Не съм чел книгата. Не познавах историята. Трейлърите и промо материалите ми поразвалиха удоволствието от тоталното непознато. При все това обнадежден от положителните рецензии във виртуалното пространство, се настроих положително.домашни любимци- рецензия

Преди да започнем… ето историята!домашни любимци- рецензия

домашни любимци- рецензия
PET SEMATARY, from Paramount Pictures.

Младото семейсто Луис и Рейчъл Крийд се мести от Чикаго в малкото градче Лъдлоу в щата Мейн. Мъжът (Джейсън Кларк) е лекар, съпругата (Ейми Саймец) му е млада и привлекателна, имат си две деца – сладкото малко момиченце Ели и по-малкото 2-годишно братче Кейдж. Всичко изглежда перфектно, дори гальовната им котка.
На новото място те се запознават с възрастния им съсед Джъд (Джон Литгоу). Скоро обаче откриват, че нещата далеч не са толкова перфектни, колкото изглеждат на пръв поглед. Котката е сгазена от камион, а недалеч от провинциалната им къща, в гората зад нея – в гробището за домашни любимци, се крие смразяваща кръвта сила! Много по-страшна дори от самата смърт и далеч по-опасна… Ужасната тайна на мястото, за което съседите не искат и да говорят, крие ключ към живот след смъртта и се проявява при трагедия.

Гробището за домашни любимци е построено върху древно индианско гробище, а всичко, което е заровено там, ще възкръсне.

Това е най-добрия филм по Стивън Кинг от ренесансовият му период за изминалите няколко години. Ужасът е истински. Напрежението те държи на ръба от първата трагедия до края, а историята е в пъти по-земна и реалистична от онази в „То“.

Първата половина на филма създава усещането за сплотеното семейство, което ще бъде връхлетяно от неописуема трагедия. Всичко започва с котката и една грешна стъпка на добрият им съсед. А котката е чудесна. За разлика от малкото, което съм видял от оригиналния филм от 80-те, тази котка е просто котка. Тя е прекрасна преди началото на ужаса, тя мърка, тя те гледа и разтапя с тези огромни, котешки мили очи. След като всичко се променя, дори външния и вид, буди ужас. А всички нейни действия и малкото случаи в които тя е на екран, котката е тоталния фокус на зрителското око.домашни любимци- рецензия

домашни любимци- рецензия
Left to right: Amy Seimetz as Rachel, Hugo Lavoie as Gage, Jason Clarke as Louis and Jeté Laurence as Ellie in PET SEMATARY, from Paramount Pictures.

Героите

Джейсън Кларк някак винаги ще остане актьорът, с нещо леко злодейско в него. Най-силната му роля до сега е Джон Конър от „Терминатор: Генисис“ и обратът от там някак си пулсираше в главата ми през цялото време. Дали тук героят му ще претърпи същата промяна, ще разберете само ако гледате. В сцените на любящия баща, отруден мъж и верен съпруг, той е точно толкова правдив, колкото се очаква да бъде.

Момичето е страхотно. До голяма степен точно то е актьорът с най-много екранно време. Но това не е случайно. Тя е точно толкова невинна, колкото предполага възрастта и. След една конкретна сцена във филма, тя става точно такава, каквато сцената я предполага да бъде. домашни любимци- рецензия

Майката е доста безлична. Малкото и екранно време сочи едно- тя може да бъде изиграна от всяка актриса на нейната възраст. Домакиня, майка, къщовница и винаги правеща нещо, сновейки насам-натам, което в крайна сметка се оказва нищо повече от грижа за децата. Историята от миналото и, нейната сестра, сякаш е вкарана само за да напълни нейната сюжетна линия с малко повече страховити нюанси от миналото, което да получат своя отзвук в настоящето.

домашни любимци- рецензия
Left to right: Lucas Lavoie as Gage and Amy Seimetz as Rachel in PET SEMATARY, from Paramount Pictures.

