Издателство ИБИС представя „Без Мерит“ от Колийн Хувър

ОЧАКВАЙТЕ НА 11 ДЕКЕМВРИ

Роман на годината (2017)
Избран от читателите в Goodreads Choice Awards (категория „Романтика“)

Бестселър на „Ню Йорк Таймс“

Не всяка грешка заслужава наказание.
Понякога единственото, което заслужава, е прошка.

Мерит Вос колекционира купи и медали, които не е спечелила, и тайни, които е принудена да пази. Докато разглежда местния антикварен магазин за поредната купа, тя се натъква на Сейгън. Неговият ум, неговият талант, гледната му точка към нещата внасят отново плам в живота ѝ, но тогава открива, че той е напълно недостъпен за нея. Мерит се затваря в себе си, наблюдавайки семейството си отстрани, с най-тъмната тайна, която нито един трофей не би могъл да я накара да забрави.

И когато най-накрая ѝ писва да се страхува от истината, Мерит решава да приключи с илюзията за щастливо семейство. Но плановете ѝ завинаги да напусне семейството си се провалят и тя е принудена да се справя с последствията от изваждането на тайните на всички наяве и вероятността да загуби единственото момче, което е обичала…

„Без Мерит“ е трогателен и въздействащ роман, който изследва пластовете от лъжи, които обвързват едно семейство, и силата на любовта и истината.

Колийн Хувър публикува първия си роман през 2012 г. От тогава всичките ѝ произведения оглавяват класациите на „Ню Йорк Таймс“ и се превръщат в международни бестселъри, преведени на повече от 15 езика.

Три поредни години (2015, 2016 и 2017) книги на Колийн Хувър са избирани от читателите за роман на годината (категория „Романтика“) в Goodreads Choice Awards.

ОТКЪС

Глава 1

Имам впечатляваща колекция от трофеи, които не съм спечелила.
Повечето купих от магазини за вещи втора упот­реба или гаражни разпродажби. Два от тях получих от баща ми за седемнайсетия ми рожден ден. Само един откраднах.
Той вероятно ми е най-малко любимият. Взех го от стаята на Дрю Уолдръп веднага след като той скъса с мен. Излизахме заедно от два месеца и тогава за първи път му позволих да пъхне ръка под блузата ми. Тъкмо си мислех колко е приятно, когато той ме погледна и заяви:
– Не мисля, че искам да излизам повече с теб, Мерит.
Седях си там, наслаждавайки се на ръката му върху гърдата ми, а той през цялото време си е мислел, че не иска никога повече да сложи ръка на гърдата ми. Измъкнах се хладнокръвно изпод него и станах. След като опънах блузата си, отидох до полицата му и взех най-големия трофей от там. Той не каза нито дума. Според мен, ако ще къса с мен с ръка под блузата ми, най-малкото заслужавам да получа награда.
Този трофей от областния шампионат по футбол постави началото на моята колекция. Оттогава започнах да си вземам най-различни трофеи от гаражни разпродажби и магазини за стоки втора ръка всеки път когато ми се случеше нещо гадно.
Скъсаха ме на теста по кормуване? Първо място в тласкането на гюле.
Никой не ме покани да отида с него на училищния бал в предпоследния курс? Групова награда за трупата в пиеса в едно действие.
Баща ми направи предложение за брак на любовницата си? Шампиони в детската лига по софтбол.
Минаха две години, откакто откраднах онзи първи трофей. Сега имам цели дванайсет, макар че ми се случиха много повече от дванайсет гадни неща, откакто Дрю Уолдръп скъса с мен. Само че е учудващо трудно да откриеш нежелани трофеи. Ето защо сега съм в един от местните антикварни магазини и разглеждам трофея за седмо място в конкурс за красота, на който съм хвърлила око, откакто го видях за първи път преди шест месеца. Висок е около петдесет сантиметра и е от конкурс на име „Ботушки и красавици“, проведен в Далас през 1972 година.
Харесва ми заради нелепото име на конкурса, но го обожавам заради позлатената жена отгоре му. Носи бална рокля, тиара и чифт ботуши с шпори. Всичко в този трофей е абсурдно. Особено цената от осемдесет и пет долара. Само че спестявам за него, откакто го видях за първи път, и най-сетне разполагам с достатъчно пари, за да го купя.
Грабвам го и се обръщам, за да отида на касата, когато забелязвам един тип на втория етаж. Привел се е над парапета и се взира в мен. Облегнал е небрежно брадичка върху ръката си и изглежда така, сякаш е в тази поза от известно време. Усмихва се в мига, в който очите ми срещат неговите.
Отвръщам на усмивката му, което не ми е присъщо. Не съм от онези, които флиртуват, и определено не съм от онези, които знаят как да отговорят, когато някой флиртува с тях. Ала усмивката му е приятна, пък и той дори не е на моя етаж, така че не се притеснявам, че мога да се изложа.
– Какво правиш? – провиква се.
Естествено, поглеждам през рамо, за да видя дали въпросът е отправен към мен. Може би изобщо не гледа към мен и говори на някого зад гърба ми. Но ако не се брои една майка, престрашила се да влезе в антикварния магазин с малкото си момченце, наоколо няма никой друг. А жената и детето гледат в обратната посока, така че явно говори на мен.
Отново вдигам очи към него, а той все още ме гледа със същата усмивка.
– Купувам си трофей!
Мисля си, че май харесвам усмивката му, но той не е достатъчно близо, за да преценя дали го намирам привлекателен. Самоувереността му е привлекателна сама по себе си. Има тъмна коса, малко неравна и щръкнала, но коя съм аз да го съдя, при положение че не съм се ресала от вчера сутринта. Носи сив суитшърт, ръкавите му са навити над лактите. Върху ръката, на която е подпрял брадичка, има татуировки, но от тук не мога да ги различа.
От това разстояние ми се струва прекалено млад и прекалено татуиран, за да разглежда антики в случайна сутрин от работната седмица, но пък коя съм аз, за да го съдя? Самата аз в този момент би трябвало да съм училище.
Обръщам се и се преструвам, че пазарувам, но усещам пог­леда му върху себе си. Опитвам се да не му обръщам внимание, но от време на време поглеждам назад, за да се уверя, че все още е там. Там е.
Може би работи тук и затова се размотава наблизо, но това не обяснява защо не сваля очи от мен. Ако това е неговата представа за флирт, определено е доста странна. За съжаление, аз съм привлечена от нестандартното и странното. Така че през цялото време, докато обикалям из магазина, се насилвам да изглеждам равнодушна, докато истината е, че съм заинтригувана. Усещам погледа му с всяка крачка, която правя. Погледите не би трябвало да имат тежест, ала от знанието, че очите му са върху мен, стъпките ми стават по-тежки. Дори стомахът ми сякаш натежава.
Вече съм разгледала всичко в магазина, но все още не искам да платя и да си тръгна, защото тази игра ми харесва твърде много.
Посещавам много малко държавно училище в много малък град и „малко“ е меко казано. Във всеки випуск има около двайсетина деца. Не клас. Випуск.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

39 − = 38