Много рядко си позволявам да публикувам в раздел книги на сайта. Колкото и да разбирам, да следя и да се интересувам от филми, с книгите не е така. Към днешна дата чета САМО книги, тясно свързани с киното по един или друг начин. Това ме кара да се чувствам несигурен в това, мога ли да напиша едно открито мнение за книга, която съм прочел.

Случаят с „Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии“ е различен. Много различен. Три брилянти книги от поредицата до момента. Четири планетарни блокбастъра по тях и вечно място в попкултурата на съвременния свят. И Сюзън Колинс седна и написа предистория. Запращаща ни в една напълно различна епоха!

ВНИМАНИЕ! МНЕНИЕТО МИ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЪДЪРЖА И СПОЙЛЕРИ, КОИТО НЕ ИСКАТЕ ДА РАЗБИРАТЕ ПРЕДИ ДА ПРОЧЕТЕТЕ КНИГАТА. ЧЕТЕТЕ НА СОБСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ!

Колкото и странен да звучи изборът и да ни пренесе по време на 10-тите Игри на глада… моментът всъщност е повратен. Тя оставя много история преди тази книга. Всичко което знаем от случилото се 64 години по-късно я превръща в откъс от един свят и епоха, които ни пленяват още с първите редове.

Изминало е десетилетие от войната и споменът за нея тлее. Тя е ужасно близко и същевременно достатъчно далеч. Научаваме кой е създателя на Игрите на глада. Научаваме жестоката история на семейство Сноу и това как Кориолан е преживял войната и тежките години след нея. Научаваме как са изглеждали Игрите тогава. Всички елементи, които ни съпътстват през историята на Катнис тук са в своя зародиш, а много от тях се случват за първи път. Някак дълбоко в съзнанието ни тегне бъдещето. Бъдеще, в което Сноу е злодей. В което Сноу е президентът, който е олицетворение на истински тиранин. Тук Сноу е момче. И той е всичко друго, но не и своя бъдещ образ.

Книгата условно е разделена на три части. Преди Игрите на глада, самите Игри на глада и след Игрите на глада. Най-впечатляващи са събитията в окръг 12 след финала на Игрите. Една идея по-слаби, но все така внушителни са моментите преди Игрите на глада. Цялата митология история и познатост с които се сблъскваме там ще накарат феновете да тръпнат пред този жесток свят, този жесток Панем и това подобие на концлагер (визирам отношението към трибютите). Най-слабата част в цялата книга са самите Игри на глада. Да- очаквано и нормално е те да са такива и да се надграждат и променят за напред, достигайки до ужаса и високотехнологичната игра, която виждаме 64г. по-късно, но те са най-безинтересното и не впечатляващо нещо от всички тези близо 500 страници. Но ние ВЕЧЕ сме ги преживели. Ние вече знаем колко по-интересни могат да бъдат бъдещите Игри на глада.

Това е най-скучната арена. Да тя има своето очарование и във филмовата екранизация е напълно възможно Игрите да бъдат преработени до истинско зрелище и пиршество за феновете. Тук, в книгата те са най-мъчителната част. Дребна, сплескана арена. Без възможност за разгръщане. Събития, които НЕ СЕ случват пред очите ни, а скрити от погледа ни и т.н.

За сметка на това от първата страница до последната, „Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии“ не спира да носи обрат след обрат. Запазен е и уникалния похват на писане на отделните глави, който Сюзън Колинс демонстрира при оригиналната трилогия. Финалните редове на всяка глава са толкова наситени и драматични, че в момента в който си готов да спреш да четеш след като завършиш и тази глава, точно накрая се случва нещо толкова яко, че продължаваш да четеш и малко от следващата, за да видиш как ще се развиват нещата и то те увлича и всичко отива по дяволите….

Снимката е взаимствана от фейсбук профила на The Hunger Games

Образът на Кориолан е изключително сложен и многопластов. Колинс е успяла да създаде младежката невинност белязана от тежкото семейно наследство и стремежът към успех преплетени с необходимостта от запазване на чистото семейно име. Паралелно с това тя НЕ пропуска да подклажда червената лампа в главата ни, какво вещае бъдещето за героя. Да той е добър, но става зъл. Да той обича, но става зъл. Да има семейство и го е грижа, но става зъл. Да ….. В главата на читателя от началото до края пулсира идеята, че той ЩЕ СТАНЕ зъл. Въпреки моменти, в които до такава степен започваш да му симпатизираш, неговия инстинкт за оцеляване и самосъхранение не пропуска да изплува и да ти напомни- това е Сноу. И Сноу винаги е на върха!

