„Знам защо пее птицата в клетка” носи номинация за „Пулицър” на писателката-бунтарка Мая Анджелоу

Опра Уинфри – първата жена, станала милиардерка от работата си в телевизия, има за талисман книга. 65-годишната тв легенда от градчето Косцюшко в щата Мисисипи, не се разделя със „Знам защо пее птицата в клетка” – първата биография на прочутата писателка и борец за граждански права Мая Анджелоу. Опра я прочита, когато е на петнайсет и оттогава не е спирала да се връща към историите в нея.

„Всяка страница в тази книга разкрива прозрения и чувства, които никога преди това не бях в състояние да изрека. „Знам защо пее птицата в клетка” стана моят талисман. Като тийнейджърка се опитах да убедя всичките ми познати да я прочетат.”, отбелязва тя в предговор към едно от многобройните издания в САЩ.

„Първо се сближихме приятелски, после станахме близки като сестри. Когато тя най-накрая ми каза, че съм ѝ дъщеря, разбрах, че съм намерила дом”, пише телевизионна дама №1 за всички времена.

От няколко дни талисманът на Опра е и в българските книжарници в превод на Христина Керанова, корица от Вяра Бояджиева и с логото на „Лист”. От издателството отбелязват, че са

посветили първото у нас издание

на 50-ия рожден ден на книгата,

който е тази година.

В 352 страници Мая Анджелоу разказва историята на едно дете, което става велика жена. Това е нейната лична история.

Родена като Маргьорит Джонсън, на три години тя казва „Мамо” на баба си. На седем е жертва на изнасилване. Извергът е убит, а тя потъва в мълчание, защото смята, че е виновна за смъртта му. Проговаря отново на тринайсет, а на петнайсет вече е майка на син.

В нейния свят няколко думи винаги са с главна буква – „Мамо”, „Майка” и „Магазина”, както и Черни, Негри. Така е през целия живот на Мая Анджелоу – жената с много лица.

Стриптизьорка. Проститутка. Кумир за милиони, опора на Хилъри Клинтън. През 60-те години е рамо до рамо с Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс в битката на чернокожите за граждански права, а през 1993-а чете поемата си On the Pulse of Morning на президентската инаугурация на Бил Клинтън. А след смъртта ѝ през 2014-а Клинтън признава с тъга: „Америка загуби национално богатство”.

Корицата на книгата е дело на художничката Вяра Бояджиева.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 8 = 2