Като най – добър филм в Международния конкурс на София Филм Фест  бе награден филмът на Елица Петкова „Жалейка”. Съвсем в реда на нещата беше и да получи официална премиера по българските кина. Toва е сравнително бързо – все пак фестивалът завърши преди малко повече от два месеца, а е всеизвестно, че по принцип, филмите извън мейнстрийма пристигат със закъснение у нас.

След поредица от късометражни документални филми това е пълнометражният дебют на Елица Петкова. Тя е едва на 33 години и е завършила престижната академия за филмово изкуство и телевизия в Берлин. С късометражния си филм „Абсент“ обра овациите на публиката на фестивала в  Кан.  „Жалейка“ е заснет от немски екип и с немски пари и въпреки, че е разказана типична българска история и участват български актьори, филмът е немски.

zx620_2706793Действието се върти около тийнейджърката Лора (Анна Каменова), жителка на забравено от Бога пиринско село, непрестанно критикувана от майка си (Снежина Петрова) и баща си (Стойко Иванов), заради хипарските дрехи, които носи С най-добрите й приятели, Тодор (Михаил Стоянов) и Яна (Мария Клечева), другаруват задружно и еднообразно – ходят на едни и същи места, чакат всеки месец с нетърпение пенсиите на бабите си, за да получат някой лев и да отидат на дискотека до близкия общински център. Тяхното приятелство е единственият светъл лъч за тях в това затънтено кътче и въпреки че, това е място, където те не могат да изживеят свободно младостта си, именно приятелството им е единственото нещо, което ги крепи. Бащата на Лора умира. От този момент нататък околните й налагат  да носи само черно, да не слуша никаква музика и да следва различни траурни ритуали. Лора, която не иска да изразява мъката си според разбиранията на другите, се сблъсква със закостенялото мислене на своите съселяни, и с принципа: ”Какво ще кажат хората”. Принцип, който е част от народопсихологията на българина – важно е да не се изложим пред комшията, за да не ни се лепне етикет, с който да бъдем обект на злорадо клюкарстване. Тя губи връзката и със семейството си, и с приятелите си, защото никой не прави опити да я разбере. За нея няма друг избор освен да избяга.

Zhaleika_1Основната тема на „Жалейка” са консервативните порядки в едно отчуждено село, където се приема за нещо естествено мравки да лазят по хляба, хората да отхвърлят щастието на другите, но да са равни в своята мъка и най – вече на дете, на което не е позволено да изживее младостта си. На преден план е изведен проблемът, дали трябва да задължаваме децата да правят нещо против волята им?

Жалейката в заглавието има две значения. Едното е общоприетото – траурен символ, а другото визира загиващото българско село. От такава гледна точка особено интересен е епизодът с чужденецът, който циментира убеждението, че между източната и западната култура зее пропаст. Ясно проличава, че селото губи битката с глобализацията, защото бягството от селото, според главната героиня, е единственият изход към това да се почувстваш свободен.

От гледна точка на стила „Жалейка” е интересна симбиоза между фикция и документализъм и по това прилича на филма на Иглика Трифонова „Писмо до Америка“ (един от най-добрите български филми през последните 15 години). Но приликите не свършват до тук – и двата филма са заснети в едно и също село. Във филма на Трифонова възрастните хора се саморазкриват чрез трогателен начин пред камера, докато документалността на „Жалейка” е по – сурова. Документализма се проявява  в самата дейност на възрастните хора – колене на петел, чистене на боб, погребални ритуали. Елица Петкова е успяла да предразположи непрофесионалните актьори към пълна естественост. Те се държат така, все едно не подозират за камерата. И докато „Писмо до Америка” е създаден с носталгичен тон към българското село, то за мен „Жалейка” е концентриран върху самия процес на изчезването му – до няколко десетилетия няма да съществува в традиционния си вид.

1453631906Снежина Петрова („Потъването на Созопол“), единствената професионална актриса участваща във филма, играе с рутина и класа консервативната майка на главната героиня. Анна Манолова, студентка в театралния колеж „Любен Гройс“, като че ли е родена за ролята на фрустрираното момиче, което се чувства не на място в родното си село. Дебютантите Мария Клечева и Михаил Стоянов също заслужават похвали за естествената си игра.

Музиката във филма е наистина настръхваща. Без абсолютно никакъв съпровод се чува българска музика от необятното ни народно творчество, изпълнена от непрофесионални музиканти – талантливият български селянин, който не е загубил връзка с корените си и носи винаги родното в себе си.

Zhaleika_7_Anna-Manolova-und-Maria-Klecheva

„Жалейка“ не е киносъбитието на годината и въпреки че спечели, не беше и най-добрият филм на Международния конкурс на София Филм Фест. Но блести със своята искреност, естественост и сантименталност. Представени мотиви до болка познати на всеки един българин, защото кой няма баба и дядо на село и кой не е прекарвал като дете всяка една лятна ваканция на село при тях? Всеки се е докосвал до тази „селска романтика“, където всичко е толкова истинско и първично. „Жалейка“, въпреки, че е натоварващ филм, трябва да бъде видян, поне заради носталгията към българското село, която всеки един от нас носи.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

9 + 1 =