С 23 милиона продадени екземпляра в над 60 страни Камила Лекберг продължава да печели читатели! Разгръщаме романа й „Златната клетка”, който поставя началото на нова поредица!

Златната клетка“ (превод: Любомир Гиздов, 368 стр., цена: 18 лв.) е драматична, спираща дъха история за измама, отмъщение и изкупление. На повърхността Фей има всичко. Перфектен съпруг, любима дъщеря и луксозен апартамент в най-хубавата част на Стокхолм. Но мрачните спомени от нейното детство във Фелбака я преследват упорито и тя се чувства така, сякаш е в капан или златна клетка. Някога е била силна и амбициозна жена, докато не решава да се посвети на мъжа си Джак. Когато разбира, че той я мами, целият й свят се срутва. Фей е напълно опустошена, но отчаянието няма да я погълне, а ще отстъпи място на гнева и на едно брутално отмъщение. По думите на авторката тази книга е била голямо предизвикателство и вдъхновение за нея, защото Фей и „Златната клетка“ се различават от всичко, което е писала досега.

Родена през 1974 г. в малко селце на западния бряг на Швеция – Фелбака, Камила Лекберг превръща родното си място в арена на своите романи – съвършената сцена, изолирана от света, подвластна само на снежния си антиутопичен декор и на ужасяващите интриги, които задушават капсулираното общество. Първата книга от поредицата с Ерика и Патрик, „Ледената принцеса”, излиза през 2003 година. През 2008 г. Лекберг получава Голямата национална награда за криминална литература, а през 2010 г. заема шеста позиция в класацията на френското списание „Ливр Ебдо“ и британското „Букселър“. Бестселъри като „Каменоделецът”, „Вещицата” и „Укротителят на лъвове” свидетелстват за размаха на въображението й и я налагат като един от най-предпочитаните автори на трилъри в Европа. „Златната клетка” дава тласък на нова поредица.

Камила Лекберг – „Златната клетка”

– Възможно ли е да е само ранена? – попита Фей.

Беше свела глава, без да може да ги погледне в очите. Настъпи кратко колебание, след което дойде отговорът, изпълнен със съжаление.

– Изгубила е много кръв. А е толкова мъничка. Но не искам да спекулирам, преди съдебният лекар да се е изказал.

Фей кимна. Дадоха ѝ вода в прозрачна пластмасова чаша. Тя отпи, но ръката ѝ трепереше толкова силно, че няколко капки се стекоха по брадичката ѝ и паднаха върху блузата ѝ. Русата полицайка с милите очи се наведе напред и ѝ подаде хартиена салфетка. Фей бавно се избърса. Водата щеше да остави грозни петна по копринения плат. Не че вече имаше някакво значение.

– Никакво съмнение ли няма? Съвсем никакво?

Жената погледна колегата си и поклати глава, преди да отговори, претегляйки думите си внимателно.

– Както казах, трябва лекар да направи оценка въз основа на уликите от местопрестъплението. Но на този етап всичко сочи, че бившият ти мъж Джак е убил дъщеря ви.

Фей затвори очи и потисна риданието си.

ЮЛИЕН НАЙ-НАКРАЯ ЗАСПА. Дишаше спокойно, а косата ѝ се стелеше разпиляна върху розовата възглавница. Фей я погали по бузата внимателно, за да не я събуди. Тази вечер Джак се връщаше от командировката в Лондон. Или беше Хамбург? Не си спомняше. Щеше да е изморен и стресиран, когато се прибереше у дома, но Фей щеше да му помогне да се отпусне подобаващо.

Затвори предпазливо вратата на спалнята, за да не безпокои Юлиен, отиде на пръсти до антрето и провери дали е заключила. Влезе в кухнята и прокара ръка по триметровия бял мраморен плот. Карера, естествено. За жалост, порестият мрамор беше ужасно непрактичен и попиваше всичко като гъба. По повърхността му вече имаше няколко грозни петна. Джак обаче не искаше и да чуе за нещо по-практично. Кухнята в апартамента им на улица „Нарвавеген“ струваше близо милион. Не бяха пестили за нищо.

Фей се протегна към една бутилка амароне. Кристална чаша върху мраморния плот и леещо се вино – това обобщаваше съществуването ѝ, когато Джак го нямаше. Наля си внимателно, за да не остави още петна върху бялата повърхност, след което надигна чашата и замижа.

