ИК БАРД с ново заглавие в раздел Загадки и мистерии„Войните на анунаките“ от Крис Х. Харди

Ядрените експлозии над Хирошима и Нагасаки не са първите в историята на човечеството. Като използва трудовете на Зекария Сичин, библейски и шумерски текстове, както и археологически находки, Крис Харди разкрива, че шумерската цивилизация е била унищожена от ядрена война, избухнала в резултат на борба за власт между „боговете“.

Крис Харди обяснява как анунаките са дошли на Земята в търсене на злато, с което да възстановят озоновия слой на родната си планета Нибиру. С помощта на генно инженерство те създават съвременното човечество, а самите те се превръщат в богове и царе. Конфликтът между анунакския бог Енки, покровител на първите хора, и неговия брат Енлил, наложил теократично управление и монотеистична религия, води до заличаването на най-ранните страници от древната ни история.

Ярки епизоди от този конфликт са описани в библейските истории за Потопа и Вавилонската кула, но последният опит на Енлил да се разправи с непокорните, води до ядрен апокалипсис над 5 града в Синайската и Йорданската равнини (включително Содом и Гомора) и до унищожаването на шумерската цивилизация.

„Войните на анунаките“ анализира свидетелствата за древни войни с оръжия, наподобяващи съвременните ядрени ракети.

Майкъл Кремо

ОТКЪС

1.

ИМАЛИ ЛИ СА РЕЛИГИЯ АНУНАКИТЕ?

За да отговорим на този въпрос, трябва да забравим, че анунаките са били наши богове и създатели, и да се опитаме да открием каква е била първоначалната им култура, преди да дойдат на Земята, водени от отчаяна нужда от злато, с което да възстановят озонния слой на собствената си планета, като разпръснат златни йони във високата атмосфера. Надявам се не сте забравили, че анунаките са човешка раса с развита цивилизация, организирана като единна монархия, която обитава планетата-скитник Нибиру. Преди много, много години въпросната планета била уловена от гравитационното поле на нашето Слънце.

В епохата, предхождаща пристигането на Енки на Земята, на Нибиру имало две конкурентни династии – на Алалу и на Ану. Ану, бащата на Енки, покорил своите съперници. Той бил последният, който се окичил с титлата „цар на Небето“, т.е. цар на Нибиру – планетата-скитник, изобразявана посредством крилат диск или пламтящ кръст, два вездесъщи символа на Шумер (или Едем) в месопотамските владения на анунаките (вж. фиг. 1.1). Пламтящият кръст се състои от прав кръст (като християнския), в който е вграден друг кръст, но с вълнообразни рамена. Този символ е широко разпространен и в наши дни.

Първият и най-важен въпрос, който трябва да си зададем, е защо ако анунаките са имали своя религия на Нибиру, не са издигнали храмове и светилища на своя бог или богове, когато са дошли на Земята? Защо не са ни научили да почитаме техния собствен бог? Или техните собствени богове? Така са постъпили например западните държави, когато са колонизирали някоя страна или регион. Вместо да приложат този сценарий, анунаките издигат храмове на самите себе си и преподават на земните жители такива умения, каквито да бъдат от полза на анунакската цивилизация. На практика те превръщат хората в свои слуги. Не след дълго елитът на анунаките ще поиска земните хора да се отнасят с тях като с богове, като всеки бог или богиня разполага със собствен храм и град.

ЕВОЛЮЦИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ АНУНАКИТЕ И ХОРАТА

С течение на времето анунаките изиграват четири различни роли в отношението си към нас, хората. Ще разгранича тези четири фази по следния начин:

1. Израстване с любящи родители в Абзу

По времето, когато Нинмах (главен специалист по науките на живота) и Енки (главен специалист по науките на материята) създали с помощта на генно инженерство първите хора – Адаму/Адам и Тиамат/Ева, – богините на анунаките се отличили като любящи майки и грижовни учителки. Адаму и Тиамат били отгледани и възпитани от Нинки (съпругата на Енки) и Нинмах, а техните първи клонинги били износени от студентки по медицина на Нинмах. Очевидно е, че тези богини са първите учители на земните хора. Те са им предали нужните езикови познания, концептуален интелект, базисна логика и полезни умения (писане, рисуване и прочие). В този начален етап Енки поел ролята на баща на Първата двойка – Адаму и Тиамат (в „ДНК на боговете“ видяхме как той учи Тиамат да разсъждава), а после и на Втората двойка – Адапа и Тити. Адапа е надарен с такъв интелект, че е в състояние да овладее не само широк набор от научни дисцип­лини, но и да получи духовни и жречески познания.

Не бива да забравяме, че докато растат в Източна Африка (в Абзу, владението на Енки), тези привилегировани деца би трябвало да са видели и разбрали как техните „братя и сестри“ (т.нар. лулу, клонингите на Адаму и Тиамат, превърнати в работници) живеят в много по-сурови условия, тъй като вече работят в златните мини и очевидно са получили различно начално образование.

