ИК БАРД с нов исторически роман – „Александър Велики – Хаос и кръв“ от Пол Дохърти

Александър трябва да се бие за трона на баща си и… за живота си! 

Убийство в Македония

През лятото на 336 г. пр.Хр. Филип Македонски се кани да празнува прославеното си царуване. Прегазил е море от кръв, за да стане господар на Гърция, но има неприятности и у дома. Разделил се е с жена си, царицата вещица Олимпиада, а синът ѝ Александър е жертва на мълва, че не е истинският наследник. Филип събира цяла Гърция на голямо празненство в старата столица, но е убит и македонският двор е хвърлен в хаос и кръв. Александър трябва да се бори за правата си на наследник.

Убийство в Тива

Никога не се опитвай да заблудиш Александър Велики… или да го предадеш – като Тиванците. Александър превръща в пепел великия им град, но оставя непокътнат Храма на Едип заради легендарната свещена корона, която се пази вътре. От политическа гледна точка тя може да му осигури божествен статус. В личен план, ще поласкае егото му… Но на практика може да го убие… ако не успее да разкрие една древна тайна…

Ако искате криминална история от античните времена, Дохърти е вашият човек.

Good Book Guide

ОТКЪС

УБИЙСТВО В МАКЕДОНИЯ

1.

Персеполис, 336 г. пр. Хр.

В малка, висока стая до Апанда, голямата зала за аудиенции с колонади в двореца в Персеполис, Дарий III, цар на царете, владетел на Персия и нейната империя, наместник на боговете на земята и притежател на главите на мъжете, прокара пръсти през намазаната си с благовония брада и се усмихна криво на фигурата пред себе си. Размърда се върху облечените в коприна възглавници, затвори очи и се наслади на финия аромат на тамян и мирта. Младата робиня, клекнала между бедрата му – едната ѝ ръка гладеше чатала му, с другата мушкаше гроздови зърна между мокрите му устни, – премигна и въздъхна тихо.

– Можеш да вървиш – прошепна Дарий.

Момичето изчезна. Дарий въздъхна и оправи одеждата си. Погледът му се зарея наоколо, плъзна се по златните капители на колоните, таваните от злато и сребро, мраморните релефи по стените, след което се насочи към невиждащите, втренчени очи на везира Барс. Дарий, родом Кадоман, наскоро издигнал се до пурпурните одежди благодарение на този най-умел от везирите, тихо се наслаждаваше на собствената си хитрост. Погледът му се спря на масата пред него и цялата радост изчезна. Върху нея беше разпъната карта – вдясно от него, през Хелеспонт, се простираше империята на персите, вляво бяха царствата на гърците. Дарий заби пръст последователно в имената, изписани там – Атина с флота ѝ, Коринт с богатството, Тива с войниците ѝ, Делфи с оракула. Всичките свещени места на Гърция, които предшественикът му Ксеркс бе опитал да завлече в Хадес. Пръстът му се плъзна на север и спря. Взе две малки статуетки, едната малко по-голяма от другата, които изобразяваха гръцки воини, хоплити, с пълно бойно снаряжение – голям шлем с украса от конска опашка, ризница, кожена пола, заоблен щит, дълго копие или пика. Дарий ги постави така, че да скрият името МАКЕДОНИЯ.

– Ситуацията е съвсем ясна, скъпи Барс – промърмори той. – Филип от Македония сега е господар на Гърция. Победи Атина и Тива край Херонея. Скоро ще го обявят за хегемон на Гърция, главнокомандващ на всичките им армии. – Дарий премести показалец. – И желае да вземе това, което е мое. Виждаш ли, драги Барс, той вече е изпратил двама пълководци, Атал и Парменион, да прекосят Хелеспонт. Разполагат с малка сила, два или три полка, с които да задържат пролива, докато пристигне той. – Дарий затвори очи и прехапа устни. – Едноокият, куц Филип! Македонският варварин! – Отвори очи. – Малка армия, Барс, но не бива да забравяме Ксенофонт, нали? Той показа на света, че гръцката армия може да скита из Персия необезпокоявана. Каквото е направил Ксенофонт, може да направи и Филип Македонски. А където отиде Филип, синът му Александър ще трябва да го последва.

Дарий млъкна, защото отвън долетя сподавен вик. Размаха пръст пред Барс.

– Не се тревожи – прошепна. – Мъките им скоро ще свършат. Не вярвам да са живи призори. Истинската ми тревога е Филип. Прояви дебелоочието да се самопровъзгласи за бог. – Дарий прокара пръст около устните си. Щеше му се да знае повече за политиката в македонския двор! Филип беше във война с жена си Олимпиада, царицата на змиите. Александър беше нейното момче и когато Олимпиада воюваше, той не стоеше настрана. – Бих се радвал да имам повече време, за да се меся в интригите там – добави. – Да разпаля враждата между баща и син малко повече. Нищо не връзва ръцете на един тиранин по-добре от гражданската война, нали, Барс?

