Издателство Ибис с ново заглавие от Сара Маклейн „Да съблазниш негодник“

ОЧАКВАЙТЕ НА 18.02.2020

Една дама не пуши пури и не язди като мъж.
Тя не се фехтува и не присъства на дуели.
Не стреля с пистолет и никога не залага.
Но правилата съществуват, за да бъдат нарушавани.

На лейди Калпурния Хартуел ѝ е дошло до гуша. Уморена от това непрекъснато да спазва правила и никога да не се забавлява, безнадеждната стара мома решава, че е време да зареже всякаква предпазливост… поне веднъж в живота. Ала когато малките развлечения я хвърлят в прегръдките на опустошително неустоим негодник, благовъзпитаната лейди Кали трябва да реши дали да се върне към живота, който познава, или да се поддаде на най-гибелното изкушение…

„Ако искате да се насладите на остроумен, забавен и страстен исторически любовен роман, препоръчвам ви която и да е от книгите на Сара Маклейн.“

ЛАЙЗА КЛЕЙПАС

ОТКЪС

ПРОЛОГ

    Англия, Лондон
    Април 1813 г.

Лейди Калпурния Хартуел с мъка преглътна сълзите си, когато направо изхвръкна от балната зала на Уърдингтън Хаус, сцена на последния ѝ и най-опустошителен позор. В нощния въздух се усещаше полъхът на пролетта, докато тя се спускаше по великолепните мраморни стълби. Отчаянието ускоряваше крачките ѝ, тласкайки я към гъстите сенки на просторните, потънали в мрак градини. След като безопасната тъмнина я обгърна, девойката дълбоко въздъхна и забави крачка. Майка ѝ щеше да се вбеси, когато разбере, че голямата ѝ дъщеря е излязла навън без придружител, но нищо не би могло да удържи Кали в онази ужасна зала.
Първият ѝ сезон беше пълен провал.
Не бе изминал и месец, откакто бе представена в обществото. Според всички очаквания Кали, голямата дъщеря на граф и графиня Алъндейл, би трябвало да бъде красавицата на бала; тя бе родена и отгледана за този живот – да жъне успехи с изящни танци, съвършени маниери и ослепителна красота. Но тъкмо в това беше проблемът. Кали може и да беше чудесна танцьорка, с безупречни маниери, но красавица? Младото момиче съвсем трезво оценяваше външността си и не хранеше никакви илюзии по този въпрос.
Би трябвало да знам, че това ще бъде пълна катастрофа, помисли си тя и рухна върху мраморната пейка, скътана в лабиринта от жив плет в имението.
Вече три часа присъстваше на бала и нито веднъж не бе поканена от приемлив кавалер, което беше напълно неприемливо. След две покани от известни ловци на зестри – единият беше ужасен досадник, а другият барон, надхвърлящ седемдесетте, Кали повече не можеше да се преструва, че се забавлява. Беше повече от очевидно, че висшето общество я оценяваше единствено по благородния ѝ произход и солидната зестра, ала дори и тя не бе достатъчна, за да ѝ извоюва танц с партньор, който действително да ѝ харесва. Не, горчивата истина беше, че богатите и красиви млади ергени нямаха никакво желание да я удостоят с вниманието си.
Девойката въздъхна.
Тази вечер беше истински кошмар. Не ѝ стигаше това, че бе забележима единствено за досадниците и дъртаците, но и бе станала обект на любопитните погледи на останалата част от висшето общество.
– Не биваше да позволявам на мама да ме навлече в това грозилище – промърмори младото момиче под нос, свеждайки поглед към въпросното творение на шивашкото изкуство с прекалено висока талия, дяволски тесен корсаж, неспособен да побере гърдите ѝ, които бяха доста по-големи, отколкото изискваше днешната мода. Беше сигурна, че нито една красавица на бал никога не би се появила с толкова ярък тоалет, с цвета на пламтящо оранжев залез. Истински ужас.
Роклята, бе я уверила майка ѝ, била последният писък на модата. Когато Кали изрази опасение, че моделът не е съвсем подходящ за фигурата ѝ, графинята с доста рязък тон я бе осведомила, че греши. Майка ѝ бе обещала, че ще изглежда зашеметяващо, докато модистката се суетеше около нея, напъхвайки я пряко сили в твърде тясната рокля. И като наблюдаваше преобразяването си в огледалото, Кали бе принудена да се съгласи с тях. Тя наистина изглеждаше зашеметяващо в тази рокля. Зашеметяващо отвратително.
