Издателство Ибис представя „Змия и гълъб“ от Шелби Махурин

Романът е отличен от „Амазон“ като КНИГА НА ГОДИНАТА (2019).

Рийд и Лу са предопределени да бъдат врагове, но любовта има други планове…

Преди две години Луиз льо Блан, единствена дъщеря на Господарката на вещиците, наречени Белите дами, е избягала от майка си и се укрива в земите на краля. А за да не могат да я намерят, тя се е отказала от магията и преживява с онова, което успее да открадне. Но вещици като нея биват преследвани и изгаряни на клада от заклетите ловци към Църквата.

Рийд Дигори е капитан на ловците. Неговият живот е отдаден на Църквата и на правилото: Не оставяй жива вещица.

Неочаквано пътищата на Рийд и Лу се пресичат, а едно недоразумение ги обвързва в невъзможен съюз – в свещен брак.

Кървавата вражда между вещиците и Църквата е древна, а сурово пророчество е предвидило за Лу съдба по-лоша и от кладата. Тя не може да пренебрегне нарастващите си чувства към Рийд, но не може и да промени своята същност. И все пак трябва да направи своя избор. А любовта прави всички ни на глупаци…

„Брилянтен дебют, в който има всичко, което обичам.“

– Сара Дж. Маас

ОТЗИВИ ОТ ЧИТАТЕЛИ:

„Магия, невъзможна любов, изненадващи обрати и френска атмосфера лъхат от страниците на това фентъзи. Самата Махурин разкрива, че се е вдъхновила от френските легенди за мистичните Бели дами, които са описвани ту като отмъстителни духове, ту като вещици.“

