Егмонт България представя „Виновни като греха“ – втора книга от поредица „Грях“.

***

Невинни до доказване на противното? Няма такова нещо. Всеки бърза да те обвини, а рядко някой ще те изслуша.

Писнало ми е да ме обвиняват без доказателства само заради фамилията ми – Гейбъл. Семейство Рискоф може и да притежава този град, но не смятам да следвам техните правила дори секунда повече.

Този път ще поема съдбата в собствените си ръце и ще се боря за живота, който заслужавам. Но първо трябва да преодолея греховното привличане между мен и Линкълн…

***

„Греховно секси роман, изпълнен с емоции от първата до последната страница, който ще ви остави без думи.“

Shayna Renee’s Spicy Reads

„Никой не го прави по-добре от Мегън Марч – успява да плени читателското внимание и не го пуска до края. Интригуваща и сложна история, с която не ти се иска да се разделиш. Кара те да копнееш за още.“

Goodreads reviewer

ОТКЪС

Качих се в колата на леля Джаки и тръгнахме към болницата. Треперех в прогизналите си от дъж­да дрехи, стомахът ме присвиваше в болезнени спазми. Леля Джаки не ми каза нищо друго, освен че е имало злополука с родителите ми и бащата на Линкълн. Погледах в страничното oгледало и видях фарове­те на колата на Линкълн зад нас. В мига, в който леля Джаки ми бе съобщила новината, ми се искаше да хук­на към него, да му дам и да потърся утеха, но онова, което се случи по­рано тази вечер, беше променило всичко между нас. Но колкото повече приближавахме към болницата, толкова по­малко значение имаха и глупавата кавга, и изречените гневни думи. Нищо друго не ти отваря очите за нещата, които наистина имат значение, както една възможна траге-дия. Животът е ценен. Никой не ти дава гаранция за утре.

– Какво се е случило? – Зададох въпроса с надеж­дата да получа малко повече информация. Леля ми ме погледна за секунда и после пак обърна поглед напред към шосето, присвила очи, за да вижда през пороя, с който чистачките едва се справяха, въ­преки че се движеха на най­високата скорост. – Не зная. Не искаха да ми кажат нищо повече по телефона. Възелът в стомаха ми се затегна още повече, прис­вих се от болката и увих ръце през кръста на трепере­щото си тяло. – Защо са се обадили на теб, а не на мен? – Звънях ти през целия път, докато карах към вас, но веднага се включваше гласова поща. Вероятно те също не са успели да се свържат. – Господи, телефонът ми беше изключен! – про­шепнах. – Защото… Джаки ме погледна косо, но не каза нищо. Чув­ството на вина ме разкъса и погълна. Телефонът ми е бил изключен, докато родителите ми са били… Започнах да треперя още по­силно. – Би трябвало да знам, ако нещо наистина, ама на-истина лошо се е случило, нали? Би трябвало да усетя нещо, нали? Всичко трябва да е наред, нали? – Дръж се, Уит. Почти стигнахме. – Гласът на Джа­ки, обикновено така силен и уверен, сега звучеше ко­лебливо и дрезгаво като моя. Погледнах в страничното огледало още веднъж – имах нужда да правя нещо, вместо да мисля за въз­можните ужасяващи последици, които оглушително заливаха съзнанието ми.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 1 = 2