Луси Грей е един изключително загадъчен образ. През цялата книга остават съмненията за това , КАКВО всъщност стои зад намеренията и и възможно ли е да не вижда злото, което се заражда у Кориолан? Възможно ли е да го използва за да оцелее в Игрите и след това да го захвърли? Едва в третата част след Игрите на глада образът и се разгръща в цялата си сила и плътност и разбираме коя и всъщност каква е тя. Обратът с това КАК е избрана за Игрите на глада (който се разплита чак на края на книгата) е доста интересен и криминален бих казал. Дори след финала на книгата мислейки за нейната история и това, което знам, то всъщност е ужасно малко. Една загадка. Това остава да бъде за мен Луси Грей.

Препратките и връзките с бъдещето и историята на Катнис са неизменен и много мил подарък за феновете. Песента „Дървото на обесения“, която Катнис пее във филма  „Сойка-присмехулка част първа“ тук намира своя първообраз и обяснение. Което е отражение върху цялата финална част на книгата. Как и защо са създадени Сойките-бъбривки? Как са създадени сойките-присмехулки, които познаваме от историите на Катнис? Кога се въвеждат менторите и как? Залаганията, подаръците за трибютите? Тук имаме едни много различни игри, още стартът им е белязан от зрелищен обрат, който променя хода на събитията.

В книгата има толкова много събития, толкова много история. Историята тук е поне два пъти повече от „Сойка-присмехулка“,  която бе разделена в два филма. Историята тук позволява само по тази книга да се направят три филма. И тогава идва този финал….

Финалната глава на книгата е може би най-човешкото земно и невероятно нещо, което читателя може да си представи за завършек на тези тонове събития. Сцената край езерото , къщата и чувала с пушките предразполагат развръзка, която да втрещи читателя и да го остави без дъх. И за това се настройваш. И вървиш с Кориолан, нарамил пушката и търсиш и стреляш и попадаш на клонка, стъпка, шал. Хапе те змия, почваш да се подуваш, започваш да полудяваш и…. цялата градация отива по дяволите. Цялото напрежение, очакване и трепет за зрелищната развръзка просто потъва. Няма да споделя какво се случва. Няма да споделя дали Кориолан е сам или е с някой, ако е с кого и защо е. Но градацията води към емоционален колапс. И се случва точно обратното.

Снимката е на Яна Маринова и е взаимствана от блогът ReadingIsHot.

Това е най-слабия възможен финал , който можех да си представя. Гладът остава незадоволен, въпреки че може би похватът и е правилен. Може би огромната оставена врата е начинът, след като срути продажбите с тази книга, да седне и да напише нейното продължение. Това е неизбежно. Светът, който е създала е толкова богат и толкова пълен с история, че докато Сюзън Колинс е жива, може да пише книги за Панем и Игрите на глада, да печели и пак да не е обхванала и отразила всичко.

 

Мога само да пожелая на Lionsgate да бъдат разумни и да направят най-добрата възможна екранизация. Единствената подобна УСПЕШНА адаптация , която съм виждал е била на „Часовете“ (егати сравнението!). Там огромна част от случващото се се случваше в мислите на главните героини. Тук огромна част от случващото се се случва в главата и мислите на Кориолан. Актрисите от „Часовете“ го извадиха на показ БЕЗ глас зад кадър. Пред Lionsgate стои най-тежкия избор, кой ще поеме пролята на Кориолан и ще се справи ли с тази непосилна задача?!

„Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии“ е една изключителна книга и брилянтно допълнение към трилогията. Тя не е пресилена. Не е писана под натиск. Дори и да е писана за пари, то не личи. Колинс е създала книга, наситена в пъти повече от предходните три. Финалът се преглъща, но гладът остава.

„Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии“ е в книжарниците в цялата страна от издателство Explibris.

2 коментари

  1. Извинете, но снимката не е взета от „фейсбука на издателството“, а е направена от мен, Яна Маринова, и е взета от блога ми, https://readingishot.com/, като издателството са публикували линк към ревюто ми. Това не е тяхна снимка, а моя, обект е на авторски права и Вие сте длъжни да облележите оригиналния източник.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here