На 09.04.2012 г. излиза от  печат първият роман на изтъкнатия английски писател Ивлин Уо – „Упадък и падение“.

Безкомпромисна социална сатира, чието  оръжие е оригиналният хумор на автора, осмиващ тенденции и нагласи на  британското висше общество през 20-те години на миналия  век.

„Упадък  и падение“ (превод: Зорница  Христова, цена 14 лв., 208 стр.) разказва историята на Пол Нитопенс – студент по  теология в Оксфорд. След пиянска вечер той е изключен за неприлично поведение, макар да не носи вина за скандалния инцидент. Останал без пари, Пол започва да  търси работа и попада в частно мъжко училище, за да стане преподавател на  забележително бездарни и недисциплинирани ученици. Следва серия от злополучни  обстоятелства, перипетии в разкошно аристократично имение и срещи с всевъзможни  маргинали – всичко това полято с обилна доза мрачен  комизъм.

Ивлин  Уо (1903–1966) е всепризнат като един от най-впечатляващите стилисти в  прозата на ХХ век. Автор е на журналистически материали, пътеписи и биографии, както и на незабравими романи като „Шепа  прах“ и „Завръщане  в Брайдсхед“. В  бележките към първото издание на „Упадък  и падение“ през 1928 г. Ивлин Уо отбелязва: „Моля, имайте предвид, че написах този роман с цел да се  позабавлявате“.

 Откъс от „Упадък и падение“

Заместник-деканът мистър Кикът и домакинът мистър Посълтуейт седяха сами в стаята на Кикът с изглед към вътрешния двор на колежа Скоун. Откъм покоите на сър Алистър-Дигби-Вейн-Тръмпингтън през две стълбища от тях долиташе нечленоразделен рев и шум от строшено стъкло. Само те между всички преподаватели в Скоун си останаха у дома тази вечер, тъй като днес се падаше годишната вечеря на клуба „Болинджър“. Другите се бяха пръснали из Боърс Хил и Северен Оксфорд по кокетни забави, по други учителски стаи или по срещите на разни научни дружества, тъй като годишната вечеря на „Болинджър“ беше труден момент за управата на колежа.

Това събитие не бе точно годишно, тъй като доста често клубът беше разпускан за няколко години след всяка среща. „Болинджър“ си има традиции; сред бившите му членове се срещат действащи крале. На последната вечеря преди три години внесоха лисица, за да бъде пребита до смърт с бутилки шампанско. Паметно преживяване! Тази вечер бе първата оттогава и по този случай се бяха събрали стари членове от цяла Европа. От два дни се изливаха в Оксфорд: припадничави величества от вилите на своето заточение, недодялани перове от несигурни провинциални управи; неграмотни земевладелци от влажни гранитни коптори в Шотландия; амбициозни млади адвокати, нахъсани млади юристи и кандидат-депутати от Консервативната партия, откъснати от сезона в Лондон и неприкритите аванси на дебютантките; всичко благородно като име и титла бе дошло за гуляя.

– Глобички! – рече мистър Кикът и потърка носа си с лулата. – Божичко, какви глоби ще паднат след тази вечер!

В избите на преподавателския салон се намираше изключително ценен портвайн, който се вадеше само когато глобите в колежа стигнеха петдесет паунда.

– Поне седмица има да пием – заяви мистър Посълтуейт. – Цяла седмица „Фаундърс“.

Откъм стаите на Алистър се извиваше пронизителна нотка; дори споменът за този звук предизвикваше тръпки на ужас; скоро на двора щяха да се изсипят благородни английски наследници, зажаднели да чупят стъкло, зачервени и дерящи гърла във вечерните си балтони.

– Не мислиш ли, че ще е по-разумно да загасиш? – предложи мистър Кикът.

В тъмното двата дона се промъкнаха към прозореца.

Долу дворът бе калейдоскоп от едва различими лица.

– Трябва да са поне петдесет – рече Посълтуейт. – Де да бяха всичките от колежа! Петдесет глоби, десет лири едната. Божичко!

– Повече, ако нападнат параклиса – каза мистър Кикът.

– Боже, нека нападнат параклиса!

– Интересно кои първокурсници са нарочени този срок. Винаги атакуват стаите им. Надявам се, че са имали благоразумието да не се вясват там тази вечер.

– Според мен Партридж ще бъде единият; притежава картини от Матис или нещо подобно.

– Аз пък чух, че бил с черни чаршафи.

– А пък Сандърс веднъж е вечерял с Рамзи Макдоналд.

– Рендинг е достатъчно богат, за да ходи на лов, но вместо това колекционира порцелан.

– И пуши пури в градината след закуска.

– Остин има роял.

– С кеф ще му го натрошат.

– Тлъста сметчица ще ни падне тази вечер, ще видиш!

Все пак би ми било по-спокойно, ако деканът или директорът бяха тук. Нали няма опасност да ни зърнат така?

Беше прекрасна вечер. Натрошиха рояла на Остин, стъпкаха пурите на лорд Рендинг върху килима му, счупиха порцелана, накъсаха чаршафите на мистър Партридж и навряха картината на Матис в легена му. Сандърс нямаше нищо за чупене с изключение на прозорците, но намериха ръкописа за поетичния приз „Нюригейт“, върху който работеше, и добре се погавриха с него. На сър Алистър-Дигби-Вейн-Тръмпингтън му прилоша и бе отведен в леглото си от Ламсдън от Стратдръмонд.

Беше станало единайсет и трийсет. Вечерта бе към края си. Ала имаше още нещичко за десерт……..

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here