По повод 80 години от избухването на най-кървавия конфликт в историята на човечеството издателство „Сиела” пуска „Илюстрована история на Втората световна война”. Луксозната книга на Оуен Буут и Джон Уолтън съдържа повече от 300 снимки и графики и близо 30 цветни карти, които ясно показват етапите на смъртоносния международен конфликт.

На 1 септември 2019 г. се навършват 80 години от избухването на Втората световна война. Най-големият военен сблъсък в историята на човечеството е описан и богато илюстриран в енциклопедичното издание „Илюстрована история на Втората световна война” с автори Оуен Буут и Джон Уолтън.

За тези повече от 6 години между 1 септември 1939 и 2 септември 1945 г., в които трае мащабният конфликт, съдбите на военни и цивилни на територията на 5 континента се променят безвъзвратно, а броят на жертвите достига почти 50 млн. души. Втората световна война противопоставя териториалните амбиции на нацистка Германия, фашистка Италия и империалистическа Япония срещу внушителния и малко очакван съюз между САЩ, Съветска Русия и Британската империя. Нещо повече – тя противопоставя не просто армия срещу армия, а нация срещу нация, въвличайки в сблъска огромни маси цивилно население от всички слоеве на обществото. Водените между двата лагера битки по суша, въздух и вода се простират от Западна Европа до степите на Русия, от пустините на Северна Африка до джунглите на Югоизточна Азия, във водите на Атлантическия, Тихия и Индийския океан.

Как започва всичко? Какви са причините за избухването на войната? През какви етапи преминава най-кървавият военен конфликт, който познаваме?

Всичко това е проследено хронологично и подплатено с над 300 снимки и графики и близо 30 цветни карти, които ясно показват етапите на най-смъртоносната война. На страниците на обективната хроника на Оуен Буут и Джон Уолтън се запознаваме отблизо с всички етапи от събитието, формирало облика на света такъв, какъвто го познаваме днес. Едновременно с това книгата напомня и защо трябва да ценим времето, в което живеем, и да се радваме, че навярно най-кървавите дни в историята на човечеството са зад гърба ни.

Илюстрована история на Втората световна война” е в превод от английски език на Пламен Кирилов. Адаптацията на корицата е на Дамян Дамянов.

Откъс от новелата „Илюстрована история на Втората световна война”, Оуен буут и Джон Уолтън

Падането на Франция 

Дюнкерк 

На 19 май 1940 г. британският главнокомандващ лорд Горт най-сетне разбира, че Британските експедиционни сили са в обкръжение и издава заповед да се подготви евакуация. Положението е критично: в случай че Експедиционният корпус бъде разбит или пленен, Великобритания остава без армия, годна да поеме защитата ѝ. Белгийските войски на север вече са под нацистки огън.

В случай че поддадат, няма какво да спре победния ход на немците към Английския канал и Дюнкерк – четвъртото по големина френско пристанище и единствен авариен изход за британската армия. Другите възможни – Булон и Кале – се предават под ударите на Седма танкова бригада на 21, 22 и 23 май 1940 г. Подготовката за евакуация на британските части се извършва повече или по-малко тайно от френските съюзници. Те до последния момент очакват лорд Горт да разпореди контраатака, но той – макар и формално подчинен на френския главнокомандващ – крои други планове. Жертва малка част от британските сили и ги придава в подкрепа на белгийската армия. Решението му спасява Експедиционния корпус, но определено не жъне овации от страна на французите. За жалост, със или без помощта на Горт, белгийските сили са вече обречени. След 18-дневна героична съпротива и след загубата на повече от 6000 души крал Леополд ІІІ решава да сложи точка; на 28 май Белгия капитулира. Французите са извън себе си от гняв и Рейно бързо заклеймява Леополд като „предател“. Твърде несправедливо, като се има предвид, че за разлика от норвежкия крал Хокон и холандската кралица Вилхелмина, белгийският монарх твърдо застава зад страната и народа си, понасяйки всички несгоди на окупацията. Чърчил, от своя страна, знае това добре, но не прави нищо, за да обори становището на французите.

Два дни преди обявяването на белгийската капитулация Кралският военноморски флот започва евакуация на британски войници от Дюнкерк. Операцията, извършена с помощта на доброволци и хиляди малки съдове, основно рибарски лодки, е единственият светъл лъч в мрачната картина на френското крайбрежие. Мъдрата постъпка, с която Великобритания запазва бойния си ресурс и впоследствие успява да отвърне на немското нашествие, се заплаща с цената на тежки жертви от белгийска страна и героизма на Първа френска армия при Лил. Принос за успеха имат и Кралските военновъздушни сили, Кралският военноморски флот, високият дух на бойците от Експедиционния корпус и по ирония на съдбата – една груба грешка, допусната от агресора.

Когато Британските експедиционни сили се оказват в примка, белгийците са на прага на капитулацията, а френската армия е в пълна безизходица, немците, след безпрецедентния по скоростта и успеха си щурм, решават да си починат. Паузата, предвидена за два дни, продължава още осем. Тази фатална стъпка, вследствие на която Хитлер вероятно губи войната, изглежда оправдана в момента на извършването си.

Хитлер желае да запази силите на бойците си за предстоящата атака на Париж, а самонадеяният Херман Гьоринг, командващ Луфтвафе, прибързано го убеждава, че немските въздушни асове няма да позволят евакуация на британците. Хитлер приема, имайки предвид, че немската въздушна мощ поне до момента е ненадмината. Това, което както той, така и Гьоринг пропускат, е фактът, че Кралските военновъздушни сили са във възход и напът да надминат немските. Техният боен дух е фактор, който убягва от сметките на нацистите.

Операция „Динамо“, както е кодовото име на евакуацията от Дюнкерк, се провежда под ръководството на вицеадмирал Рамзи и е крайно рисковано начинание. Корабите на Кралския флот навлизат в плитчини, където има опасност да заседнат, и са подложени на ожесточени атаки от страна на Луфтвафе, но залогът е огромен и действията са решителни. Надеждата, според предварителните разчети, е да се евакуират не повече от 50 хиляди души. Но чудото става и между 26 май и 3 юни 1940 г. общо 338 226 съюзнически войници успяват невредими да се прехвърлят в Англия. Над 100 хиляди от тях са французи, които по-късно заедно ще се приберат в родината си, за да се отдадат с още по-голяма решимост на своята, за жалост, вече обречена кауза.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

73 + = 82