ИК Хермес представя „И замириса на бабини гозби и спомени“ от Ивинела Самуилова и Илиана Николова

Eдинствено по рода си у нас кулинарно издание, събрало автентични готварски рецепти от нашите баби и съкровени истории за тях. 

За книгата

Съставител на сборника е Ивинела Самуилова, автор на романа „Бабо, разкажи ми спомен“ („Любима книга на България“, 2016 г.). Когато кани читателите си да й изпратят рецепти за любими бабини гозби, придружени със спомен, Ивинела не подозира, че резултатът ще е толкова „интересно, задушевно и полезно четиво, чиято стойност не е само силно емоционална, но и много практическа и в известен смисъл – документално ценна“. С помощта на Илиана от кулинарния блог „Щъркелово гнездо“ тя подбира рецепти както за любими на всички традиционни ястия, така и за малко познати гозби, характерни за различни краища на България. Те ще ви пренесат в уюта на бабиния дом в градове, села и махали, а споделените истории ще ви затрогнат. Ще възкресите собствените си спомени за неустоимите вкус и ухание на любимите бабини гозби и може би ще се изкушите да разнообразите и обогатите семейната трапеза с предложеното тук родно – и емоционално скъпо – кулинарно наследство.

Ивинела Самуилова е един от най-популярните и обичани съвременни български писатели. Всяка нейна книга е отличена с най-важната от всички награди – любовта и признанието на читателите.

Автор е на романите Животът може да е чудо, Ако животът не е чудо, Жената, която търсеше любовта, Къде отиваш, пътнико?, Бабо, разкажи ми спомен и Тъй рече баба Ега, както и на сборниците с нехудожествена проза Гатанки от небето и Пътеписи за душата на България.

Сред отличията, получени от авторката от името на читателите, са първо и второ място в националния конкурс „Книгата, която ме вдъхновява“, призът „Носител на всенародната любов“, четвърто място в националната литературна надпревара „Моята любима книга“ и голямото признание „Любима книга на България“.

Ивинела Самуилова е родена през 1971 г. в град Севлиево. Завършила е езикова гимназия и има магистърска степен по богословие. Творческите й търсения са насочени към вътрешния свят на човека и отношенията му с Бог, света и ближните. Освен като писател, през последните години „богословката с талантливо перо“, както я наричат, се наложи и като преводач от испански и английски език.

Илиана Николова е популярен кулинарен блогър, който от 2008 г. списва блога Щъркелово гнездо. Обича българската кухня и с рецептите си се опитва да предаде страстта си към кулинарията на множеството си последователи и да ги вдъхнови да готвят вкусни домашни ястия. Илиана държи изключително много на традициите и затова е щастлива, че може да претворява гозбите на бабите и прабабите ни, да ги съхранява и да ги предава на всеки, изкушил се да изпробва рецепта от Щъркелово гнездо. Голяма част от ястията, които предлага, носят вкуса на детството и събуждат спомени за дома и за баба. Макар да получава редица награди за кулинарни блогове, две от които са в категория „Гозбите на баба“, Илиана е категорична, че има още много какво да сготви и да сподели.

Разговаряме с Ивинела Самуилова и Илиана Николова за бабините гозби и съкровените спомени

Ивинела, как възникна идеята за книгата и как започна сътрудничеството между двете ви с Илиана? 

Ивинела: Идеята за такава книга се появи, когато читателка ми написа, че си е извадила всички рецепти на баба Жива от „Бабо, разкажи ми спомен“, за да не рови из страниците на романа всеки път. Така ми хрумна да поканя читателите ми да споделят с мен рецепти от своите баби, като ми разкажат и спомен за тях. Вероятно много внуци биха се съгласили, че когато говорим за бабините гозби, не можем да сведем темата единствено до рецепти, понеже бабината храна не може да бъде отделена от спомена за баба. А хубавото е, че макар тези спомени да са лични за всеки от нас, те същевременно силно ни свързват заради споделеното разбиране за родно, за дом, за уют, за вкусно… За моя радост доста хора откликнаха на поканата ми, а една от първите беше Илиана, която ми изпрати няколко рецепти. Направи ми впечатление нейната привързаност към родното кулинарно наследство и вещината, с която го представя. После открих, че е автор на известния кулинарен блог „Щъркелово гнездо“ и носител на награди от кулинарната надпревара „Гозбите на баба“. Бях виждала Илиана само веднъж, на представяне на моя книга в Ловеч, но когато идеята ми за „И замириса на бабини гозби и спомени“ узря, бях сигурна, че тя е човекът, към когото трябва да се обърна, за да ми помогне с рецептите. Не всички бяха описани по най-добрия начин и за да станат разбираеми и изпълними, трябваше да ги прегледа специалист. Много се радвам, че Илиана откликна, и съм й благодарна за всичко, което вложи в този сборник!

Как протече работата по книгата? 

Ивинела: Донесе ми голямо удоволствие, а и беше ново преживяване, тъй като да пиша досега, за мен винаги е било „самотно занимание“. Много ми допадна Илиана като съавтор – тя е компетентна и отговорна, а освен това има прекрасно чувство за хумор, както и присъщата на интелигентните хора скромност. Мисля, че наистина се сработихме чудесно.