Обви плътно ръце около себе си, за да се предпази от вечерния студ, и затвори очи, потръпвайки от срам и унижение.
– Не мога да се върна. Ще трябва да остана тук до края на дните си – заяви унило.
От сенките се разнесе приглушен смях и Кали ахна изплашено, скачайки на крака. Изправи се в цял ръст и се опита да укроти заплашващото да изхвръкне от гърдите ѝ сърце. Втренчи се в гъстия сумрак, където едва успя да различи тъмния силует на мъжка фигура.
– Наистина не бива да се прокрадвате така в тъмното, сър – изтърси, преди изобщо да ѝ хрумне мисълта за бягство, позволявайки на отвращението ѝ от цялата вечер да проличи в тона ѝ. – Джентълмените не правят така.
Той тутакси ѝ отвърна – ниският тембър на гласа му я обгърна като плътна пелерина.
– Моля за извинение. Разбира се, би могло да се каже, че и вие не бива да се спотайвате в тъмното. Дамите не правят така.
– Ах. Ето къде грешите. Аз не се спотайвам в тъмното. Аз се крия. Съвсем различни неща са – заяви девойката и отново отстъпи в сенките.
– Няма да ви издам – заговори тихо непознатият, сякаш четеше мислите ѝ, и пристъпи напред. – Няма смисъл повече да се криете. И без това сте в капан.
Кали почувства бодлите на живия плет зад гърба си и разбра, че мъжът беше прав. Въздъхна раздразнено. Колко по-ужасна можеше да стане тази вечер? В този миг нежеланият ѝ събеседник пристъпи в сребристата лунна светлина, разкривайки самоличността си, и тя получи своя отговор. Много по-ужасна.
Пред нея стоеше маркиз Ролстън – очарователен, убийствено красив и един от най-известните лондонски нехранимайковци. Безнравствената му репутация можеше да се сравни единствено с безнравствената му усмивка, насочена в момента право към Кали.
– О, не – прошепна нещастницата, неспособна да прикрие отчаянието в гласа си.
Не можеше да допусне той да я види. Не и в този вид, пристегната като коледна патица. Коледна патица в яркооранжева окраска.
– Какво толкова лошо може да ви е сполетяло, млада госпожице?
Лениво-гальовният му глас я сгря, въпреки че тя продължаваше да се оглежда за възможен спасителен изход. Маркизът сега беше притеснително близо до нея, извисявайки се над главата ѝ с поне петнайсетина сантиметра. За пръв път от дълго време девойката се почувства дребна. Направо миниатюрна. Нямаше никакъв изход.
– Аз… аз трябва да вървя. Ако ме заварят тук… с вас…
Кали не можа да довърши изречението. Той знаеше какво ще се случи.
– Коя сте вие? – Очите му се присвиха в мрака, оглеждайки нежните черти на лицето ѝ. – Почакайте… – Тя си представи как в очите му проблясва разпознаване. – Вие сте дъщерята на Алъндейл. Забелязах ви по-рано.
– Не се съмнявам в това, милорд – не можа да сдържи саркастичния си отговор тя. – Би било доста трудно да не ме забележите.
Тутакси закри с длан устата си, изумена от собствената си дързост.
Той тихичко се изсмя.
– Да. Ами не може да се каже, че е най-подходящата рокля.
Кали не можа да сдържи смеха си.
– Колко дипломатично от ваша страна. Но можете да бъдете откровен. Приличам прекалено много на презряла кайсия.
Този път той се разсмя на глас.
– Много точно сравнение. Но се чудя дали някой може да прилича прекалено много на презряла кайсия?
С кавалерски жест ѝ предложи отново да седне на пейката и след кратко колебание тя го послуша.
– Навярно не – отвърна девойката с широка усмивка, удивена, че ни най-малко не се чувства обидена от съгласието му, както би трябвало да се очаква. Напротив, намираше откровеността му по-скоро освобождаваща. – Майка ми… отчаяно копнее за дъщеря, която би могла да накипри като порцеланова кукла. Тъжно, но аз никога няма да изпълня въжделението ѝ. Нямам търпение по-малката ми сестра да порасне и да започне да излиза в обществото, за да отвлече вниманието на графинята от моята скромна персона.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

53 + = 55