработи? Аквамен- рецензия

„Аквамен“ имаше история. Прилично начало, добра и съдържателна фабула и сносен финал. Както при „Жената чудо“ видяхме раждането, изграждането и съзряването на героя. Видяхме и неговото приключение. Видяхме и превръщането му в легенда.

Подводния свят на реж. Джеймс Уан е богат. Много. В него се случват ужасно много неща. Има ужасно много същества и герои. Някак лесно свикваш с това, че героите говорят под водата и звука се разлива така чисто. Визията им не дразни, движенията на косата, лицето, очите е приемливо. Уан е обърнал изключително внимание на създаване на достоверни сцени в подводния свят. Особено в битката между Орм  и Артър- забавения кадър, профучаването на тризъбеца и поренето на водата. Ще уловите много малки детайли, които ще ви харесат. Аквамен- рецензия

Всъщност бойните сцени може би са най-точното попадение на филма. Няма слаба такава. Дори началната сцена, в която Никол Кидман напердашва здраво лошите наистина приковава вниманието. И ако трябва да я сравним с Кейт Бланшет в „Тор: Рагнарок“, онази там е извадена от компютърна игра, а тази тук бе почти истинска. Движението на камерата в тази сцена, както и в сцената в подводницата са новаторски. Тя се завърта настрани, мести фокуса си от кадър в кадър БЕЗ да има монтаж между двата. Изобщо е голяма тупурдия и ще ви накара дори да се усмихнете.

Аквамен- рецензия

Цялата сцена в Сицилия е страхотна. Бягството по покрива, битката на Аквамен и злодея. Скоростта с която се движи екшъна и бруталността на всеки удар, който героите понасят, са безмилостни.

Всичко това върви на фона на приятна, ненатрапваща се музика. Цветовете са красиви и преливат един в друг. Дори това червено на факлата, когато се потапят в дълбините на кралството на падналите, прави сцената толкова силна и запомняща се.

Джейсън Момоа е роден за тази роля. Той е точно толкова актьор, колкото Вин Дизел и Дуейн Джонсън. Възможностите му са толкова. Но ролята му изисква ТОЧНО това. И той се раздава до краен предел. Движи се бързо, усмихва се често, по-красив и напомпан от всякога е и пленява дори със самия факт, че е на екран.

Уилям Дефо в ролята на Вулко и Патрик Уилсън (който обожаваме в „Малки деца“ с Кейт Уинслет) в ролята на Орм, създават достоверни и запомнящи се персонажи.

Какво НЕ сработи?

Аквамен- рецензия

Почти нищо от останалото. Филмът няма УАУ момент. Няма НИТО една сцена, която да те накара да си кажеш „Леле, майко, това беше яко“! Всичко е добро, приятно, на ръба да стане изключително. Но всъщност в НИТО един момент не преминава въпросния ръб.

Основния проблем на „Аквамен“ е, че ВСИЧКО ама ВСИЧКО в него е вече гледано. Джеймс Уан волно или неволно е копирал от цялата позната поп култура. Няма НИТО едно същество, което да си спомням, като отличило се след филма. А те бяха милиони.

Финалната сцена на битката с кралството на Черупките е 1:1 нападения на Съпротивата срещу Империята от „Междузвездни войни“. Дори големите раци, бяха имперски разрушители. Аквамен- рецензия

Биолуминисценцията под водата бе 1:1 преписана от „Аватар“ и неговата биолуминисцентна гора. Аквамен- рецензия

Скритото море, бе 1:1 островът от „Джурасик парк: Изгубеният свят“ или иначе казано първата сцена от филма.

Сцената с потапянето в кралството на падналите бе 1:1 със сцената в Мория във „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“. Само дето там ордите бяха орки, а тук бяха.. същества.

Аквамен- рецензия
 

Сцената на лодката преди да скочат в кралството на падналите е 1:1 взаимствана от „Томб Райдър: Първа мисия“.

Взаимствано бе толкова много, толкова натрапчиво, че в даден момент дори прекрасните попадения биваха отмивани и оставаше усещането за…. „А бе да му простя ли, харесва ли ми всъщност или?“!

Яркостта на филма куцаше. Много. Особено под водата. Особено във сцените включващи много и бързи движеща се вода. Не веднъж и два пъти ще достигнете до кадри, в които трудно ще различавате какво се случва на екрана.

Равносметка

„Аквамен“ е приятно изживяване. Въпреки всичко, филмът няма да ви остави разочаровани. Той категорично е стъпка в правилна посока за DC FILMS. В желанието си да откриете нещо добро и лъч светлина за съперника на Marvel със сигурност ще харесате филма. Никой не обича господстващ монополист в жанра на супергеройските филми (а и не само). Всеки от нас ще даде шанс и ще потърси нещо хубаво в „Аквамен„. Дори Джейсън Момоа сам по себе си е повече от достатъчен за усмивка и махване в стил : „Майната му, не беше лошо….“! Аквамен- рецензия

Филмът е вече в кино салоните в цялата страна. Разпространява Александра Филмс.

2 коментари

  1. Честно казано, рецензията Ви покрива повечето от това, което бих посочил и аз.
    Действителност е, че филмът има добри бойни сцени, реалистична подводна среда и е приятен за гледане откъм цветове, музичка и прочее, но го няма епичния момент, that is fot sure!
    Мнооооого пресилени реакции на определени сцени във филма от героите, много слаби шеги, които като че ли увисват във въздуха (може би единствената истински забавна сцена беше, когато хрупаха цветята във Сицилия). И тая сигнална ракета накрая как па горя 5 минути под водата, та не изгасна… И другото при DC, което май вече се установява като TM е, че героите някак прекакено лесно и наготово получават всичко (сцената със взимането на Тризъбеца от ръцете на мъртвия крал след битката с Каратен, който пък неизвестно защо трябваше да бъде наруган от Аквамен няколко кадъра по-рано с нещо от сорта на „Ако не ти харесва, майната ти“).
    Някои сигурно ще кажат, че добрите актьори опраавят филма, но за мен това никак не е достатъчно, като чуя „супергеройски филм“ очаквам монументалност и много повече сила и действие.
    Сега се сетих и за сцената към края с целувката между Аквамен и Мера, която насред супер важна битка трая прекалено дълго време, за да бъде приятен момент.
    Толкоз спам от мен 🙂

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

78 − 73 =