Дебютния роман на Ей Джей Фин излиза през 2018г. Почти мигновено са закупени правата за филмиране. Филмът е заснет и през май 2020г. трябваше да го гледаме. Всички знаем, какво се случи след това. Ето трейлъра:

Романа е дебют за автора. И какъв дебют само.

Мнението по-надолу НЕ СЪДЪРЖА спойлери. Може да четете спокойно. 

Ана Фокс страда от агорафобия и се е затворила у дома си в Ню Йорк, налива се с алкохол, гледа стари филми и шпионира съседите си. Сред тях е перфектното на вид семейство Ръсел. Ана става свидетел на нещо, което не е трябвало да види – насилие. Нещата започват да стават твърде опасни.

Това е историята в най-общи краски. И колкото и тривиално да звучи, това е повърхността, под която се крият тонове пластове и една изключителна структура на романа. Виждаме следствието. На парчета виждаме, как се е стигнало до там. Виждаме „насилието“. Виждаме последствията и стигаме до финалния обрат. Книгата дава най-изумителния финален обрат, който помня в съзнателния си живот. Ако през 1999г. М.Найт Шаямалан дава най-гениалния и неочакван обрат, на който съм ставал свидел, през цялото време Брус Уилис е бил дух., то тук обратът е по-силен, по-стъписващ и категорично в пъти по-неочакван. Там е възможно да си имал съмнения. Там е възможно да си предполагал неща. Тук истината е пред очите ти. През цялото време. И автора така те убеждава в обратното, че когато финалът лъсва… ченето ти увисва до пода.

Започваме с Ана и животът и. Запознаваме се с болестта и нейните особености. Обикваме я и започва да ни пука за нея. Запознаваме се с ежедневието и.

Продължаваме със спомена. Продължаваме с момента, в който тя се е разделила със съпругът и и почваме парче по парче да разлистваме пъзела на това ЗАЩО те не живеят заедно в момента и ЗАЩО дъщеричката им е останала с него. В този пъзел обратът е предсказуем. На доста ранен етап усетих на къде вървят нещата, но причината беше в мъгла. И тя е изключителна. В тази причина се корени съвременната и действителност- защо Ана се е превърнала в това.

Следват първите срещи с непознати хора в дома и срещата със семейство Ръсел. Мистерията в тези първи срещи е изключителна. Всички са изключително особени и диалогът им ще събуди ужасно много въпросителни у вас. Думи, като „Това е къщата“, „Той си изпусна нервите“ и „Имали ли сте посетители наскоро?“, изречени от трима различни човека,  ще ви накарат да се съмнявате във всичко и всеки. Ще задълбаете в конспирации, в „нещо ценно в къщата“ и т.н.

Нощта на „насилието“ е моментът, в който ще следите за всички детайли и ще очаквате немислими пукнатини, които вие, като добър и деликатен читател ще уловите. Забравете за това. ВСИЧКИ детайли ще ви се покажат. И вие няма да уловите нито един от тях. Защото НИЩО не е такова, каквото изглежда.

Продължаваме със спиралата от събития след нощта. Полиция, съпругът отсреща, синът, „фалшивата майка“, изчезналата истинска Г-жа Ръсел, с която Ана се е срещала. Основната мистерия вече е на масата. КОЯ е оригиналната Ръсел и коя е новата Ръсел.

Докато нищим основната мистерия, Ана попада във водовъртеж от алкохол, хапчета и неспособност да се справя с действителността си. Истина ли е това, което е видяла? Халюцинирала ли е? И как може да и гостува жена, която да не е съществувала?

Ще се въртите и люшкате във въпроси и отговори, ще разплитате миналото и събитията около разделянето на Ана и семейството и. И ще дойде финала.

Този финал. Който ще осмисли всичко. Всяко парченце, всяка реплика, всеки миниатюрен детайл в книгата ще се напасне със следващия и предходния. Ще създаде гигантския пъзел, който толкова деликатно е подреден, за да бъде раздробен след това и да лута читателя във всички посоки.

Финалното разкритие носи със себе си успокоение. Носи задоволство. Носи усещане на победа и мир. За да може само няколко страници по-късно всичко да се сгромоляса и да дойде действителността. Да дойде истината. Толкова зловеща и немислима, че да ви се иска да прехвърлите книгата към началото и да се питате „Може ли да хванах толкова много неща, но да бях ТОТАЛНО убеден, че това е невъзможно?“ Съмненията в собствените ви способности да ловите детайлите и да напасвате пъзела ще изплуват със страшна сила.

Обратът е толкова неочакван и стъписващ, че последвалите страници ще ви запратят във филм. Екшънът, който се развихря след финалния обрат е изключително кинематографичен. Това на екран ще изглежда зрелищно и болезнено. Частичка от този екшън е загатнат дори в трейлъра по-горе.

„Жената на прозореца“ е приковаващ вниманието психотрилър, който е така умело структориран и разбит на парчета, че автора решава буквално да побърка своя читател.

Една книга, която ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да прочетете, преди да излезе филма и да видим как всъщност са се справили с него. А Ейми Адамс е най-правилния възможен избор за нашата Ана.

Книгата е на родния пазар от издателство Ciela.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

53 − = 49