01Ako ti si otidesh za mig RGBВ навечерието на Деня на влюбените излиза нова книга на най-големия съвременен класик на българската любовна поезия – Евтим Евтимов. Заглавието й е „Ако ти си отидеш за миг” (издание на „Персей”) – по едно от най-популярните му стихотворения, превърнато от група „Импулс” в един от вечнозелените хитове на попмузиката ни. С изданието се отбелязва предстоящата 80-годишнина на писателя.

Премиерата на книгата ще бъде на 13 февруари от 18 ч. в Столична библиотека, когато почитателите на поета ще могат да се срещнат с него. Изданието с луксозна твърда подвързия и цветни илюстрации е подходящ подарък, с който всеки може да изрази чувствата си към любим човек. Илюстрирано е с фотографии от личния архив на поета и репродукции на картини на талантливата художничка Ралица Денчева, която по същото време ще открие своя самостоятелна изложба в Париж.

Но книгата е и нещо повече – тя разказва в стихове и лирически любовни послания за непозволената любов на Евтим Евтимов с колежката му перо Петя Йорданова. Тя е вдъхновителката на шедьоврите му „Горчиво вино” и „Обич за обич”, но и самата е поетеса (по нейни стихове е най-известната песен на Маргарита Хранова „Устрем”). Обстоятелствата около връзката им излизат наяве за пръв път сега, половин век след срещата им и 30 години след смъртта на Петя.

В книгата „Ако ти си отидеш за миг” за пръв път се публикуват интимните лирически стихотворения послания на Евтим Евтимов към любимата, останали скътани в архива му близо половин век. 

IMG_20130113_0021Когато се срещат, и двамата са женени. По-късно Евтим се развежда, но не задължава Петя и тя да го направи.

Двамата се запознават в средата на март 1964 г. в редакцията на вестник „Учителско дело”. Всеки от тях е чел стихове на другия, но сега се виждат за пръв път. По онова време Петя Йорданова е секретар на Дом на учителя, а Евтим – секретар на читалището в Петрич. При първата им случайна среща Петя заявява, че би искала да организират в Петрич гостуване на литературния кръжок към Дом на учителя. Тогава в него членуват поети като Дамян Дамянов, Георги Струмски, Андрей Германов… Десетина дни по-късно Петя се обажда по телефона на Евтим в Петрич. Уговарят гостуването на поетите за началото на април, по време на ученическата ваканция. На 4 април 1964 г. гостите пристигат. Евтим ги посреща, води ги на Самуилова крепост. Налага се да минат през река Струмешница. Докато минават през един брод, Петя се хваща за Евтим, а през него като че ли преминава електрически ток, а след това и чувството за особена близост.

„Хубава жена, която не прилича на другите” – това си мисли той. Същата година пролетта е дошла по-рано и поетът й откъсва клонка с първите узрели череши. Вечерта има весела част – танци, закачки… Евтим кани Петя на танц, но тя отговаря: „Танцът ще го отложим за друг път и друго място”. Ситуацията е деликатна, защото някои писатели са дошли със съпругите си, както и самият Евтим.

В Ловния дом на Петрич, под греещите звезди в небето и над окъпания в светлини Петрич, Евтим излива чувствата си пред Петя. Тогава започва всичко и неочаквано родилото се романтично чувство отприщва мощната творческа енергия, която ще роди едни от най-великите шедьоври на българската любовна поезия. Същата вечер поетът написва „Нощ над Петрич”, родено от звездното му настроение.

На следващия ден писателската групичка заминава с автобус за Мелник. След това Евтим си измисля работа в Благоевград и изненадва във влака писателите и Петя. Една открадната целувка слага началото на връзката им, продължила три десетилетия.

Месец след запознанството им поетът написва шедьовъра си „Обич за обич”.

По телефона го прочита на Петя, а след това го занася в София, в редакцията на вестник „Пулс”, където по-късно е публикувано за пръв път. Петя също пише стихове за Евтим.

Честите телефонни разговори, пътувания до София, срещи… разкриват тайната им, което им създава затруднения, притеснения и скандали. По това време е издигната кандидатурата на Евтим за ръководител на читалището. „Неговото назначаване ще предизвика скандал!” – заявява бившият председател на читалището. По онова време извънбрачните връзки са смятани за морално разложение и неприемливи за обществото, устремено към комунизма. Затова са преследвани, заклеймявани, наказвани. Евтим е викан многократно на високо партийно ниво. Петя също – в Централния съвет на профсъюзите. От това време и по този повод е стихотворението „Страх”.

