ИК БАРД представя „Апокалипсис“ от Джон Скалзи

Авторът е носител на наградите Хюго и Локус!

Междузвездната империя на човечеството е на крачка от разпадането си. Пътищата между звездите, по които корабите изпреварват светлината, ще се затворят. Човешките цивилизации в отделните звездни системи ще бъдат откъснати от всички останали.

 Емперо Грейланд II, повелителка на Взаимозависимостта, е готова на всичко, за да поведе милиарди хора към спасението. Но други вярват, че разпадането на Потока е измислица… или удобен повод за узурпиране на властта. Грейланд се готви за борба с бедствието, други се готвят за борба с нея. За гражданска война, която ще се разгори в коридорите на властта, пред църковните олтари, в космическата пустош и на бойните полета.

Грейланд и нейните съюзници са проницателни и находчиви, но такива са и нейните врагове. Нищо няма да бъде лесно и цялото човечество може да бъде погълнато от изпепеляващия огън.

Този роман заема съвършено мястото си като втора книга от поредицата, разпалва още по-силно интереса на читателите и оставя още много за разказване в цялата история.

Пъблишърс Уикли

С изумителен талант и хапливо остроумие Скалзи гради свят в далечното бъдеще, който увлича читателите благодарение на безграничното въображение на автора, съчетано с убедителната правдивост на сътвореното от него.

 Лос Анджелис Таймс

ОТКЪС

В началото беше лъжата.

Лъжата, че Пророчица Рашела, основателката на Свещената империя на взаимно зависимите държави и търговски гилдии, бе имала мистични видения. Тези видения предричаха и създаването, и необходимостта от разпростряла се надлъж и нашир империя на човешки средища, заела много светлинни години и свързана само от Потока – метакосмологичната структура, която хората сравняваха с река. Представяха си го като река преди всичко защото човешките мозъци, първоначално заети с тътренето на принадлежащите им задници из африканската савана, не се бяха усъвършенствали много оттогава и буквално не успяваха да проумеят какво представляваше Потокът, затова нека си е „река“.

В така наречените пророчества на Рашела нямаше и следа от мистика. Съчини ги родът Ву. Те притежаваха и управляваха консорциум от различни делови начинания, някои строяха междузвездни кораби, други предлагаха услугите на наемници. Огледаха зорко тогавашния политически климат и решиха, че е време да подхванат играта си за контрол над плитчините на Потока – онези места, където достъпното за човешкия ум пространство-време се свързваше с Потока и даваше възможност на космическите кораби да влизат и да излизат от метафоричната река между звездите. Ву разбираха добре, че налагането на такси за достъп и на монопол над събирането им е далеч по-устойчив бизнес модел от построяването на разни неща или взривяването им – според избора на клиента с коя от техните фирми да сключи договор. Трябваше само да измислят убедително оправдание защо тъкмо те ще станат събирачите на тези такси. На срещи на рода Ву пророчествата бяха предложени, приети, написани, подредени, подбрани и подобрени, преди да ги припишат на Рашела Ву – млада потомка на рода, която вече се бе прочула като тяхна представителка в благотворителността и се отличаваше с остър като бръснач усет към маркетинга и рекламата. Пророчествата бяха проект на целия род (е, поне на някои видни членове на рода – не може просто така да посветиш всеки в него, твърде много от братовчедите бяха дърдорковци и ги биваше само да пият и да работят като директори на местни клонове), но именно Рашела ги пробута.

На кого? На обществеността, която трябваше да бъде убедена в идеята пръснатите на огромни разстояния и разединени човешки средища да се обединят под общо управление, което Ву по някаква случайност щяха да оглавят и между другото щяха да събират налози върху междузвездните пътешествия.

То се знае, не само Рашела свърши работата. Във всяка звездна система Ву наемаха и подкупваха местни политици и популярни интелектуалци, за да пропагандират тази идея от политическа и социална гледна точка на онези, които си въобразяват, че им е нужна логична и смислена причина да зарежат местния суверенитет и власт, за да влязат в зараждащ се политически съюз, вече придобил очертанията на империя. Но за хората, които или не страдаха от интелектуална суетност, или просто им харесваше идеята за съюз на взаимно зависимите, подхвърлена от привлекателна млада жена, чието кротко послание за единство и мир просто им беше приятно, на сцената излезе Рашела, наскоро обявена и за Пророчицата.

(Ву не си губеха времето да пробутват мистичната идея за Взаимозависимостта на другите родове и големи корпорации, с които те и техният конгломерат си имаха вземане-даване. Избраха друг подход към тях: ако подкрепят плана им за събиране на налози, маскиран като безкористно усилие за изграждане на единна нация, в замяна ще получат монопол върху конкретен траен продукт или услуга – всъщност ще заменят сегашния си бизнес с дразнещо голяма амплитуда между възход и спад с устойчив, предвидим и неизчерпаем източник на доходи, който ще имат завинаги. И ще получат отстъпки в таксите, които Ву ще наложат върху пътуването през Потока. Е, не бяха никакви отстъпки, защото Ву бяха намислили да събират пари за нещо, което дотогава беше безплатно за всички. Ву обаче предположиха прозорливо, че другите родове и фирми ще бъдат направо заслепени от предложения им нерушим монопол, затова няма да се дърпат. Познаха почти за всички.)