Чу се още един вик. Дарий стана, излезе на балкона и се вторачи надолу. Огромният церемониален площад, където се упражняваха и правеха маневри безсмъртните, царската персийска гвардия, сега беше осветен от редици огньове, простиращи се докъдето стигаше погледът. И между всеки два огъня се гърчеше фигура, разпъната на кръст.

– Колко живи остават? – отекна гласът на Дарий.

Хилиархът, началник на гвардията, излезе от сянката. Коленичи и скри лицето си с длани.

– Велики царю! – извика. – Само петима са живи. Останалите… – хилиархът махна с ръка – пукнаха.

Дарий усещаше гнилата миризма на труповете, смесена с екзотичните нощни аромати на имперските градини.

– Какво е желанието ти, велики царю?

Дарий се вгледа в озареното от луната небе. Промърмори молитва към бога на светлината. Луната беше пълна и кръгла като сребърен диск – колкото повече я гледаше, толкова по-близка ставаше тя. Може би и Филип се взираше в тази луна? Дарий сви ръцете си в юмруци. Удари с тях леко парапета. Демостен, в малката си къща край агората на Атина, този голям демократ, този пламенен демагог, този грабител на персийско злато! Демостен сигурно сънуваше, че е втори Перикъл, човек, спасил Гърция от тиранията. Е, Демостен можеше да си сънува, но би трябвало да заслужи златото, което е получил.

– Велики царю? – повтори началникът на гвардията. Дарий пое въздух.

– Убийте ги! – изкрещя. – Но не с копие. Счупете краката им. Нека мрат като останалите!

Дарий проследи с поглед как се изпълнява заповедта му. Двама гвардейци изтичаха до един кръст с дървена талпа в ръце. Разпнатият там благородник, горд, гол, знаеше какво го очаква. Видя дървената талпа и изкрещя за милост. Двамата войници застанаха от двете му страни, уловили талпата от двата края, дръпнаха я назад и я засилиха към краката на нещастника, точно под коленете. Дарий чу хрущенето и видя как тялото се свлече още малко надолу на кръста. Докато войниците се придвижваха към следващата жертва, Дарий се върна в малката стая и седна срещу мълчаливия Барс. Наля си чаша вино. Вдигна я към везира и я доближи към устата си. Някой дръпна завеса. В светая светих влезе слуга и се просна пред него. Дарий го остави да чака. Беше добре всички да знаят, че той, царят на царете, притежава главите им. Нека всички разберат какво е да притискат лице към студения мраморен под на двореца му. Отпи пак, остави чашата, облиза устни. Слугата приближи с наведена глава, с извърнато настрани лице. Остави свитък на възглавницата до Дарий и изчезна в тъмнината. Царят счупи печата и разгърна свитъка. Беше послание от персийски шпионин в Атина, който на свой ред бе получил вест от друг, от старата македонска столица Егеа. Дарий въздъхна продължително, шумно.

– Сторено е! Сторено е! – повтори.

Грабна няколко зърна грозде от купата, остави едно пред Барс и задъвка съсредоточено. Когато отдръпна ръката си, един от пръстените му закачи двете статуетки на гръцки хоплити и ги събори. Реши, че това е знак. Съедини длани молитвено и сведе глава.

– Добри новини, Барс! След няколко дни Филип Македонски и сина му, мелеза, няма да ги има!

Дарий се вгледа в мъртвия везир. Балсаматорите бяха свършили деликатната и прецизна работа много добре. Бяха запазили всичко такова, каквото трябва да бъде, само без живота в тези мъртви очи! Дарий се засмя тихо. Барс, великият везир, натъпкан като възглавница! Мъж, който му бе помогнал да заеме трона, но и се бе осмелил да му предложи отрова. Намесата на боговете обаче го бе спасила от злите интриги на Барс. Всъщност точно в тази стая Дарий го бе накарал да изпие същата отрова, капка по капка – после гледаше ужаса в очите му и слушаше как старческата зла уста моли за милост. Всички привърженици на Барс бяха разпънати на кръст – предупреждение за хората в Персия и чужбина да не вдигат ръка срещу царя на царете. Дарий се отпусна на възглавниците. Скоро и други щяха да научат урока си. Филип и неговите македони. Притисна с пръсти долната си устна. Може би, когато приключи с македона, сам ще посети Атина, за да поиска от Демостен да върне златото му.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here