Малкия е истински бомбон. В няколкото пъти, в които проговаря той успява да създаде едни от най-затрогващите и същевременно ужасяващи моменти във филма. Общата му сцена с котката ще ви накара да се залепите за стола.

Преломния момент- сцената с тирът! 

И тук е момента да споделя, въпреки че знаех за голямата сцена с тирът, която ще преобърне всичко, въпреки че бях подготвен за нея и за развръзката, до която тя ще доведе, сцената ме помете. Изключително красиво заснета, изключително стъписваща. Още в началото на сцената се хванах за устата и изкрещях „НЕ!“. Още в началото на сцената напрегнах всички жили на врата си и не си поех въздух до развръзката. Сцената бе приземена до такава степен, че да откъсне парче от сърцето ви, докато се случва. Рождения ден на момиченцето, случката с котката, чисто по детски играта на хлапетата и грешката на родителите. И тази сцена… Тя е преломния момент във филма.

И въпреки това, на лице е големият въпрос. След сцената с тирът, ДАЛИ един баща би бил толкова лекомислен и дори съществувайки подобна хипотеза, би предприел действията, които героят на Джейсън Кларк предприема? Действията му изглеждат абсурдни и единственото оправдание в моята глава за тях бе- това е по книга. Тя е на Стивън Кинг. Той може да пише смахнато. Книгата е от 80-те години на миналия век. Тогава подобни действия все още не изглеждаха така нелепо. Все още бяха допустими. Сега-не. Сега изглеждат точно така- безумно невъзможни.домашни любимци- рецензия

домашни любимци- рецензия
Left to right: Jason Clarke, Director Kevin Kölsch, Director Dennis Widmyer and John Lithgow behind the scenes on the set of PET SEMATARY, from Paramount Pictures.

При все това, точно действието на бащата след сцената с тирът осмисля цялата останала част на филма. А тя е толкова, толкова наситена. Тази грешка води след себе си торнадо от ужасяващи сцени, които ще пилят нервите и страхът ви до последния кадър. Наситеността на ужаса, преливането на една настръхваща сцена в друга, бавно но сигурно водят до един удар с една мивка, по една глава, губене на съзнание и най-психарската усмивка за която може да се сетите след това. Да, усмивка, като резултат от сцена, която ще ви се стори 100 пъти по налудничава, от която и да е от усмивките на Жокера на Хийт Леджър.

Втората половина на филма 

Каквото и да ви разкажа за втората половина на филма, която и сцена да захвана, ще ви разваля удоволствието и изненадата от случващото се. А сцените са страхотни. Всички те, бавно но сигурно водят до финалната битка насред гробището за домашни любимци и… финалната сцена на филма.

Left to right: John Lithgow as Jud and Jeté Laurence as Ellie in PET SEMATARY, from Paramount Pictures.

Хора повярвайте ми, това е финалната сцена на филм, която ще помня много, МНОГО дълго. Брилянтна! Налудничава! Плашеща! Невинна! Въплащаваща в себе си идеята от първата част на филма, с лудостта на втората му част. Няколко човека, една кола, някой е заключен в колата и едно потропване по прозореца на колата ОТВЪН. УНИКАЛНО!!!

След края на сцената и започването на финалните надписи- огледайте се в залата. На всички лица ще видите усмивки. Ще има усмивка и на вашето. Сцената е толкова добра и същевременно толкова извратена.

„То“ беше един страхотен филм и истински, съвременен прочит на чудесен роман за зрителите в 21-ви век.
PET SEMATARY, from Paramount Pictures.

Гробище за домашни любимци“ е страхотен филм и изобщо не ме интересува дали е по роман, дали е на Кинг или каква му е предисторията. Това е един страхотен филм, който всеки любител на жанра- ТРЯБВА да гледа.

Филмът е вече в кино салоните в цялата страна. Разпространява Форум Филм България.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 53 = 61