Помниш ли комунизма? Живял ли си през него? А поне чувал ли си за него? Онова далечно време, през което имаше повече от всичко за всички. Когато не се притесняваше за сметката си за ток (нищо, че имаше режим), когато просто се живееше. Лесно, чисто и неподправено. Какво беше и какво дойде, а? Можеше да влезеш в магазина и да си купиш всичко, без да си броиш стотинките. Сиренето беше сирене, хлябът беше хляб, месото беше месо. Можеше да си купиш нов телевизор. Нова кола. Апартамент в панелка. Нали? Да отидеш на море, на планина. Почивките не бяха мираж…

А всъщност какво можеше? Може би голямото нищо? Празните магазини, системата с купоните, избора от 2-3 неща… Тогава не напускахме територията на България. Бе невъзможно. Тогава се подчинявахме на партията. Тогава следвахме един строй, който
превръщаше свободите ни в мит. Представете си гей парада в София преди 1989г. Представете си да запалите колата и да „слезете” на море в Гърция. Представете си да
влезете в магазина и да се чудите 15 минути, кое от 20-те вида сирене да си купите. Да избирате измежду стотици канали на телевизора. Да можете просто да отидете в съседната автокъща и да си купите нова кола. Да си кръстите детето Бруклин Прешъс Кръстева (например!)

Гледните точки са много различни. Да, социализмът въпреки целия ужас, който е стоварвал върху хората е имал своите плюсове. Положителни елементи, които към днешна дата ни изглеждат почти невъзможни (спомнете си парче сирене от магазина от тогава и го сравнете с това, което купихте от близкия хипермаркет вчера! Къде отиде ОНОВА сирене?!) . Да днешните свободи са всичко, за което хората някога са мечтали. Няма една истина. Няма правилна и неправилна гледна точка. Има начин на възприемане и разбиране на времето.

Борис Мисирков и Георги Богданов са се заели с нелеката задача да ни припомнят онова време. Да ни припомнят, какво е било. Да ни покажат продължаващия вече 30 години свободен живот. Все пак Берлинската стена падна през 1989г…

„Най-сладкото“ е документален филм на Агитпроп. Идеята е на Трайбъл Уърлдуайд, София.

89-а не беше толкова отдавна

Берлинската стена все още разделяше Европа на две. Стената, построена от хора, за да разделя хора, беше повече от физическа бариера. На изток от нея режимът ограничаваше свободата на словото, достъпа до образование и информация, ограничаваше и възможностите за кариера и развитие. Този режим правеше простички неща, като възможността да гледате този филм, немислими. Децата от Източния блок събираха опаковки от западни десерти. Остарелите каталози и модни списания се пазеха като фотоалбуми. В сивата действителност, цветните отпадъци на Запада бяха съкровище. Тези времена са в миналото, но не трябва да бъдат забравяни.

За да отбележим падането на Берлинската стена, ви каним да гледате „Най-сладкото“, късометражен документален филм, посветен на 30 години по – свободен живот. Този филм е финансиран с грант от Държавния департамент на САЩ. Мненията, разкритията и заключенията, изразени в него, принадлежат изцяло на авторите и не съвпадат задължително с позицията на Държавния департамент на САЩ.

CINEBOOM.EU и създателите на филма ви дават възможност да гледате филма тук. Преди това ни се иска да споделим мнение на един човек, вече изгледал филма:

Иво Кръстев: Абсолютната тъжна истина. Как може един филм да е едновременно ужасен и страхотен?! Започнах да го гледам и не можах да се спра. Ужасът на миналото ме връхлиташе всяка секунда! Просълзих се на няколко пъти от срам, от мъка… и от щастие, че вече НЕ е така. Браво за този филм!

 

Още информация може да намерите на официалния сайт на филма, тук:  CLICK HERE

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 51 = 59