Както Нинмах бързо е разбрала в резултат на многобройните неуспехи в създаването на интелигентно хибридно същество (в резултат на смесването на анунакската „същност на живота“, т.е. ДНК с ДНК на двукракия хоминид Homo erectus), земните хора трябва не само да бъдат износени от анунакски богини, но и да бъдат отгледани като техни собствени деца. Това бил единственият начин невръстните деца да развият езикови способности, да следват определени модели на поведение, да култивират емоционални умения… Нещо повече, избраните деца, отгледани в домовете на анунаките като техни собствени синове и дъщери, несъмнено носели дрехи. Едно древно изображение показва Адаму с коса, вързана на конска опашка, да седи в скута на Нинки.

2. Господарят в градината на Едем

Докато Адаму и (родената по-късно) Тиамат още се намирали в детска възраст, Енлил, главнокомандващият на Земята и наследник на Ану, брат на Енки и Нинмах, настоява те да бъдат доведени във владенията му в Едем. Този израз подчертава взаимоотношенията с господаря. Очевидно е, че Енлил иска да бъде наричан господар и да бъде признат като техен създател, и най-вече да издава заповедите и да притежава власт над живота и смъртта на „своите творения“. Това несъмнено е нанес­ло психологическа травма на младата двойка, но каква точно, все още не е изяснено от психологическата библейска критика. Основната причина е, че тази нова научна дисциплина – чийто смел критичен подход можем само да приветстваме – все още не се е възползвала в пълен обем от всички данни, които шумерските плочки разкриват и които все още не е оценила историчността – а оттам и самоличността – на главните действащи лица (членовете на царствената анунакска фамилия, превърнали се в богове), въпреки факта, че, както ще видим впоследствие, множество събития от Битие не само са описани ясно в древните таблички, но са описани с много по-големи подробности. Аз ще се нагърбя със задачата да оценя отговорността, която тези индивиди (все хора) са поели в далечното ни минало.

Травмата, нанесена на невръстните Адам и Ева, които са били отнети от своя дом и своите любящи родители, е била задълбочена от суровите условия, които техният „чичо Енлил“ им наложил, а именно, да ходят голи и да работят в градината. Новият стил на преподаване на Енлил залагал единствено на команди, придружени от смъртни заплахи.

Явно Енки е успял да сключи със своя брат сделка, съгласно която въпросната градина ще се намира на негова територия източно от Едем/Шумер (близо до неговия град Ериду, първото селище на Земята, разположено на брега на Персийския залив). Другата възможност е градината да се е намирала във владения­та на Енлил (цяла Месопотамия), но на самата граница със земите на Енки. Това позволило на него и на Нинмах да посещават „децата“ и също така обяснява нещо, което е убягнало от вниманието на специалистите по библейска психология, а именно защо такова зло създание като змията-сатана е в състояние да престъпи или отмени „божиите“ заповеди в градината. По думите на Сичин „змията ненадейно се появила и оспорила тържествените Божии предупреждения“ (Дванадесетата, 340). Нещо повече, защо изобщо змията ще влиза в рая?

Както пише Лин Бехтел в „Преосмисляне на тълкуването на Битие“ (Rethinking the Interpretation of Genesis), „защо Бог е поставил… змия на злото и смъртта в този рай? Или ако жената е отговорна за навлизането на злото и смъртта на света, защо е получила почетното и изцяло позитивно име хая (Ева), което означава живот или майка на всичко живо?“ Проникновен анализ на това име (хая или хауа) ни предлага Герда Лернер в „Произход на патриархата“ (The Creation of Patriarchy): „Божието проклятие върху Адам завършва с превръщането му в смъртно същество. Още на следващия ред [от Битие] Адам нарича жена си Ева, „защото тя стана майка на всички живеещи“. Лернер прави едно удивително откритие и намира древна връзка с „богиня-лечителка… наречена Нинти“, което обяснява объркването с реброто като символ на сътворението на Ева. Тя пише следното: „на шумерски думата нинти има двойно значение, а именно „жена от ребро“ и „жена, господарка на живота“. [Ние знаем, че Нинти, богинята (Нин) на живота (Ти) е името, което Нинмах е получила след създаването на първите хора.] На староеврейски хауа (Ева) означава „тя, която създаде живота“, а това предполага възможно объркване или по-точно сливане между шумерската Нинти и библейската Ева. Стивън Лангдън предлага друга смайваща възможност, като свързва староеврейската хауа с арамейското значение на същата дума, което е „змия“. Колко изненадващо е да открием (с помощта на етимологията на древните термини), че името Ева може да бъде асоциирано както с „ребро“, така и със „змия“!