Но таланта на поета никой не може да отрече. През 1966 г. Евтим е изтеглен в София и назначен в отдел „Поезия” на издателство „Народна младеж”, след това десет години е заместник главен редактор на списание „Пламък”, десет години – директор на издателство „Народна младеж” (той издава скандалната за онова време книга на Жельо Желев „Фашизмът”, в която мнозина откриват и характеристиките на тоталитаризма), пет години е главен редактор на писателския „официоз” – вестник „Литературен фронт”, откъдето е свален по височайше разпореждане година преди промените, заради публикуването на преводни руски статии за „перестройката”. През цялото време до него е Петя. Той се развежда, но на нея й казва: „Ти не си задължена да го направиш”. И тя не го прави, главно заради родителите си. Той си наема квартира през две улици от дома й. Тя ходи при него с дъщеря си Росица. На приеми съпровожда открито Евтим. Повечето им колеги писатели приемат връзката им с разбиране. Други злобеят: „Защо Евтим е дошъл с Петя?”, „Защо му позволяват да пише и да публикува такива любовни стихотворения?”, без да си дават сметка, че причината е проста – те не могат да създадат такива стихове…

Петя се грижи повече за Евтим, отколкото за себе си. Стреми се да го откъсне от запивките с Георги Джагаров, Стефан Гецов и Георги Свежин – „Малко или много всеки от тях е постигнал своето, но мнозина покрай тях си пропиляха таланта по кръчмите”.

През 1993 г. Петя се разболява тежко. Евтим урежда да я приемат в Правителствена болница и денем и нощем е до нея, с изключение на четвъртък, когато при нея ходят майка й и мъжът й. „Да, бяхме съперници, но в тия работи има и човещина” – споделя поетът. Петя се опитва да спести болката на близките си и ги гони. На 21 октомври, когато й занася шише с чай по нейна молба, Евтим я намира мъртва. Починала е в 15.15 ч. Разлива чая на гроба й в Кокаляне, където я погребват до баща й. Двамата мъже – Евтим и Пенко, които цял живот са воювали за тази жена, се прегръщат в мъката си на гроба й. По-късно, когато поетът оставя на гроба букет с любимите й калии, без да съобрази, че е лоша поличба за самия него да ги постави към краката, съпругът е този, който обръща букета в правилната посока.

Цялата тази мъка се стоварва върху Евтим в навечерието на 60-годишния му юбилей.

В дните непосредствено след смъртта на Петя той написва „Прощален надпис”:

Смъртта на всяка крачка я следеше,

за мене й завиждаше Смъртта.

О, само тя съперница й беше

и затова ми я открадна тя.

 

Сега съм сам, сега при мен я няма,

сега под синя планина лежи

жар-птицата на любовта голяма

и на небето тя принадлежи.

 

Животът ми сега осиротява

и знам, преди Отвъд да отлетя,

за мене друго вече не остава,

освен да тръгна кротко след Смъртта.

„С Петя ни свързваха две неща – любовта и поезията. И те се сляха в едно. Дължа всичко на нея и на нейната любов” – споделя поетът. Родени от любовта му с Петя, книгите му с любовна лирика „Нощи”, „Горчиво вино”, „Съновник” и „Обич за обич” достигат до сърцата на десетки хиляди читатели, продавани са в огромни тиражи, а по стихове от тях водещите български композитори като Тончо Русев, Красимир Гюлмезов, Иван Калчинов, Ангел Заберски, Илия Кънчев…, създават едни от вечнозелените шлагери в българската популярна музика.

Оттогава досега няколко поколения българи се обясняват в любов именно с тези стихове, като припознават в тях себе си и своите чувства. Няма друг съвременен български поет с подобно въздействие върху толкова огромна аудитория. Просто защото лириката му е истинска, без литературни пози, преднамереност и преструвки, и докосва най-съкровените струни в душата на всеки читател.

 Прочетете историята на една любов в стихове! „Ако ти си отидеш за миг“ – издание на „Персей”, с луксозна твърда подвързия, ISBN 978-619-1610-16-7, с цветни илюстрации, 160 стр., цена 14.99 лв.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

88 − 86 =