ИК БАРД представя „Влад Талтош 5: Убиец на свободна практика“ от Стивън Бруст

Тиаса

„Тиаса“ на Стивън Бруст разказва една история, обхващаща повече от десет години от забележителния живот на Влад Талтош, и за радост на старите му почитатели го събира с Хааврен от романа „Гвардията на Феникс“ и неговите продължения. Хааврен може да е най-добрият приятел на Влад – или най-ужасният му враг.

Ястреб

От години Влад бяга от единия до другия край на Империята и се крие от убийците на Джерег, които го преследват. Сега най-после се е върнал в имперската столица, където са семейството и приятелите му. И този път смята да остане. Каквото и да става. И на каквато и да е цена.

Валиста

Пълен с битки, опасности и приключенски дух, „Валиста“ на Стивън Бруст е пиршество за дългогодишните фенове на тази популярна фентъзи поредица, гмурване дълбоко в загадките на Драгара и всичко в нея.

ОТКЪС

ТИАСА

МАРКЕРИ

1.

Понякога лъжа, просто да си знаете. Това е от професията.

Повечето си пари изкарвам от организиране на необложени с данъци хазартни игри от най-различен вид, притежаване на нелицензирани бардаци с най-различно качество, продажба на крадени стоки от най-различно естество и предлагане на лихварски заеми за най-различни суми. Питате ме защо не си плащам данъците, не лицензирам бардаците, не продавам законни стоки и не предлагам заеми със законно приемливи лихви? Заради потребителското търсене, ето защо. Империята, която всички ние естествено обичаме и уважаваме и на която се кълнем във вечна вярност, облага с данъци не само организатора на игрите, но и клиентите; а онези, които печелят, предпочитат да не плащат тези данъци. Лицензирането на бордеите изисква досаден надзор от имперски представители, а клиентите не обичат това. Стоките, които продавам, са на цени, които хората искат да плащат. Заемите, които раздавам, ги раздавам на тези, които банките прогонват със смях от канторите си.

Ако не беше потребителското търсене, щях да върша всичко легално; всъщност бих предпочел да е така.

Казах, че понякога лъжа, нали?

Както и да е, оттам идва голяма част от поминъка ми; останалата идва предимно от убиване на хора, което правя само от време на време. И за да не си помислите, че съм ужасен човек, уверявам ви, че всеки, когото някога съм убил, си го е заслужавал – поне според онзи, който ме е наел.

Има я също и междинната работа, с която напоследък не се занимавам много-много. Чувал съм сума ти названия за нея: лепипова работа, принуда, физическо въздействие, убеждаване – един мой познат казваше: „Виждате ли, аз съм музикант. Специалист по ударните инструменти“. Хе-хе. Да, има всевъзможни начини да не кажеш, че онова, което всъщност вършиш, е или да нараняваш някого, или да заплашваш да нараниш някого, за да го накараш да направи каквото искаш. А това, което искаш, е да спазва споразумението, което е сключил с пълното съзнание какво може да се случи, ако не го прави, така че като цяло не питая кой знае какво съчувствие към онези, които могат да пострадат при този процес. При това те винаги са драгари, а аз съм човек, поради което се смятат за изначално по-висши от мен, така че съчувствието ми е още по-малко, отколкото би било в противен случай.

Аз не ги смятам за по-висши.

Вярно, по-едри са, по-силни са, живеят по-дълго и са по-добри от нас кажи-речи във всичко. Признавам им го. Но не ги признавам за по-висши.

Както казах, вече не върша много лепипова работа, но от време на време изниква нещо, което ме кара да размисля. В дадения случай ставаше дума за един тип на име Бирна, един на име Бързака и един на име Крейгар; редът зависи от гледната точка.

Нека започна с Крейгар, който е мой изпълнителен асистент или нещо такова. Трябва да му измисля някаква титла. Ако питате него, той ще ви каже, че върши цялата тежка работа. Може и така да е.

В този ден, когато дойдох на работа и си пиех първата чаша клава (в порцеланова чаша, защото стъклената ми пари пръстите, ясно?), имаше няколко неща, за които исках да поговоря с него. Напоследък бях преживял това-онова: бях водил губеща война срещу един джерег, който бе по-корав от мен, но въпреки това я спечелих, убиха ме, възкресиха ме и научих сума ти интересни неща за вътрешните механизми на тази велика Империя, която обичаме и на която сме щастливи да служим. Така че, разбира се, чаках да поговоря с Крейгар за момичето, което бях срещнал насред всичко това.

Той обаче не ми даде шанс: заговори още преди да съм осъзнал, че е в стаята. Не, не бях разсеян, той просто така си прави.

– Познаваш ли човек на име Бързака?

– Ами да – казах, като се престорих, че не съм се сепнал, че съм го забелязал изведнъж на стола пред бюрото си. – Бияч. Надежден. Използвали сме го няколко пъти.

– Аха. – Крейгар се облегна и изпружи крака, сякаш нямаше никакви грижи на тоя свят и нищо от онова, което се канеше да каже, нямаше значение; това бе сигурен признак, че ще ми поднесе новина, която е лоша, тревожна или и двете, така че се подготвих.

– Какво има?

– Наехме го вчера да си поговори с Изумителния неуловим Бирна.

Бирна беше млад джегала, който ми дължеше много пари и бе пропуснал няколко насрочени срещи за обсъждане на положението му; бях казал на Крейгар да намери някой надежден човек, който да го убеди ако не да изплати дълговете си, то поне да е по-стриктен в срещите за тяхното обсъждане. Винаги съм вярвал, че стриктността е една от големите добродетели, и обичам да я насърчавам у другите при всяка възможност.

– Е, и?

– Не е мъртъв – каза Крейгар.

Намръщих се.

– Бързака си е изтървал нервите? Това ми се струва…

– Говорех за Бързака – поясни Крейгар. Изобщо не се съмнявах, че нарочно ме е подтикнал към грешно тълкуване просто за да усили шоковия ефект. Между другото, подейства.

Облегнах се в стола.

– Добре, разказвай.

– Не знаем много. Прибра се залитащ, с четири-пет кървящи рани, и припадна от кръвозагуба. Сега е при един знахар.

– Как изглежда?

– Вероятно ще оживее.

– Значи не знаем дали го е направил Бирна?

– Беше тръгнал към него.

– Бирна не е боец.

– Може да си наеме някой.

– Каква полза, освен ако не го е наел дългосрочно?

– Може да е направил точно това.

– Ако можеше да си позволи да наеме боец дългосрочно, би могъл да ми плати, за да не се нуждае от такъв.

Моят познайник се обади в ума ми:

„Не пропускай да му го обясниш“.

Не му обърнах внимание. Крейгар разпери ръце.

– Знаеш колкото и аз.

– Разбери повече – казах.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 37 = 39