В края на краищата Ву наложиха замисъла си за Взаимозависимостта по-скоро, отколкото очакваха – за десетина години другите родове и фирми се съгласиха с монополите си и обещаните благороднически титли, платените политици и интелектуалци убедиха когото трябваше, а Пророчица Рашела и нейната бързо разрастваща се Църква на Взаимозависимостта свършиха добра работа с почти цялото останало население. Още десетилетия имаше отцепници, недоволни и бунтовници, но можеше да се каже, че Ву подбраха много точно момента, тактиката и целите си. А за онези, които създаваха проблеми, те бяха решили отдавна, че годната за обитаване планета, наречена Край, пътуването до която и от която се проточваше най-дълго в образуваната наскоро Взаимозависимост, при това там имаше само по една входна и изходна плитчина на Потока, ще стане официално място за изгнание на всеки, решил да им се пречка.

Рашела вече беше публичното и духовното лице на Взаимозависимостта, оставаше да я изберат с (грижливо организирана) масова кампания за първата „емперо“. Спряха се на титлата без мъжки или женски род, защото маркетинговите проучвания показаха, че този оригинален, нов и приятен вариант на „император“ допада на почти всички групи.

Такава сбита и премълчаваща много подробности версия за възникването на Взаимозависимостта може би натрапва впечатлението, че никой не е оспорил лъжата, а милиарди хора са приели доверчиво измислиците за пророчествата на Рашела. Не беше точно така. Мнозина се усъмниха в лъжата, както биха се усъмнили във всяко нагодено към масовите вкусове духовно учение, напиращо да се превърне в истинска религия, и се тревожеха от все по-голямата ѝ популярност, подкрепа и авторитет. Проницателните хора по онова време не си затваряха очите и за машинациите на рода Ву, който се домогваше до имперска власт. На тази тема имаше съкрушителни редакционни статии, дискусионни предавания и дори опити за законодателна съпротива.

Но родът имаше надмощие с организацията, парите и съюзниците си сред другите родове, вече сдобили се с титли. Образуващата се Свещена империя на взаимно зависимите държави и търговски гилдии приличаше на втурнал се в атака бик, а скептично настроените наблюдатели – на рояк мушици. Не си нанесоха кой знае какви взаимни щети, а империята си възникна безпрепятствено.

Имаше още една причина лъжата да се наложи – щом Взаимозависимостта възникна, Пророчица-емперо Рашела заяви, че засега нейните видения и пророчества са се изчерпали. Тя прехвърли цялата действителна власт в управлението на църквата върху архиепископа на Си’ан и комитет от епископи, които не биха се отказали от такава изгодна сделка. Изградиха бързо организация, в която чисто духовната страна на църквата беше избутана в ъгъла и имаше ролята на подправка, а не на основна гозба.

С други думи, нито Рашела, нито църквата се престараха с духовността в критичните първи години на Взаимозависимостта, когато империята неизбежно беше най-крехка. Никой от наследилите Рашела на трона не добави „пророк“ към имперската си титла, стараеха се да следват примера ѝ и не се бъркаха в делата на църквата извън участието в най-важните церемонии, което църковните йерарси приемаха с облекчение, а с постепенно изнизващите се векове започнаха и да смятат, че така е редно.

Разбира се, църквата нито веднъж дори не намекна, че виденията и пророчествата на Рашела са лъжа. Защо да го прави? Поначало нито Рашела, нито друг от рода Ву не бе споменавал извън закритите семейни сбирки, че духовното учение на църквата е пълна измислица. Никой не би могъл да очаква, че някой от наследниците на Рашела в империята или в църквата ще признае измамата или дори ще изрази публично съмненията си, за да подкопае собствената си власт. Оставаше само да изчакат, докато времето превърне тези видения и пророчества в догма.

Имаше и още нещо – виденията и пророчествата на Рашела се сбъднаха почти изцяло. Така само се потвърди фактът, че „пророчеството“ за Взаимозависимостта, макар и дръзко, беше напълно осъществимо на практика, стига да си достатъчно амбициозен, да разполагаш с пари и да се отличаваш с несъмнена безпощадност, а родът Ву притежаваше всичко това в изобилие. Пророчествата на Рашела не изискваха от хората да променят живота си в дребния мащаб на всекидневието. Само искаха от тях да сменят системата за управление, за да имат онези на върха още повече власт, контрол и пари. Както се оказа, тези изисквания не бяха неизпълними.

А и в края на краищата родът Ву не сбърка. Човечеството беше разпръснато на огромни разстояния и сред всички звездни системи, до които се стигаше чрез познатата част от Потока, имаше само една планета, на чиято повърхност хората можеха да живеят – Край. Останалите обитатели на всички останали звездни системи живееха в изкуствени хабитати на планети и спътници или в пространството, чудовищно уязвими в своята откъснатост от другите, неспособни да си набавят всички жизненонеобходими суровини или да произведат всичко, което би им помогнало да оцелеят. Човечеството се нуждаеше от тази взаимна зависимост, за да се съхрани.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

51 − = 43