ОТ ТОНИ МИХАЙЛОВ

Навсякъде се разнася мирис на стрелящо оръжие. Огромни облаци дим не позволяват да се види жестокия пейзаж. Сякаш има стена, която настойчиво те моли да спреш и да не продължаваш по-нататък. Защо никой не се вслушва в думите й? Ето, той продължава напред през непрогледната мъгла от духове и техните стенания. Къде отиваш? Да загубиш живота си? Давай, щом вече си се простил с душата си. Върви и не поглеждай повече назад. Всяка стъпка по посока към смъртта ще изтрива спомените ти. Ще забравиш уютния си дом, ще угасне огъня в камината. А помниш ли още нощите, в които си говорихте и се смеехте с прекрасната ти съпруга? Това са моменти на щастие, незаменими и единствени по рода си. Вървиш все по-напред. Сърцето се вкаменява, а паметта ти избледнява с безумна скорост. Размиват се образи, губи се доброта и хуманност. Още чуваш как малкото ти детенце плаче, когато се плаши от тъмното. Тогава го прегръщаш и успокояваш. Как сладко спи в обятията ти. „Обичам те!” прошепваш и галиш меката му къдрава косичка. Прекрасно е чувството да си баща, нали? Правиш поредна крачка напред, а красивото му заоблено лице се изпарява завинаги. Остава ти още малко. Проверяваш оръжието си за последен път. Едно от малкото неща, за които се сещаш, наближавайки кървавата битка, е първата целувка с твоята жена. Срещнахте се, живяхте щастливо, а виж се сега. Подобие на човек, копнеещ да пролее вражеска кръв. „Какво правя?”. Това е последният въпрос, който си задаваш преди куршум да прониже сърцето ти. Това обичащо и даващо всичко от себе си за другите сърце. Какво се случи? Мъглата се вдига, цари гробна тишина. Тялото ти лежи сред купища трупове и океан пролята кръв. Няма те. Имаше ли смисъл? Кажи ми! Мълчание.

В необятният свят на насилието влиза и Тони Мендес (Бен Афлек). Задачата му в премиерният тази седмица „АРГО” въобще не е обикновена и лесна. Тя е свързана с конфликтната страна Иран. Както всички ние знаем, там проблеми винаги има. В този филм по действителен случай, фокусът е сложен върху събитията от 1979-1980 год. Америка е приютила при себе си важен държавен глава, отговорен за множество убийства и причинено страдание. Това им носи доста негативи и назряване на война. Иран иска обратно този тиранин, за да го накаже по справедлив за жителите начин. Америка отказва каквито и да е преговори. В последствие е нападнато американското посолство в Иран. Много служители са пленени, а няколко учени успяват да избягат. Покриват се в сградата на канадското представителство. Въпрос на време е, обаче, това да бъде разбрано и разгласено. Животът им е в истинска опасност. Именно тук се намесва специалистът по ексфилтрация Тони Мендес. Трябва да измисли добър план, чрез който да върне учените в родината им. Хрумва му блестящата идея да представи себе си и жертвите като снимачен екип на фантастична продукция с името „Арго”. Проектът за спасение е одобрен и влиза в действие. Десетки са ангажирани с изпълнението му, но най-тежкото остава за Тони. Заминава за Иран, където с нетърпение очакват появата му. Мендес се отдава на мисията си, пренебрегвайки живота си и спокойствието на семейството. „Те са хора. Не мога да ги оставя там!”. След кратко обучение и тренировка относно ролите, които трябва да играят, снимачният екип е готов да започне. Докъде ще стигнат? Може би сценарият ще се окаже недовършен? Или с неочакван край? Камера работи. Екшън! Тони, какво е чувството да знаеш, че от теб зависят човешки съдби?

Винаги съм оставал впечатлен от филми по действителни събития. „АРГО” не прави изключение и заема едно от почетните места в личната ми скромна класация. Какво да кажа за многоликият Бен Афлек? Преди години подминавах с лека ръка продукции с негово участие. Един ден, обаче, до мен стигна приятната новина, че е режисирал филм. Реших да го гледам и изненадата беше приятна. Това накара нещо в душата ми да му даде втори шанс като актьор. Видях възможностите му под различен ъгъл. А когато „АРГО” е вече факт, Бен Афлек получава отлична оценка за участие и режисура. Невероятен проект с грандиозна реализация. Харесва ми схемата „филм във филма”, под каквато и форма да е тя. Адмирации за доброто си представяне заслужават и актьори като Брайън Кренстън, Джон Гудман, Алън Аркин, Тейт Донован. Знаейки какво се е случвало и продължава да се случва в Иран, останах потресен. Болезнената и кървава истина е поднесена в максимално най-реалистичната си вид. За пореден път се демонстрира безсмислието на войната, насилието и проливането на невинна кръв. За пореден път се отправя молитва за мир, която трябва да бъде чута преди да се самоунищожим. Докога ще продължава отнемането на щастие? Деца умират още в утробите на майките си, бащи търсят убитите си деца, за да могат поне да ги погребат. Светът се разпада, а и ние с него. Това е ясно и открояващо се послание, идващо от 1979 год. и толкова актуално до днес. Никой не желае да е част от тази катастрофа, но тя е факт. Понятието филм е заменено с реалност. Хайде, оставете камерите, клапите и микрофоните. Сценарият е променен. Подготвени ли сте за подобно изживяване?

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 3 = 2