Някак любопитно стои момента, с публикуване на рецензия в сайт за кино, около месец след премиерата на филм. Но с „Възвишение“ има конкретна причина за това. През изминалите два месеца, някак преживяхме един не малък взрив от български филми, по българските екрани. А „Възвишение“ е един от многото. Но той е различен. Много различен. Защо „Възвишение“ се възвиси над останалите и обра зрителската любов?

Преди всичко останало- историята в резюме!

Сюжетът на филма преплита исторически факти с художествена измислица. През 1872 година Димитър Общи и сподвижниците му осъществяват Арабаконашкия обир. Сред тях са Гичо (Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев) – полу-революционери, полу-разбойници, които получават задача да издирят и лично да предадат писмо на Левски. Търсенето на Апостола се превръща в трагикомично приключение, изпълнено с интриги, подлост и предателства. Постепенно революционният ентусиазъм на Гичо и Асенчо отстъпва място на разочарованието и огорчението.

Филмът е адаптация по роман. Роман, който за мой най-голям срам дори не бях чувал, че съществува. След финала на филма, първата мисъл претичваща през съзнанието ми е… „Боже, той всъщност наистина е добър! „

Изключително ПРОБЛЕМНА тематика. Толкова мнoго филми са се докосвали до възраждането, хайдути, бунтовници, революционери…. Имахме филм за Дякона Левски, имахме филм за една Воевода имахме толкова много филми, с толкова противоречиво приемане, че равносметката е- НЯМА харесван и одобряван филм от масовия зрител, който да е на тази тематика. „Възвишение“ е първият. Причината- филмът в нито един момент не се взима прекалено на сериозно.

Главните герои- прекрасен кастинг. Особено Асенчо. Това е душата на историята. Младият актьор е толкова правилен, толкова правилен, че в даден момент СПИРАТЕ да го следите, какво прави и дали прави нещо. Достатъчно е просто да се появи на екран и вас ви напушва смях. А епичното „Бачо Гичооооо“… при всяко негово изричане, ще разтягате устата си до уши.

Самият Бачо Гичо е втория чудесен избор. Младият актьор въплащава в себе си невинност, плахост, прохождане. По-късно в историята мъжество, увереност, решителност. Към финала на историята мъдрост, проникновение и …. един мъж в състояние на безизходица. Той се променя толкова много през филма, че сякаш израства пред очите на зрителя.

Нещо, за което се оглеждах през цялото време и във финала на филма си дадох сметка, че съм прав, е…. във филма има 1 жена, която проговаря. На няколко места има жени в задната част на кадъра но те почти не се виждат. Само и единствено 1 жена, в целия филм, е актриса…. която излиза напред и проговаря. Всичко останало са само мъже.

Моментът с Левски е наистина предаден достолепно. На сцената е придадена мистична загадъчност, едва ли не лека митичност на личността и случващото се. Похват, който подобава на представите на зрителя, за тази величествена и вечна фигура. Дори в моето съзнание, представата ми за апостола е точно такава, с леко неясни очертания, леко призрачно, митично…..

Хуморът във филма е изключителен. Толкова деликатно и внимателно вплетен, че идва неочаквано, просто ви усмихва и си тръгва по пантофки. Огромна част от заслугите са на Асенчо и неговите появявания, разговори, реакции, погледи…..Хуморът е онази брънка във филма, който успява да го измъкне от мястото, където останалите подобни потъват.

Историческата обстановка, старите възрожденски сгради, калдyръми, оръдия, костюми… Сценографията, усещането и духа на епохата са далеч повече от автентични. Филмът е пропит от българщина. Но в него има и два ключови елемента, които го извисяват далеч отвъд това.

  • Сцените на открито сред природата. Това е първият филм, ОСОБЕНО български филм, за български „неща“, който ме кара да се замисля…. „а бе тея пътуват през горите, като хобитите през Средната Земя….“

Пътешествията сред гори, поля, ливади, епичните гледки, върховете уловени от брилянтния оператор, създават едни от най-силните усещания за красота, волност и мащаби на продукцията.

  • Музиката- това е един от най-силните козове на филма, оставащ дълго след неговия финал, в съзнанието на зрителя. Музиката се появява на точното място, по точния начин. Тя е правилния фон и основен играч в много от красивите сцени на „Възвишение“. Майсторски написана, с усещане за размах и мащаби на случващото се, музиката е онази брънка… така споена с картината и екипа, че да създаде ефектът за Epic Motion Picture Event.

Филмът дава един изключителен, силен и вдъхновяващ финал, а последния кадър се обеднява с началния… по същия начин, по който някога последния кадър на последния епизод на последния сезон на хит поредицата „Изгубени“ се обедини с първия кадър на първия епизод, на първия сезон. Брилянтна сценография на цялата битка, изключителни въздушни кадри, решения, обрати и развръзка.

„Възвишение“ е българският филм, който носи най-добрите усещания за зрителя от много, много време насам. „Възвишение“ е задължителен за гледане за всеки уважаващ себе си киноман и българин, с отношение към родното.

Филмът е все още в кино салоните в цялата страна. Разпространява А+ ФИЛМС.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here