Преслава Колева
Линк към цялото ревю: https://bookcompass.wordpress.com

ОТКЪС

    „БЕЛРОУЗ“

Лу

Има нещо странно в тяло, докоснато от магия. Повечето хора забелязват първо миризмата – не миризмата на гниене, а някаква лепкава сладникавост в ноздрите, остър вкус по езика. Малцина усещат и жужене във въздуха. Остатъчна аура по кожата на трупа. Сякаш самата магия е още някак тук, наблюдава и чака.
Жива.
Разбира се, онези, които са достатъчно глупави да говорят за такива неща, свършват на кладата.
Тринайсет тела бяха открити в Белтера през изминалата година – почти двойно повече от предишната. Църквата направи всичко по силите си, за да скрие мистериозните обстоятелства около всяка смърт – мъртвите бяха погребани в затворени ковчези.
– Ето го – посочи Коко един мъж в ъгъла.
Макар че светлината на свещта оставяше половината му лице в сянка, не можеше да се сбъркат златната сърма по жакета му или тежкият медальон на врата му. Той седеше сковано в стола си, явно доста смутен, докато една оскъдно облечена жена се беше притиснала към едрия му корем. Не можах да сдържа усмивката си.
Само мадам Лабел би оставила аристократ от ранга на Пиер Трембли да чака в бардак.
– Ела. – Коко посочи към маса в другия ъгъл. – Бабет ще дойде скоро.
– Що за надут задник носи сърма по време на траур? – попитах аз.
Коко погледна през рамо към Трембли и се подсмихна.
– Ами надут задник с пари.
Дъщеря му, Филипа, беше седмото открито тяло.
След изчезването ѝ посред нощ, аристокрацията бе пот-ресена от внезапната ѝ поява – с прерязано гърло, до L’Eau Mèlancolique. Но това не беше най-лошото. В кралството се носеха слухове за побелялата ѝ коса и сбръчканата кожа, за замъглените очи и сгърчените пръсти. За двайсет и четири часа се беше превърнала в старица. Приятелчетата на Трембли просто не можеха да го проумеят. Не беше известно да има врагове, нямаше вендети срещу нея, които да доведат до подобно насилие.
Филипа може и да нямаше врагове, но надутият ѝ баща беше натрупал много такива, докато внасяше незаконно магически предмети.
Смъртта на дъщеря му беше предупреждение, че не можеш да използваш вещиците без последствия.
Bonjour, messieurs. – Една куртизанка с медно руса коса се приближи, като пърхаше обнадеждено с мигли. Изсмях се на безсрамния начин, по който изгледа Коко. Дори преоблечена като мъж, тя беше впечатляваща. Тъмнокафявата кожа на ръцете ѝ бе покрита с белези и тя ги бе скрила с ръкавици, но лицето ѝ беше гладко, а черните очи блещукаха дори в полумрака. – Ще ви изкуша ли да се присъедините към мен?
– Съжалявам, скъпа – казах с най-медения си глас и потупах куртизанката по ръката, както бях виждала да правят мъжете. – Но ние имаме уговорка за днес. Госпожица Бабет ще дойде след малко.
Тя се нацупи само за секунда и после тръгна към съседа ни, който с готовност прие поканата ѝ.
– Мислиш ли, че е у него? – Коко огледа оценяващо Тремб-ли от темето на плешивата му глава до подметките на лъс-натите обувки, като се позастоя на неукрасените му пръс-ти. – Бабет може да лъже. Това може да е капан.
– Бабет може и да е лъжкиня, но не е глупачка. Няма да ни прецака, преди да сме ѝ платили.
Оглеждах другите куртизанки с мрачно любопитство. С пристегнати талии и преливащи деколтета, те се носеха сред клиентите с такава лекота, сякаш корсетите не ги задушаваха.
Ако трябва да съм честна обаче, много от тях не носеха корсети. Или каквото и да било.
– Права си. – Коко извади кесията ни от палтото си и я хвърли на масата. – Ще ни прецака после.
– О, mon amour, обиждаш ме. – Бабет се материализира усмихната до нас и перна периферията на шапката ми. За разлика от другите куртизанки, тя бе покрила възможно най-голяма част от бледата си кожа с алена коприна. Плътен бял грим скриваше останалото, също и белезите ѝ. Те пълзяха по ръцете и гърдите ѝ подобно на белезите на Коко. – А за още десет златни крони не бих и помислила да ви предам.
– Добро утро, Бабет – засмях се аз, опрях крак на масата и залюлях стола си назад. – Много е странно как всеки път се появяваш в мига, в който извадим парите. Да не би да ги надушваш? – Обърнах се към Коко, чиито устни потрепнаха от усилието да не се усмихнат. – Сякаш ги надушва.
Bonjour, Луиз. – Бабет ме целуна по бузата, преди да се наведе към Коко и да каже тихо: – Козет, изглеждаш смайващо, както винаги.
Коко извъртя очи.
– Закъсня.
– Моля за извинение. – Бабет наклони глава със захаросана усмивка. – Но не ви познах. Никога няма да разбера защо такива красиви жени държат да се представят за мъже…
– Една жена без придружител привлича твърде много внимание. Знаеш го. – Забарабаних с пръсти по масата с отработена лекота и се насилих да се усмихна. – Всяка от нас може да е вещица.
– Ха! – Тя смигна заговорнически. – Само глупак би сбъркал две чаровници като вас с онези порочни, жестоки създания.
– Разбира се. – Кимнах и нахлупих шапката си още по-нис-ко. Докато белезите на Коко и Бабет разкриваха истинската им природа, Белите дами можеха да се движат сред общес-твото буквално незабелязани. Тъмнокожата жена в скута на Трембли можеше да е такава. Или медно русата куртизанка, която току-що бе изчезнала нагоре по стълбите. – Но Църквата първо гори, после задава въпроси. Днес е опасно да си жена.
– Не и тук. – Бабет разтвори широко ръце, устните ѝ бяха извити в усмивка. – Тук сме в безопасност. Тук сме ценени. Предложението на господарката ми още е в сила…

18 коментари

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

81 − = 79