„Живият хаос“ е трилогия за подрастващи на писателя Патрик Нес. Тя излиза през 2008г., като за създаването на Шумът в нея, той се вдъхновява от набиращите популярност тогава социални мрежи и потокът от информация, който ни залива от тях. Историята тук е коренно различна.

Тод Хюит е последното момче в Прентистаун.
Но град Прентистаун не е обикновен град – там всеки може да чува мислите на другите като един постоянен, всеобхващащ, безспирен Шум. Няма лични мисли. Няма тайни.
А дали?
…Един месец преди рождения ден, който ще го направи мъж, Тод внезапно се натъква на място, на което цари пълна тишина.
Което е невъзможно.
Жителите на Прентистаун са го лъгали.
И сега той трябва да бяга…

Това е най- слабото и изпразнено от съдържание резюме на книга, което някога бях чел. И се очакваше то да ме вдъхнови за да започна да я чета. Не го направи. Направи го наближаващата екранизация….

„Не пускай ножа“ е книгата, в чиято последна глава вдигнах кръвно. Сърцето ми препускаше бясно. Аз тичах с Тод и Виола (няма какво да я крия, всички вече знаят дори от трейлъра на филма, а и от продълженията на книгите, че момичето е Виола), спъвах се, падах , ставах, боля ме, бързах и се пазех.

Най-силен отпечатък от „Не пускай ножа“ оставя похватът на отпечатване на книгата. Неща, които не са предадени от повествованието, а са представени от начина, по който книгата е отпечатана. Шумът! За да придобием представа, той ни е показан наяве. Експлозия от думи, надраскани, една върху друга, една през друго, големи, малки удебелени, неудебелени, наляво, надясно… Мисли. Всякакви. На всякакви хора. Шумът. След като веднъж го ВИЖДАШ в книгата, вече си наясно.

Мислите, които чуваме в книгата не са обяснявани. Няма „и той си помисли“. Просто е сменен шрифта и знаеш, че това са мисли, а другото е реален диалог.

Можете ли да си представите, че в една книга може да ти се ДЕМОНСТРИРА, без да се описва, отдалечеността на един герой от друг? Има момент, който ни показва злодей крещящ името на Тод в далечината. Диалогът е просто : „Тод“ ! Това „Тод“ докато той е най-далече е мънико. Приближавайки се, то става все по голямо, за да може накрая да „ИЗКРЕЩИ“ унищожителното: „ТООООД!!!!“ И да не искаш и да искаш, усещането за приближаващото зло, ти е представено само чрез силата на шрифта.

Отпечатването на книгата, технически похвати, шрифт, обрисуването на шума и много много други дребни детайли са спомагателни за изключителната история, която се развива през книгата. Историята е проста, но похватът за разказване е изключителен. Ние нищо незнаем. Ние знаем толкова, колкото знае и Тод. И заедно с него научаваме всички лъжи и всички истини, с които е изпъстрен живота му. Да, историята е проста. Той тръгва и трябва да се придвижи от точка А до точка Б. Като в началото се среща с Виола. По пътя му откриваме всичко и разбираме тайни и минало.

Митологията на Новия свят е невероятна. Бавно, лист по лист се разгръщат тайни, лъжи и безумни ходове в историята на Прентистаун и света, който Тод Познава.

Говорещите животни на пръв поглед звучат, като „Доктор Дулитъл“ и в началото на Патрик Нес са му нужни много страници, докато ме убеди, че нямат нищо общо. Думи от животни се чуват много рядко и те са достатъчно малко. Култовото „Офце!“ или „Скапано куче“ изречено от преследвана катерица, се появяват тук и там и са проблясък, който просто да усмихне читателя насред непрекъснатия екшън и динамика.

Тод е изключителен образ. Тогава, Том Холанд е бил бебе, но някак Патрик Нес е описвал него, за бъдещата екранизация на книгата си. Неговата непохватност, неговото незнание, неговата наивност и детинските му мисли, които непрекъснато еволюират. Всичко това е Том Холанд. Или чисто и просто Lionsgate са направили най-брилянтното кастинг решение вземайки точно него за ролята на Тод. Отношението му към Манчи в началото и промяната в разбиранията, еволюцията на приятелството им, всичко това неминуемо води до този удар, който и двамата ще преживеят в лодката по реката при една от последните срещи със злодея.

Манчи е най-прекрасното същество, на което съм попадал в съзнателния ми живот. Ако има нещо, с което бих могъл да го сравня, то това е Бебе Йода от „Мандалореца“. Усещането е същото . Няма по-безумно сладко и непоправимо калпазанче от Манчи. Факт е- никога не съм си представял, че Манчи е породата куче, което видяхме в трейлъра. Но Манчи е най-чистото нещо, което мога да си представя и всяка негова поява в книгата, всяка негова дума в книгата, всеки негов разговор с Тод или някое друго животно, ме закопаваха от смях. Манчи е триумф. Точно, както Бебе Йода беше и продължава да бъде триумф.

Виола е много силен образ, който от видяното в трейлъра до момента съдя, че във филма ще бъде по оправдан, отколкото в книгата. Тя е най-доброто, което можеше да се случи на Тод, факт! И без нея, той нямаше да стигне до никъде и щеше да се предаде поне на няколко пъти по време на приключенията им. Виола в книгата обаче има един основен проблем. Мотивацията и. Защо тя продължава с Тод и защо непрекъснато оставя места, на които би могла да пусне корени и да оцелее? Те се познават буквално от дни и тя толкова силно се привързва и му вярва, че мотивацията и куца. Някак стои недостоверно и много слабо вероятно.

Селата, през които преминават и хората, с които се сблъскват звучат изключително екзотично. Включително Уилф. Безспорно обаче финалният спринт пред Хейвън, преследвани от Армията и бягащи от Арон е нещото, което напряга до степен на безвремие. Финалните 50 страници са наркотик. Екшънът и градацията в тях са пирамидата, чиито връх е влизането в Хейвън. И този обрат… този обрат в града е единственото, което читателя КАТЕГОРИЧНО не очаква!

Във вечерта, в която дочитах книгата в стаята с мен бяха котаракът ми, който спеше на съседния диван и много близък за мен човек. Когато прочетох последния ред ТАКА ИЗПРАСКАХ книгата в масата и изкрещях : „ТОВА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ“!, че в същия момент видях как котарака скочи вертикално от съседния диван разперил всички крака във всички посоки. А човекът с мен ми каза, че ще ми забрани книгите- „Ако на мен четенето на книги ми влияеше така, до сега да бях с три инсулта“. Бях вдигнал кръвно, сърцето ми пулсираше и зениците ми се бяха разширили до степен „котка преминала на нощно виждане“.

2020г. е годината в която филмите и сериалите отстъпиха по обясними причини и на тяхно място дойдоха книгите. „Не пускай ножа“ е книгата, която ми е въздействала най-силно със своя финал. А изчетох много. След нейния финал веднага отворих „Въпросът и възражението“- книга втора, за да прочета как продължава историята веднага след този финал.

Повече за това обаче, следващия път.

„Не пускай ножа“ идва в българските кина през Февруари 2021г. със заглавие „Живият хаос“. В главните роли гледаме Том Холанд („Спайдър-мен: Далеч от дома“) и Дейзи Ридли („Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“). Разпространява за България: Лента!

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 3 = 5