За  радост на многобройните и непреднамерени почитатели на Ивайло Борисов на 8 октомври излиза продължение на неговия „01. Неприличен роман“.

„02. Екзистенциален роман“ (224 стр., цена: 14 лв.) е малко повече тъжен, отколкото смехотворен, но остава верен  на динамичния стил  и чар на първата книга, предизвикала бурен резонанс. Това е роман за  непроницаемата, всеядна, универсална криза – криза на ежедневието, на  съзнанието, на модерното общество в началото на 21 век. През участта на „непоправимия“ си герой авторът се взира в осакатяващите културни стереотипи и  вербални клишета, в патологичните социални модели и жизнеспособните стратегии за  манипулиране на съзнанието. И ако „неприличният“ роман се гаври преди всичко с  абсурдите на прехода от късния соц към примитивния капитализъм в България, то  тази книга третира яростно и саркастично онова мощно сгромолясване и преобръщане  на ценностите, което задушава възможностите за индивидуално развитие и  просперитет.

Преди  да отприщи дискусии с неприлично увлекателния си първи роман, Ивайло Борисов е известен с битието си на графичен  дизайнер и хлевоуст блогър. Работил е като търговец на софтуер и автор за  различни лайфстайл списания, днес практикува уеб дизайн за удоволствие, изявява  се и като консултант в областта на рекламата, брандинга, потребителските  интерфейси и медиите – пак за удоволствие. Пише от малък, но не се свени да  признае, че не почита класическата литература.

„02. Екзистенциален роман“ отново ще разбуни духовете. Премиерата е предвидена за средата на октомври. Казано другояче, ефектният, антипатичен бунтар Бенедикт Томов се завръща:

„Гладни ли сте? Все тая. Бене се завръща пряко и преносно, за да  ви „нахрани“хубавичко с храна за размисъл както само той си знае.“

Ивайло Борисов „02. Екзистенциален роман“

Бахти тъпотията са това сватбите! Може ли да отидеш на сватба на собствения си братовчед, да се напудриш едно хубавичко, ако ме разбирате, и тъкмо когато си мислиш да се върнеш долу да си допиеш, дотанцуваш, да обявиш подаряването на най‑якия подарък на света – двуседмична екскурзия за младоженците до Френска Полинезия с всичко включено и други такива сватбарски работи, да се окаже, че следващата ти спирка е ни повече, ни по-малко out of this world? Ташак.

Но поне не мога да се оплача от комфорта на пътуването натам. Това трябва да им го призная на осигуряващите транспортната услуга – много удобничко се чувства човек  по време на трипа към по-доброто място. Не че ви препоръчвам да го пробвате без време, нали. В смисъл така или иначе все някога ще ви се наложи да го пропътувате, та хич недейте да бързате.

Аз обаче, изглежда, се бях разбързал. Оказах се обгърнат от нещо меко, прозрачнобяло и топло. Все едно бях полегнал върху голяма силиконова цица. Особеното беше, че не усещах нищо физически, но бях сигурен, че съм в голяма силиконова цица. Голяма силиконова цица, която по течението на река от мляко бавно и сигурно ме носи някъде там, в огледална млечна безбрежност. Сега, като се замисля, може би е била река от кърма. К’во пречи? Има и символика. Хем, от една страна, донася на новия живот необходимото, за да избуи, така да се каже, хем, от друга, мазно отнася вече непотребните твари. Примерно.

За капак някъде в далечината през ефирната млечна мъгла се виждат някакви светещи червени контури. Приличат на нещо, ама не мога да се фокусирам, за да го различа. 2… 2… : 0… 8… Ха, това е часовникът на стената в хотела! Античната електрическа съветска „Електроника“. Много еклектично интериорно хрумване, оцених го още щом влязох в стаята – бам, и срещу леглото ти оцъклен олдскул електронен часовник с червени цифри, дето разцепват мрака със страшна сила, а пулсиращото двоеточие е толкова хипнотизиращо, че ще накара и страдащ от инсомния тип да заспи за секунди. Ама ако това ще е последното нещо, което ще запомня от тоя свят, заеби…

От друга страна, никога не съм мислил, че времето има значение за умиращите. Понеже работата е по-скоро „бам и чао“. Вече те няма, друже. И да смяташ, и да не смяташ, фактът си е факт.

Обаче за ония оттатък времето е от огромно значение. Че как! Нали трябва да се въвежда ред. Я си дайте само за миг сметка що народ пуква ежедневно. Ежечасно. Дори ежеминутно. Как ще контролираш целия този поток, ако няма ред? Затова трябва да се знае – този е влязъл в 22:08. Следващият влак пък тръгва в 22:10. Ей, главчо, к’во се бавиш бе? Иди си намери бързо мястото на перона! Ама ха, виж го ти, български хитрец! Нов, не нов, тука е така. Ще свикваш в движение, батка. И не ми се обяснявай много, да не хванеш влака в 22:10, ама през 2319‑а. Майката ше ти се ебе от скука триста и кусур години затворен на перона, момче! „Матрицата“ гледал ли си? Ей така ше кесиш като Нео на пейката, ама Тринити няма да я има да спре влака. Ти откъде мислиш, че братята Уашовски го знаят това? Нали дедо им го запънах на перона, щото беше същият отворко като тебе. Идва ми тука тежко-тежко, раздава го играч, ръкомаха, държи тон. Аре земи, като си тарикат. Има-няма двеста-двеста и петдесет години му остават. Така че опичай си акъла и по-сръчничко действай, да не си говорите през контакта.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here