Змията като символ на божествената

мъдрост и познание в „Богове и герои“

От древните глинени плочки узнаваме, че змията е емблема на Енки и символ на неговата мъдрост и тайно познание. Това духовно познание той предава на своите ученици, като по този начин създава „линии на мъдростта“ вместо „линии на кръвта“. Има множество шумерски изображения на Енки, на които той е придружен от символа на змията. На едно от тях Енки е наречен Бузур, което означава „онзи, който пази и разкрива тайни“. На друго Енки има тяло на навита на спирала змия и бюст на човек. Тук той предупреждава Зиусудра/Ной за предстоящия Потоп (вж. фиг. 1.2).

Във всички древни религии змията е символ на мъдрост и духовно познание, както можем да заключим от индуизма например. Нага (кралската кобра) е емблематичен съюзник на индуисткия бог Шива, аскета, посветил се на медитация и познание. В някои храмове, особено природните като свещените дървета, Шива е представян единствено с помощта на камъни с гравирани върху тях змии (вж. цветното приложение, 1-3). И във ведическо-индуистката, и в тибетско-будистката традиция нагите са интелигентна раса от полухора, полузмии (с тела на кобри), които притежават мощна магия, свързана със земните недра. Царят или царицата на нагите са съюзници на духовно ориентираните хора, аскети и йоги, в тяхното търсене на познание. Нещо повече, нагите са техни учители. Ето защо царят или царицата на нагите (кралската кобра) понякога има множество глави, за да опази медитацията на боговете и богините, както и на Буда, образувайки нещо като дърво-закрилник около тях. Змията е символ на божествено познание и мъдрост и атрибут на богове и богини и в други религии. Изида също е изобразявана като змия-нага (вж. цветното приложение, 4). Шива танцува танца на сътворението със символа на змията около врата си (5). Ищар/Инана, Великата минойска богиня, Хермес, Енки и някои герои също са изобразявани със символа на змия (6,7).

Нещо повече, в индуизма змията е символ на енергията кундалини, която отключва по-висшите нива на съзнание, включително самадхи (върховното състояние на свръхсъзнание – б. пр.), и се намира в симпатичен резонанс с космическата енергия (прана) и космическото съзнание (брахман или тао). Змията, както при Енки и Хермес, е символ на издигане на човешкото съзнание. Веднъж събудена, енергията кундалини се изкачва по гръбначния стълб и активира един по един енергийните възли (наречени чакри), докато достигне по-високо разположените чакри – чакрата на гърлото, третото око (аджня или аджна) и накрая коронната чакра (хилядолистния лотос). На този етап йогата постига единение с космическото съзнание. В това състояние на мокша или освобождаване човек постига пълна хармония със собствения Аз, а благодарение на това черпи от блаженството и познанието на брахман (вж. цветното приложение, 8).

Змията е наставник, но и пазител на познанието. Владенията на Енки в Абзу, както и гербът на неговия град Ериду, носят символа на преплетени змии, а на много изображения тези змии са охранявани от могъщи създания като лъвове или орли (вж. фиг. 1.3).

В „ДНК на боговете“ написах, че преплетените змии в Шумер символизират ДНК и способността на човешкото съзнание да еволюира. Нинмах и Енки са предали знанията в областта на генното инженерство на сина на Енки Нингишзида, когото познаваме като Тот в Египет и Хермес в Гърция. Така змията се появява в кадуцея на Хермес (две, увити около него, както в символа на Енки) и в жезъла на Асклепий (една, отново увита около него). Тъй като и тримата са участвали пряко в генното инженерство, довело до създаването на човечеството преди 300 000 години, змията, символизираща ДНК, олицетворява и предаването на тайното познание от Енки на неговия син Хермес. Хермес вероятно е син, с който Енки се е сдобил от своята сестра Нинмах. Любовната връзка между сестра и брат се радвала на висока почит както в шумерската цивилизация, така и в египетската, и синът, роден от нея, автоматично ставал престолонаследник, изпреварвайки другите деца. Вероятността Хермес да е син на Енки от Нинмах е свързана с факта, че името на майката на Нингишзида не се споменава в табличките (а това е необичайно), а Нинмах, заради забранената връзка с брат си Енлил на младини, получила забрана да сключи брак. Нещо повече, Хермес не само живял с тях в Абзу, но огромното му познание включвало както науките на живота и материята, така и тайната наука на боговете. И тъй като той е извършил генетичното усъвършенстване на Адаму и Тиамат в Едем, като е използвал костен мозък от Енки за Адаму и от Нинмах за Тиамат, очевидно Нинмах му е преподала необходимите знания и в областта на генното инженерство. Това генетично усъвършенстване предоставило на Първата двойка възможност да се възпроизвежда и да извърши огромен скок в съзнанието, а именно – да разсъждава логично и да трупа знания подобно на боговете. Да си припомним какво точно пише в Библията (курсивът е мой):

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

39 + = 45