Гранд Сентръл Терминал – шедьовър на архитектурния дизайн и една от емблемите на Ню Йорк, стои в сърцето на новия роман на Фиона Дейвис „Галерия на шепота“.

Със своите интригуващи истории в „Наследницата от Дакота Билдинг“ и „Момичетата от хотел „Барбизон“ (ИК „Кръгозор“) авторката се утвърди като изследовател на историите на забележителните сгради в Голямата ябълка и откриването на тайните, скрити в тях.

Богатата история и зашеметяващата архитектура на Гранд Сентръл Терминал вдъхновяват Фиона Дейвис за новия й роман. Заради проучването й е организиран частен тур из сградата. Писателката е възхитена от коридорите, минаващи през огромните арки на прозорците до подземните тайни пътеки, които водят към хотел „Уолдорф Астория“. От внушителния стенопис на тавана, който изобразява съзвездия и зодиакални знаци. Посещава Галерията на шепота – зала, в която дори и най-малкият шум достига до най-отдалечения й край заради уникалния дизайн на сводестия таван и специалните плочки, с които е облицована. Тънките керамични плочки са дело на испанския архитект Рафаело Гуаставино, който разработва и патентова изобретението си в края на 19. век.

Писателката разбира, че е съществувало известно и престижно за времето си училище по изобразителни изкуства.

Макар и романът да представлява художествена фикция, прототипи на главните герои са реално съществуващи личности. Сред тях е Хелън Драйдън, която е преподавала в Школата по изящни изкуства. Тя е била най-високоплатената жена художник в началото на 30-те, но след това мистериозно изчезва. Джаки Кенеди Онасис също се появява в книгата, като един от най-важните участници в борбата за запазване на сградата от разрушаване през седемдесетте години. Нейните действия вдъхновят историята на героинята Вирджиния Клей.

В „Галерия на шепота“ Фиона Дейвис отново съживява миналото с богати детайли и разкрива тайни и интриги, скрити между стените на Гранд Сентръл Терминал. Авторката разказва увлекателната история на две жени, разделени от времето, но свързани от любовта към красотата и изкуството и от решимостта си да съхранят това, без което не могат да живеят.

През 1928 г. 25-годишната Клара Дарден преподава в престижната Школа по изящни изкуства в Гранд Сентръл Терминал. Тя е талантлив илюстратор и мечтае на годишната изложба да види творбите си в галериите на гарата, а защо не  и на кориците на Vogue. И нищо не може да я отклони от пътя й. Нито общественото неодобрение към „жената художник“. Нито появата на двама толкова различни мъже – единият богат, с желание да стане поет, другият високомерен, с буен нрав, но изключително талантлив художник. Влюбена в изкуството, устремена и упорита, Клара успява постепенно да завладее света на модния и на индустриалния дизайн и уверено тръгва към върха на славата. Но не подозира, че скоро Голямата депресия ще промени драстично живота на хората на изкуството. А бедността и гладът няма да са достатъчни, за да подготвят Клара за обратите на съдбата.

Близо пет десетилетия по-късно, през 1974 г., блясъкът на Гранд Сентръл Стейшън е угаснал. Мястото сега е тъмно, мръсно и опасно, дори прекрасният тюркоазен таван, който прилича на звездно небе, не се вижда под слоевете сажди. Сградата очаква своята присъда – дали ще бъде призната за забележителност, която заслужава да бъда опазена, или трябва да бъде разрушена. За Вирджиния Клей Гранд Сентръл е последна възможност. Наскоро разведена, тя приема работата в информационния център на гарата, за да издържа себе си и дъщеря си Руби. Но когато неочаквано се натъква на изоставените галерии на Школата, освен че открива удивителна акварелна картина, скрита под прахта, жената съзира отминалата елегантност и изящество на оставената да се руши сграда. Тя се впуска в търсене на автора на шедьовъра и това я въвлича в големи опасности, свързани и с открития за  миналото на Клара Дарден, и с интригите около спасяването на Гранд Сентръл Стейшън. Вирджиния разкрива дълго пазени тайни, които могат да променят историята на света на изкуството. А Галерията на шепота й дава коз, с който да подкрепи защитата на сградата – един от символите на града.

