ИК Хермес представя „Взрив“ от Джеймс Патерсън – нов взривоопасен роман от серията „Специални клиенти“

Очаквайте на 18 август! 

За книгата 

Благотворителна галавечер е събрала елита на Ню Йорк, когато избухва бомба. Убит е един от организаторите. Детективи Зак Джордан и Кайли Макдоналд от отдел „Специални клиенти“ едва са успели да изведат кмета от мястото на експлозията, когато получават сигнал за друго убийство.

Известна кинорежисьорка е открита мъртва в руините на изоставена болница. Притиснати от времето, кмета и началниците си, Зак и Кайли работят паралелно по двата случая. Към убийствата се прибавят хитро разработена схема за изнудване, мащабен обир по време на нелегална игра на покер с огромни залози… И едно дълго планирано отмъщение.

Шокиращите разкрития, направени от детективите, могат да преобърнат живота на онези привилегировани граждани, които отдел „Специални клиенти“ трябва да защитава.

Кралят на бестселърите – Джеймс Патерсън

Неслучайно Пъблишърс Уикли определя Джеймс Патерсън като „Кралят на бестселърите“. След като печели награда „Едгар“ за дебютния си роман през 1977 г., книгите на знаменития писател са продадени в над 380 милиона екземпляра в цял свят. Включен е в книгата за рекордите на „Гинес“ с 31 романа с твърди корици, заели първа позиция в класацията на „Ню Йорк Таймс“, и общо 45 заглавия, попаднали в същата класация.

Неговият емблематичен герой Алекс Крос е сред любимците на поколения почитатели на криминалните трилъри. Три от романите за детектива психолог имат филмови адаптации.

Освен на писане, Патерсън посвещава огромна част от времето си и за благотворителност, като влага усилия и средства в редица каузи, подкрепящи четенето.

Откъс от „Взрив“

До този момент двамата с Кайли не бяхме част от личната охрана на кмет Сайкс, но когато се съгласи да говори на събитието за набиране на средства, организирано от фондация „Сребърен куршум“, лично поиска да сме там.

Заповедта дойде директно от началника ни.

  • Кметът иска да се включи лично в набирането на средства – каза капитан Кейтс. – Предстоят й избори след три години и половина и след като й се налага цяла вечер да търка лакти с най-големите си потенциални дарители, иска да ги увери, че не е само закрилникът на „горките бедни граждани“. Иска да покаже, че се грижи добре и за интересите на богатите. Каква по-добра демонстрация от това да се появи с две топченгета от отдел „Специални клиенти“ на полицията?

– Не, благодаря – отвърна Кайли. – Тя не знае ли, че вече прекарваме по шейсет часа седмично, защитавайки свръхпривилегированите, че сега да ни кани да се занимаваме с тях на някакво…

– Да съм употребила думата покана? – прекъсна я Кейтс. – Последния път, когато четох полицейския правилник, вътре не се споменаваше нищо за отправяне на покани при директните нареждания към подчинените. Кметът изрично ми нареди да изпратя детективи Кайли Макдоналд и Зак Джордан за допълнение към нейната охрана. Считайте задачата за възложена, без да е необходима писмена заповед.

Реших, че това щеше да бъде най-скучната вечер от седмицата и бях прав. Поне докато подиумът не избухна.

Експлозията причини мигновен шок и ужас. Заслепяващият взрив и оглушителният трясък бяха последвани от гъст дим, миризма на химикали, летящи парчета дърво, стъкло, метал и части от Дел Феърфакс.

Кмет Сайкс току-що беше слязла от сцената и се беше върнала на мястото си, когато бомбата избухна. Двамата с Кайли бяхме само на една ръка разстояние от нея. Издърпахме я светкавично от мястото й, прикрихме я с тела и си проправихме път през хаоса към предварително проверения авариен изход.

 Още поне петдесет побъркани от ужас хора решиха да направят същото.

Включих радиостанцията си и извиках: „Група, говори Специален Едно. Обектът е в безопасност. Изход Алфа блокиран. Проправяме си път към Браво“.

Обърнахме се на сто и осемдесет градуса и изтикахме кмета към кухнята. Пътят пред нас беше чист, а обширното, покрито с повърхности от неръждаема стомана кухненско пространство в сърцето на многомилионния банкетен бизнес на хотела беше почти празно. Като се изключат няколко от кухненските работници, по-голямата част от персонала набързо се беше изнесла през страничния противопожарен изход надолу по стълбите, към гардеробите за служителите.

Повечето от тях бяха преценили, че вече са достатъчно далеч от опасността. Двайсетина служители стояха в коридора. Почти всеки притискаше мобилен телефон към ухото си.

– Полиция! Разчистете пътя! Махнете се от пътя! – крещеше Кайли, докато разблъсквахме с лакти множеството от хора.

Един от охранителите в хотела ни видя да се приближаваме и ни отвори метална врата, която ни изведе навън. Щом усети хладния нощен въздух и чу звуците на своя град, кметът спря на място.

– Моля ви – каза задъхано тя, – твърде стара съм вече за тези глупости. Нека да си поема дъх.

– Извинете, госпожо, но нека не е тук – отвърна Кайли. – Остават ни още няколкостотин метра. Продължете или може Зак да ви отнесе до колата.

Кмет Сайкс изгледа Кайли с поглед, в който можеше да се прочете всичко – от презрение до благодарност.

– Няма да позволя… – заяви тя задъхано – на никого да носи Мюриъл Сайкс… нанякъде. Водете!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here