„Вкъщи: Полша“ е антология от 14 късометражни филма, създадени във времето на ограничението, причинено от коронавирусната пандемия. Сюжетът им се осъществява тук и сега, а продължителността на историята трябва да е около 10 минути. 16 полски творци заснемат сами в рамките на четири седмици визуалните си етюди, които са налични в HBO GO под формата на сезон. Проектите под шапката на „Вкъщи“ възникват в пълна художествена свобода и са творческо описание на ситуацията, когато свободата на хората е ограничена.

Антологичната поредица „Вкъщи“ е визуален експеримент на  HBO Европа с проекти от Испания, Полша и Финландия (предстояща премиера август), който провокира местни творци да покажат своят поглед за ефекта от изолацията. „Вкъщи: Испания“ можете да гледате ТУК. „Вкъщи: Полша“ можете да гледате ТУК.

„Вкъщи: Полша“ 14 части с цитати от авторите си:

# 1 Това не сме ние (режисьор: Йежи Сколимовски, носител на Златен лъв за 2015 във Венеция)
Вирусът ме намери в Сицилия, където снимах новия си филм. Това ми даде възможност да стана свидетел на италианската трагедия и италианския героизъм. И прекрасната сицилианска пролет. Времето сякаш беше спряло, но изглежда тук то се измерва по различен начин. Моят филм отдава почит на Сицилия за щедрото ѝ гостоприемство.

# 2 Скрий ме в някой самолет за Маракеш (режисьор: Кшищоф Сконечни, познат с полския HBO сериал “Заслепени от светлините“)
„Ситуацията, в която се озовахме заради пандемията, ни кара да се чувстваме като в пустинята. За мен е време да се срещна със себе си – да прочистя паметта си, да изгледам старите домашни видеокасети, да си дам сметка за вътрешните си сеизмични тремори, да гледам а автомобилите през прозореца и да предсказвам бъдещето по следите на самолетите. Сякаш съм в забрава, докато очаквам мразовита пустинна буря или топъл летен дъжд. В пустинята се образуват миражи и разрушават илюзии. Всеки път, когато пътувам до нейните сурови пейзажи, това се превръща в греховно и обогатяващо преживяване. Днес пустинята се разлива в нашите къщи, а реалността страда от жестока жажда.“

# 3 Дом в черупка (режисьор: Рената Гочоровска)
„Това е филм, който разкрива как все повече сме се затворили в мехурчетата си, въпреки че имаме толкова много начини да комуникираме дистанционно. Разказвам за връзката ми с медиите, в които се вкопчвам, и конкретно отношенията ми с една стрийминг платформа, която гледам нонстоп. И как бавно се превръщам в домашно животно.“

# 4 Ден рожден (режисьор: Яцек Борцух, познат у нас с „Всичко, което обичам“)
„Днес, когато знам какво излезе от него, мога да кажа, че докато правех краткия си филм, се потопих Тук и Сега, или по-скоро Там и Тогава. В края на краищата минаха близо три месеца. Даже е невероятно, че завъртях камерата на 180 градуса в професионалния си живот.“

# 5 Чакаме (режисьор: Ян Матушински, познат у нас с „Последното семейство“)„Очакването в пандемични времена е нещо специално. Всеки го преживява различно. Междувременно ние очаквахме… нещо друго.“

# 6 КОВИДиоти
„Затваряне – времето за усамотяване с вътрешното ви Аз – всичко онлайн се превръща в илюзия. Коя реалност е истинска?“

# 7 Маски и хора
„Ходът на времето по време на пандемията се превърна в мой главен герой. Светът замръзна заедно с камерата на балкона ми. Гледам частица от света в кадър и уникалния отрязък от време, в който всички сме се озовали. Слушам напрегнато, за да наруша мълчанието. Но животът продължава под моя балкон на забавен ход. Новите герои се движат като на сцената. Задавам на хората въпроси, на които не мога да си отговоря – какво следва след това?“

# 8 Нищо няма да спре пролетта
„Бях очарован от многообразието на творците. Не се сещам да е имало време, когато щяхме да действаме заедно. В нашата страна това е изключително рядко срещано. Ние сме родени соло играчи, а ето че сега се чуват гласовете на всички. Не вярвам, че може съзнателно да направим хроника на времето. Ето защо не залагам на изявленията. Връзката между отделните филми, случайните референции и асоциациите ще бъде от ключово значение. Ако трябва да бъда откровен, нямам идея за какво става въпрос. Говоренето за себе си ме вцепенява.“

# 9 Момче с изглед
„Първо нещо, което ми минава през ума, са… ограничения, също и тези в нашето зрително поле. Докато сме у дома, ние виждаме само тесен къс от реалността, но копнеем да видим много повече.“

# 10 Охлювът
„Докато работите в градината, забелязвате, че времето не е линейно; то има способността да направи всичко нереално и ви кара да приличате на виртуален охлюв, носещ спираловидната си къща на гърба. Пропорциите му отразяват математическата последователност, алгоритъма на страха, докато отвращението е само преходно състояние по пътя към любовта.“

# 11 CORONA убиец
„Затварянето вкъщи е предизвикателство за отношенията, семействата, търпението и любовта. Исках да уловя усещането, че докато се опитваме да се предпазим от вируса, се заразяваме с нещо друго.“

# 12 Киото, 21 април
„Затворени вкъщи по време на задължителната карантина, ние се борихме да разберем и опишем случващото се, да уловим реалността на събитията. Опитахме се да отразим това чувство на объркване, отчуждение, нереалност и съществуване-фантом във филма ни.“

# 13 Песен за края на света
„Харесвам безпокойството; харесва ми да го създавам и да го гледам. Ето защо създаването на нещо в тези необичайни времена на задължително безпокойство, каквото изпитва цялото човечество, ми се стори особено интересно.“ В етюда звучи едноименната поема на носителя на Нобелова награда по литература – Чеслав Милош.

# 14 Луната 
„От една страна това е апокалипсис, а от друга – усеща се като всеки друг ден. Нещо причудливо трепери в невидим слой.“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here