Завъртя димера, приглушавайки светлината в стаята, и отиде в антрето, където висеше черно-белият им семеен портрет. Тя, Юлиен и Джак. Беше ги заснела Кейт Габор, неофициалният дворцов фотограф на престолонаследничката. Кейт всяка година правеше нови очарователни снимки на кралските деца, заиграни в есенната шума и облечени с искрящо бели дрехи.

Фей и Джак предпочетоха лятна фотосесия. Бяха на плажа, закачливо отпуснати. Юлиен стоеше между тях, а русата ѝ коса се вееше на вятъра. В бяло, разбира се. Фей беше облякла семпла памучна рокля от „Армани“, Джак носеше риза и панталони „Хюго Бос“ с подгънати крачоли, а Юлиен – дантелена рокля от детската колекция на Стела Макартни. Бяха се карали точно преди снимките. Не си спомняше за какво, знаеше само, че тя беше виновна. Портретът обаче с нищо не напомняше за семейния раздор. Фей се качи по стълбите. Поколеба се, щом стигна до кабинета на Джак, но после отвори вратата. Стаята се намираше в кулата и през прозорците се разкриваше гледка във всички посоки. Уникално етажно разпределение в уникален обект, както се изрази брокерът, когато им показа апартамента преди пет години. Тогава Юлиен още беше в корема ѝ, а главата ѝ беше пълна със светли надежди за бъдещето.

Обичаше тази стая. През деня пространството и светлината ѝ вдъхваха усещането, че лети. А сега, когато навън се бе спуснал гъст мрак, сводестите стени я обгръщаха като топъл пашкул.

Сама бе обзавела кабинета, както и целия апартамент. Избра тапетите, лавиците, бюрото, снимките и картините по стените. Джак се влюби в крайния резултат.

Никога не поставяше под съмнение вкуса ѝ, а освен това се чувстваше безкрайно горд, когато гостите питаха за номера на интериорния дизайнер. В тези мигове я оставяше да блесне.

Всички останали стаи бяха модерно обзаведени, светли и просторни, но кабинетът на Джак беше по-мъжки. По-тежък.

Фей вложи повече усилия в това помещение, отколкото в детската стая на Юлиен и останалата част от етажа, взети заедно. Джак щеше да прекарва тук дълги часове и да взема важни решения, от които зависеше бъдещето им. Най-малкото, което можеше да направи, бе да му осигури убежище тук горе, под облаците. Фей прокара доволно ръка по рустикалното бюро на Джак. Някога бе принадлежало на Ингмар Бергман, а Фей го купи от „Буковскис“. Джак не беше кой знае какъв познавач на Бергман, предпочиташе екшън филми с Джеки Чан или комедии с Бен Стилър, но също като нея обичаше мебелите с история.

Когато развеждаха гостите из апартамента, той винаги удряше два пъти бюрото с длан и споменаваше, сякаш между другото, че едно време красивата мебел се е намирала в дома на световноизвестния режисьор. Всеки път, когато го правеше, Фей се усмихваше и погледите им се срещаха. Това бе едно от хилядите неща, които споделяха. Интимните погледи, дребните важни и маловажни мигове, които изграждаха една връзка.

Фей се отпусна в стола пред компютъра, завъртя се и застана с лице срещу прозореца. Навън валеше сняг, който се превръщаше в киша, щом докоснеше земята. Фей се наведе напред и се загледа към улицата далече долу, където един автомобил се мъчеше да си проправи път в мрачната февруарска нощ. Щом стигна до „Банергатан“ 8, шофьорът завъртя волана и изчезна в посока към Ситито. За момент Фей забрави по каква работа се бе качила в кабинета на Джак. Твърде лесно беше да се изгуби в мрака, хипнотизирана от снежинките, които падаха бавно, пробивайки чернотата.

Фей примигна, поизправи се и завъртя стола към големия монитор „Епъл“. Размърда мишката и екранът се пробуди. Зачуди се какво е направил Джак с подложката за мишка, която му подари за Коледа. На нея имаше снимка на Фей и Юлиен, но вместо това Джак беше сложил някаква синя грозотия от „Нордеа“ – тазгодишния коледен подарък за частните им клиенти.

Знаеше паролата. Julienne2010. Поне скрийнсейвърът му не беше картинка на „Нордеа“, ами снимката, която беше направил на нея и Юлиен в Марбела. И двете се смееха, но смехът на Фей по-скоро се усещаше, отколкото се виждаше. Лежеше по гръб, а косата ѝ се носеше по водата. Ясносините очи на Юлиен гледаха право към фотоапарата. Погледът ѝ минаваше през обектива и стигаше до също толкова сините очи на Джак. Фей се приближи и огледа тялото си. Имаше слънчев загар, а кожата ѝ изглеждаше лъскава заради водата и солта. Въпреки че бяха минали само няколко месеца от раждането, тогава беше в по-добра форма, отколкото сега. Коремът ѝ беше плосък. Ръцете тънки. Бедрата тесни и стегнати. Сега, три години по-късно, тежеше поне десет килограма повече, отколкото в Испания. Може би петнайсет. Отдавна не смееше да се премери.

