COVID-19 пандемията ме предизвиква все по-често да се обръщам към книгите през 2020г. и все по-малко да разчитам на филми и сериали.

Веднага, след като излезе трейлъра на предстоящия сезон 4 на „Историята на прислужницата“ на HULU, се сетих… Маргарет Атууд бе издала продължение на книгата. „Заветите“ е и на родния книжен пазар от ИК Orange.

Да подчертая следното. Никога не бях чел Маргарет Атууд. Не бях, чел дори и първата книга. Въпреки, че не отдавна бе преиздадена. Влюбих се в Гилеад и историята на Джун от сериала. Прочитането на „Заветите“ беше неминуемо.

Книгата ме разочарова. Много. Може би е в стилистиката на първата книга. Може би авторката така създава своите светове и така гради своята митология. Но базирайки опита си с Гилеад на сериала… „Заветите“ беше истинско разочарование. Смея да кажа, че имам развинтено въображение и мога да си представя много неща. Включително тези, които не съм виждал в сериала и „Заветите“ ми показваше за първи път. Но книгата и нейните детайли бледнеят, пред създаденото от Hulu и това, което се излива от екрана вече в продължение на цели три сезона.

ВНИМАНИЕ НАДОЛУ ИМА СПОЙЛЕРИ!!! ЧЕТЕТЕ НА СОБСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ!!!!

„Заветите“ започва по доста любопитен начин, в който мистерията е- кои са втората и третата героиня, които разказват историите си. Първата е ясна, това е Леля Лидия позната и от оригиналния роман и от сериала. Но другите две героини би трябвало да бъдат неизвестни.

И тук идва големия проблем на „Заветите“. Неговата предсказуемост и факта, че втората книга НЕ Е продължение на първата. Тя е продължение на сериала. И по конкретно на неговия трети сезон.

Ако не си гледал сериала а базираш знанията си само на книгата, мистерията тук би била убийствена. Но гледайки сериала… това, което Маргарет забулва в мистерия и би трябвало да бъде въпросителна за теб (кои са две от героините) е нещо просто и ясно, като 2 + 2! Никол е разпозната още с първото и появяване. Хана (името на втората дъщеря на Джун в сериала) успява да те кара да се съмняваш още известно време, но бавно и сигурно се убеждаваш в това коя е, далеч преди ефекта УАУ!

Ще прескоча напред във времето и ще посоча предсказуемостта на финала. През цялото време си повтарях, че двете момиче ЩЕ СЕ съберат с майка си. Това е неизбежно. Натам върви историята и това е най-логичния завършек на всичко. В даден момент си помислих, че историята може да завие по оригинален начин и Никол (детето на Гилеад) да умре и да остане само Хана (детето от преди Гилеад). Атууд намекна за такава възможност, но бързо се разколеба, като превърна болестта и в нищо и никакво разклонение на главната история.

Леля Лидия е може би най-силния герой в „Заветите“. Тя бе и най-силния герой в цялата история на Гилеад. В края на книгата, като се обърна назад си давам сметка, че историята и е голяма каша. Ако така безкористно вярваш в нещо и трепеш и жертваш всичко човешко в себе си толкова много години… кога в теб се загнездва зрънцето на съмнението? Кога започваш да се съмняваш в правотата на всичко, което правиш? Кога започваш да искаш всичко да свърши и да излезеш чист от него, ако е възможно? Кога започваш да работиш против всичко, в което си вярвал и градил толкова много години? Това означава ли, че вярата ти е била разклатена много отдавна и всъщност си лъгал сам себе си, че действаш правилно и това е бил пътя господен?

Хана/Агнес

Противоречията, които преборват логиката ми за едно такова поведение изплуваха на всяка крачка. Съмнявах се, че Леля Лидия е доносника на Мейдей. Съмнявах се, че тя е умряла и момичетата разказват историята и. Съмнявах се във всичко. И в нищо. Силната героиня, която някак е в края на пътя си. Тя успява да го извърви до края по угоден за читателя начин, така че да я превърне в човек, който да харесаш. И всъщност нямаше по-правилен човек от нея, който да поеме третата главна „роля“ в Заветите.

Пътят на Никол от Канада до Гилеад и обратно е някак плосък. Това бе цялата причина за действието, да съберем трите героини на едно място. Последните 200 страници на книгата забуксуваха много. Никой не видя Леля Лидия, която оставяше разкриващите папки на бюрото на момичето. Никой не видя Леля Лидия да поставя микро камерите. Никой не видя Леля Лидия да прави нищо. Хайде де….

Начинът, по който Хана (Агнес) и Никол стигат до обучение за Лели в Ардуа Хол ми граничи с безумието на втория сезон от сериала. Толкова „на ръба“ се случиха нещата, което всъщност в Гилеад е невъзможно. Продължавам да го наричам Гилеад, защото за мен това е правилното име, което се е загнездило в съзнанието ми от сериала. Галаад, както Атууд го нарича в Заветите, ми звучи като някой друг град…..

След 200 страници буксуване, бавна, мудна и тромава история, Аттуд се впуска в едно финално бягство към Канада, което е изпълнено с напрежение. Очаквах там – ВСИЧКО. Възможностите за обрат или събитие в това бягство бяха хиляди. Тя не използва нито една. И точно както разтягаше предходните 200 страници, така успя да претупа последните 20, в които имаше всъщност толкова много събития и възможности. Можеше да умре Хана, можеше да умре Никол, можеха да умрат и двете, можеше да бъдат заловени и върнати, можеше едната да се жертва за другата можеше хиляди неща да се случат. Случи се нищо. Те просто се напрягаха и стигнаха до Канада.

Финалното появяване на Джун в главата ми приличаше на събуждащия се Фродо, след като Арвен го донесе в Ломидол и той за първи път видя Елронд с блясъците на слънцето зад него. Точно така си представих проблясъците на Никол, появата на Джун и думите „Момичетата ми!“.

Бебето Никол

Малкото информация, която получаваме от събитията след края на книгата (2197г.ако  не ме лъже паметта) сочат, че всички са се измъкнали. И Джун и Ник и съпругът на Джун от преди Гилеад и двете момичета… всички са били едно голямо и щастливо семейство.

Потенциалът в историята е огромен. Светът на Гилеад може да се превърне във вселена, подобна на Междузвездни войни. Взет и развит правилно. Дори след „Заветите“ Маргарет Атууд оставя хиляди възможности за продължения, предистории, spin-off поредици и т.н.

Дали нещо от тях ще се случи, тепърва предстои да разберем. Но книгата е едно голямо разочарование, което носи частичка от духа на смазващия сериал.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here