Известният илюстратор на Vogue Хелън Драйдън – вдъхновение за новия роман на Фиона Дейвис

Най-високоплатената художничка в Съединените щати и единствената жена, „нахлула“ в мъжкия свят на автомобилното производство – това е Хелън Драйдън.

Тя е илюстратор, моден и индустриален дизайнер, чиито талант и остър ум преобръщат стереотипите за жените, работещи в сферата на изкуството.

Интересният живот на Хелън вдъхновява писателката Фиона Дейвис, която е позната на българските читатели с книгите „Момичетата от хотел „Барбизон“ и „Наследницата от Дакота Билдинг“.  Авторката прекроява историята на Хелън, както и голяма част от средата, в която е живяла, и я превръща в прототип на един от двата основни персонажа в романа си „Галерия на шепота“, който вече излезе на български език (ИК „Кръгозор“).

Героинята Клара Дарден е измислен персонаж, но също като Хелън се бори да се превърне в успешен илюстратор, като се опълчва на половите стереотипи. И двете са с изявен талант и правят всичко по силите си, за да се докажат и да извоюват своето място, докато преподават в Школата за изящни изкуства в Гранд Сентръл Стейшън в края на 20-те.

Хелън Драйдън е искала да работи в екипа на Vogue, затова през 1909 г. им предлага свои илюстрации, но те ги отхвърлят. Списанието е критично към стила на Хелън, който се разминава с традиционната визия на илюстрациите им.

Но месец след отказа, Conde Nast (медийна група, към която спадат списанията The New Yorker, Vanity Fair, Glamour и други) купуват Vogue, както и рисунките на Хелън, след като ги откриват в съхранените предложения. Хелън е наета да нарисува повече от 100 корици. Нейните корици се превръщат в тотален хит, а тя става гласът на модата до 1923 г.

Но Хелън не спира дотук и продължава да предизвиква себе си. Тя осъзнава, че модната индустрия се променя под влиянието на фотографското изкуство. Това я подтиква да поеме по нов път в кариерата си, като започва да прави дизайн на костюми за „Бродуей“. Нейните творби постигат невероятен успех.

Хелън вижда нови възможности и в индустриалния дизайн, където се превръща във влиятелна личност и проправя пътя в дизайна на дрехи и вещи за дома на имена като Кейт Спейд и Марта Стюарт, и на декоративни дизайнери като Ан Сакс и Тори Бърч.

През 1934 г. Хелън е наета от Studebaker, за да изработи интериорния дизайн на две техни коли: Диктатора и Президента. Studbaker използват името ѝ за маркетинг и реклама, за да продават своите коли, и Хелън навлиза в съвсем нова сфера – изкуството на рекламата.

Било е изключително необичайно жена да е дизайнер на коли и сама да ги рекламира. Но е проработило. За нюйоркчани Хелън била продуктивен и талантлив художник с безупречен стил.

Представяна като един от най-добрите индустриални дизайнери и стилисти на 20. век, Хелън изглежда е постигнала всичко.

Докато през 30-те Хелън е спечелила социален статус заради личните си заслуги, съдбата ѝ претърпява странен обрат през 1940 г. Тя внезапно изчезва от публичния живот, а по-късно се установява, че живее в евтин хотел за 10 долара на седмица, платени от отдела за социални грижи на Ню Йорк.

Не е налична информация, която да обясни оттеглянето ѝ от света на изкуството и дизайна. Тя умира през 1972 г.

Много от нейните постижения днес до голяма степен са забравени, но те вълнуват въображението на хората и стават вдъхновение за таланта на писатели като Фиона Дейвис.

