Издателство „Колибри“ представя „Зад кулисите на музея“ – внушителен дебют на световноизвестната писателка Кейт Аткинсън!

„Зад кулисите на музея“ (превод: Ралица Кариева, 284 стр., цена: 15 лв.) е трогателна история за семейно щастие и разочарование. Руби Ленъкс разказва живота си от самото зачатие, като ни прави съпричастни на серия от драматични случки, разкрива чудати реакции и грижливо пазени тайни на фона на двете световни войни, а и след това. Детето се оказва колкото невинен, толкова и безпощаден съдник на семейството си. Историята е проникната от характерен хумор и сарказъм, създаващи уникална атмосфера.

Кейт Аткинсън е родена в Йорк, но живее и твори в Единбург, Шотландия. Настоящата книга я изстрелва в орбитата на литературните звезди през 1995 г. Наградата „Уитбред“ е последвана от нови отличия, така интересът към книгите й не само не секва – Аткинсън печели и читатели, и критика с вълнуващия си стил на писане и умението да експериментира с различни жанрове.

 

Откъс от Зад кулисите на музея

Съществувам! Зачената съм на фона на полунощните удари на часовника на лавицата в стаята отсреща. Часовник, който някога е бил на прабаба ми (жена на име Алис) и чиито уморени удари отброяват прекрачването ми в този свят. Започната съм на първия удар и съм завършена на последния, когато баща ми се претъркулва от майка ми и потъва в сън без сънища благодарение на петте пинти „Джон Смитс Бест Битър“, които е изпил в „Пънч Боул“ с приятелите си Уолтър и Бърнард Белинг. В мига, в който съм преминала от нищото в съществуването, майка ми се преструвала на заспала – както често прави в такива моменти. Баща ми обаче е замесен от твърдо тесто и не позволил това да го откаже.

Баща ми се казва Джордж и е цели десет години по-голям от майка ми, която в момента хърка върху съседната възглавница. Майка ми се казва Беренис, но всички винаги са я наричали Бънти.

На мен „Бънти“ не ми звучи като име на голям човек – по-добре ли щях да съм сега с майка с друго име? Съвсем обикновено Джейн, майчинско Мери? Или пък нещо романтично, нещо, което не напомня чак толкова много за детски комикс – Аврора, Камил? Вече е прекалено късно. В предстоящите няколко години, разбира се, името на Бънти ще е равносилно на „мама“, но след известно време няма да има нито едно майчинско съществително (мамче, майче, мами, мама, майко, маме), което да ми се струва подходящо, и, общо взето, ще спра да я наричам каквото и да е. Горката Бънти.

Живеем в място, наречено „над магазина“ – не съвсем точно описание, предвид че и кухнята, и трапезарията са на едно ниво със самия магазин, пък и топографията включва и прилежащата площ на задния двор. Магазинът (зоомагазин) се намира в една от безбожно древните улици, които се спотайват под застрашителната осанка на Йорк Минстър. На тази улица са живели първите печатари и майсторите стъклописци, изпъстрили прозорците на града с цветна светлина. Покорилият Севера Девети испански легион е марширувал по нашата улица, тази via praetoria на великото им укрепление, преди да се изпари в небитието. Тук е роден Гай Фокс, на няколко пресечки е обесен Дик Търпин, а пък Робинзон Крузо, онзи друг велик герой, също е свиден син на града ни. Кой може да каже кое е истина и кое измислица?

Тези улици преливат от история. Сградата, в която се помещава нашият магазин, е на няколко века, стените й са малко наклонени, а подовете – стръмни като в средновековен лунапарк. На това място е имало сграда още от времето на римските й обитатели и от само себе си се разбира, че тя си има подобаващо количество неизменни ефирни обитатели, които се увиват около основите и инсталациите и се вкопчват жално в гърбовете ни. Призраците ни са особено нагъсто по стълбищата, каквито имаме доста. Имат за много да си говорят. Ако се заслуша човек по-внимателно, ги чува – плисъкът на водата под викингските гребла, ловните викове и препускане по калдъръма на Харогейт, тупкането и влаченето на древни ходила на бала в Тържествената зала и стърженето на перото на преподобния Стърн.

Освен географско понятие, над магазина си е и самодостатъчно, кипящо от живот царство със свои примитивни правила и двама съперници за трона – Джордж и Бънти. От зачеването Бънти е раздразнителна – емоция, която обича, и едва след дълго въртене и пухтене се оставя в прегръдката на неспокоен, натежал от сънища сън. Изправена пред свободен избор от каталога, предлаган от огромната вселена от сънища през първата й нощ като моя майка, Бънти избира кофи за боклук.

В съня с кофите за боклук тя всячески се опитва да мести две тежки кофи с боклук из задния двор. От време на време при някое по-рязко дръпване вятърът плясва косата й пред очите и устата. Започва да се изтощава най-вече от едната кофа; заподозира я, че взема да развива собствен характер – характер, някак странно напомнящ на този на Джордж.

Внезапно, както се опитва с все сила да вдигне едната кофа, губи контрол и тя пада с поцинкован метален трясък – ТРЯЯЯС-ЦЪН-ЦЪН! – а съдържанието й се изсипва по бетоновата повърхност на двора. Отпадъци, предимно от магазина, се разстилат навсякъде – празни чували от бисквитена смес „Уилсънс“, сплескани пакети от „Трил“, консерви от „Кити-Кат“ и „Чапи“, безупречно натъпкани с обелки от картофи и яйчени черупки, да не говорим за мистериозните, увити с вестник пакети, които изглеждат сякаш съдържат отрязани бебешки крайници. Независимо от бъркотията, сънуващата Бънти е залята от вълна на удоволствие, като вижда колко разтурен изглежда боклукът й. Навежда се и започва да го събира и в този момент осъзнава, че нещо зад нея се движи. О, не! Без дори да се обръща, знае, че това е кофата Джордж, която се е превърнала в тромав великан и сега се е надвесила зад нея, готова всеки миг да я всмуче в мазните си метални дълбини…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here