Откъсна поглед от снимката на екрана, стартира уеб браузъра, отвори историята и написа „порно“. Появиха се редица линкове, сортирани по дата. С лекота можеше да проследи сексуалните фантазии на Джак през последните месеци. Сякаш разглеждаше енциклопедия на похотта му. Един вид „Секс фантазии for dummies“.

На 26 октомври беше гледал два клипа. Russian teen gets slammed by big cock и Skinny teen brutally hammered. Кой каквото ще да казва за порно индустрията, но имената на филмите поне бяха доста конкретни. Без заобикалки, разкрасяване и пудрене. Без лъжи относно съдържанието и желанията на човека пред монитора. Прям списък, открита и искрена комуникация.

Джак гледаше порно, откакто го познаваше, а понякога и тя самата се изкушаваше, когато беше сама. Презираше жените, които твърдяха, че на мъжете им никога не би им хрумнало да гледат порно. На това му се викаше да живееш в отрицание.

Преди Джак не оставяше порното да се отразява на сексуалния им живот. Едното не пречеше на другото. Но понастоящем вече не търсеше ласките ѝ, макар че продължаваше да намира удовлетворение в Skinny teen brutally hammered.

Буцата в корема ѝ ставаше все по-твърда с всяко следващо клипче. Момичетата бяха млади, кльощави и покорни. Джак винаги си бе падал по млади и слаби жени. Не той се беше променил, а тя. А нима вкусовете на повечето мъже не бяха същите? В „Йостермалм“ нямаше място за стареене и пълнеене. Поне не и ако си жена. Последните месеци Джак беше гледал един и същ филм седем-осем пъти. Young petite schoolgirl brutally fucked by her teacher. Фей отвори линка. Младо момиче с къса поличка, риза, вратовръзка, дълги чорапи и опашки като на Пипи има проблеми в училище. Най-големи трудности изпитва в часовете по биология. Разтревожените ѝ и отговорни родители викат частен учител и оставят дъщеря си сама вкъщи. На вратата се звъни. Отвън стои мъж на около четиресет години, със сако с кръпки на лактите и куфарче в ръка. Двамата влизат в светлата кухня. Момичето донася учебниците и ги отваря. Преговарят човешката мускулатура.

– Аз ще изреждам мускули, а ти ще ми показваш къде се намират, ще можеш ли? – пита учителят с дълбок глас.

Момичето се ококорва, кимва и свива устни. Посочва първите два мускула. Когато учителят казва gluteus maximus, големия седалищен мускул, тя повдига леко поличка, така че в кадър да попадне и бельото ѝ, и посочва слабините си. Учителят поклаща глава с усмивка.

– Изправи се и ще ти покажа – казва той.

Тя бута стола назад и става. Учителят прокарва бавно голямата си ръка покрай свивката на коляното и продължава нагоре, под полата. Повдига я още малко и отмества ръба на гащичките ѝ. Вкарва един пръст. Момичето изстенва. Перфектен, порнографски суперстон, но все пак с намек за стресната невинност и лека вина. По този начин съобщава на зрителя, че знае, че така не бива. Забранено е. Но не може да се спре. Изкушението е твърде силно, за да устои.

Учителят вкарва и изкарва пръста си няколко пъти. После я слага върху масата и я чука. Тя вика, пъшка, дращи по масата. Моли за още. В края той я моли да си сложи очилата, които са паднали по време на ездата, след което се изпразва в лицето ѝ. Момичето посреща спермата с полуотворена уста и изкривена от удоволствие физиономия.

Порнофилмите най-ясно от всичко показваха колко много мъжете ценят спермата си. Разпръскваха я върху горящи от желание жени с разтворени устни, сякаш спермата бе някакъв дар.

Фей изключи компютъра с няколко клика, плъзгайки мишката върху грозната подложка на „Нордеа“. Щом Джак искаше това, щеше да го получи.

Тя се изправи, бутайки назад стола, който изскърца неохотно. Навън вече беше тъмно като в рог. Лекият снеговалеж беше спрял. Фей взе чашата вино и излезе от стаята.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here