Източник: Womanscape.com

Фиона Дейвис – страстният изследовател на емблематичните сгради в Ню Йорк

Фиона Дейвис е позната на българските читатели с романа си „Момичетата от хотел „Барбизон“ и „Наследницата от Дакота Билдинг“ (ИК „Кръгозор”). В новата й книга „Галерия на шепота“ централна роля отново изиграва емблематична за Ню Йорк сграда. Този път това е Гранд Сентръл Терминал – шедьовър на архитектурния дизайн, с тюркоазен таван, който прилича на звездно небе.

Авторката преплита завладяващите истории на две силни жени, разделени от времето, с ярките исторически факти от миналото на Ню Йорк. 

Откъде дойде идеята за тази книга?

Идеята действието в романа да се развива в Гранд Сентръл Терминал, дойде от мой читател. На една от срещите ми с читатели жена от публиката предложи да използвам именно тази емблематична сграда в Ню Йорк като отправна точка за следващата ми книга. Дамата каза, че може да ми осигури частен тур в тази архитектурна забележителност.

Като самопровъзгласила се за вманиачен исторически изследовател на Ню Йорк, не успях да устоя и няколко седмици по-късно се появих в кабинета на началника на гарата и нахлупих фуражката му. Заедно с група студенти по архитектура двамата поехме на спиращо дъха пътешествие по коридори, минаващи през огромните арки на прозорците до подземните тайни пътеки, които водят към хотел „Уолдорф Астория“.

Открихте ли нещо изненадващо, докато проучвахте сградата?

В няколко книги за историята на гарата открих информация, че освен всичко е имало и училище по изобразителни изкуства, което е съществувало около двайсетина години на по-горните етажи на източното крило.  Школата за изящни изкуства в Гранд Сентръл е основана от видния художник Джон Сингър Сарджънт и от други двама мъже през 1924 г. и е приемала по 900 студенти всяка година. В статия от архивите на „Ню Йорк Таймс“ се описват студентите, които в официални дрехи отиват на годишния маскен бал на школата. За мен това беше като подарък – каква чудесна идея за сюжет!

Кое от книгата са историческите факти и кое е художествената измислица?

Двама от героите в „Галерия на шепота“ са вдъхновени от художници, които са били част от Школата за изящни изкуства в Гранд Сентръл. Аршил Горки е бил абстрактен експресионист, който е водил дълъг и изключително трагичен живот, докато илюстраторът Хелън Драйдън е била най-високоплатената жена художник в началото на 30-те, след това мистериозно изчезва. Двамата бяха перфектни като отправна точка, за да опозная ролята на жените художници по това време и да уловя непрекъснато променящия се свят на изкуството и на големия град, намиращи се между на ерата на джаза и пропастта на Голямата депресия.

Втората времева линия в книгата се развива през 1974 г., когато съществуването на Гранд Сентръл Терминал е било застрашено. Предприемачите са стигнали до съда, за да премахнат от гарата статута на забележителност и в последствие да издигнат небостъргач на нейно място. Подкрепата за запазването на сградата от разрушаване била незначителна, тъй като градът се е намирал на прага на банкрут, а величието на гарата избледнявало все повече. Борбата за опазването на сградата се води от Джаки Кенеди Онасис, която веднъж или два пъти се появява за кратко в романа. Нейните действия вдъхновяват историята на Вирджиния Клей. Героинята ми произхожда от заможно семейство, но в момента се намира в труден период и е принудена да работи в информационната будка на гарата.

Какво се надявате да извлекат читателите от романа?

„Галерия на шепота“ предлага поглед отвътре на популярни локации в самата гара, включвайки Ойстър бар (Стридения бар), Галерията на шепота и Кембъл Апартмънт. Романът се докосва до теми, близки до мен – как гласът и позицията на жените са се променяли през годините, как се e изменяло значението на изкуството в нашия живот и какви истории са скрити в нюйоркските знаменити сгради.

Източник: Fionadavis.net

 

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

3 + 5 =