Илиана: Работих по книгата с изключително удоволствие и това ми донесе голямо удовлетворение. Тук е моментът да благодаря на Иви за поканата и за възможността да дам частичка от себе си за съхраняване на тези така скъпи рецепти. С нея се работи леко, без напрежение. Ивинела е прекрасен автор, с богат опит и ми даваше ценни съвети. Това за мен е първата книга, по която работя, и наистина много, много се вълнувах през цялото време.

Илиана, „Щъркелово гнездо“ е един от най-популярните кулинарни блогове у нас. Разкажете ни малко повече за него. Как го стартирахте? 

Илиана: Всичко започна с включването ми в готварски форум през 2007 г. Макар че още от ученичка съм се интересувала от кулинария, именно участието ми във форума отключи страстта и вдъхновението. След това, през 2008 г., имахме идея с моя съпруг за съвместен проект. Той измисли името – „Щъркелово гнездо“, като символ на семейното огнище и домашния уют. Идеята беше блогът да е не само кулинарен, а да се включват и статии на други теми. Но ето че вече 12 години пиша само аз и основно споделям рецепти. 

Имате ли си любим кулинарен спомен от детството? 

Ивинела: „Облегнала съм се на стената, до отворената врата на старата просторна кухня, и наблюдавам как баба Жива бърка качамака в очуканата си чугунена тенджера върху старата печка на дърва…“ Тази сцена, с която започва романът ми „Бабо, разкажи ми спомен“, е жива пред очите ми, само че героинята е баба ми Иванка и съм в старата й къщичка в центъра на Севлиево. Много ярък е и споменът ми как баба ни учи с братовчедка ми да дърпаме баница. А от баба ми Донка са двете ми нелечими травми от детството, превърнали се в доживотни кулинарни мании – бухтички и пържени кюфтета.

Илиана: Обожавах да гледам как баба прави баница и ми дава по малко да дърпам корите, но под надзор, за да не ги скъсам. Как в същото време ми разказва за времената, когато е била малка и нейната майка е правила баница… Беше истински празник за мен и когато правеше „сладка пита“ и ми даваше да разбивам яйцата със захарта в една огромна оранжева купа със старата тел, а после облизвах останалата в купата смес.

А любим бабин спомен? 

Ивинела: Ех… Нека да разкаже Илиана, понеже аз вече написах един роман…

Илиана: Не съм толкова сладкодумна като Иви, но все пак ще опитам да облека чувствата в думи. Всичко пазя дълбоко в сърцето си. И гозбите, и цветята, и белите, които сме правили с брат ми, но най-вече голямата грижа и обич, които са ми дали бабите – това е нещото, което ме топли днес. Ароматът на прясно изпечена питка, на баница с тиква и канела, на току-що приготвен липов чай, невероятната печена тиква с уникална карамелена коричка, която така и не успях да изпека, сладкото от смокини, приготвянето на което си беше истински ритуал, и още, и още…

Защо според вас спомените на село, с баба, ароматът на нейните гозби, носят такава сила за всички нас? Къде се крие магията им? 

Ивинела: Между детството и старостта има особена връзка. Неслучайно се смята, че с остаряването човек се „вдетинява“. Вероятно с помъдряването преоткриваме в детството онова, което цял живот сме полагали усилия да изгубим – спонтанността, радостта, преживяването на света като чудно и добро място. Затова, вече чрез внуците, човек има шанс да преживее отново приключението на детството. Родителите искат децата им да пораснат и техните усилия са фокусирани върху това порастване. Бабите и дядовците разрешават на внуците си да бъдат деца и всячески – явно и тайно, подкрепят различните проявления на детскостта. И гледат тази детскост да е винаги добре нахранена, за да не губи енергия. А понеже обонянието е сетивото на спомените, споменът за този щастлив „заговор“ с баба и дядо остава завинаги „закотвен“ у нас чрез аромата. И всеки път, когато ни замирише на бабина гозба, автоматично се пренасяме в уютния бабин дом.

Илиана: Това е нещо, за което напоследък много си мисля. Може би е така, защото сме били щастливи, чувствали сме голяма сигурност, че има кой да се грижи за нас, били сме необременени и от нас е струяла радост. Как да не искаш да се връщаш към тази идилия и безгрижие отново и отново?

Когато говорим за традиционни български рецепти, кои са любимите ви? 

Ивинела: За баницата, качамака, бухтичките и кюфтетата споменах. Бих добавила бобена яхния (със сланинка и люта чушка!), коприва – с боб, джуркана, на каша и прочее, а Илиана е предоставила от нейните баби рецептите за две други мои най-любими ястия: куркудена чорба и свинско със зеле.

Илиана: Това е много труден въпрос. Никога не мога да отговоря кое е любимото ми ястие, те са толкова много. И все пак всеизвестна е привързаността ми към тестото. Обожавам да меся, да изпробвам нови рецепти с тесто – различни баници, тутманици, лучници, питки, хляб. Голяма страст са ми. Често попадам на рецепти от различни краища на страната, които ме предизвикват и ме карат веднага да ги приготвя. А иначе обичам простички неща, макар и да приготвям и много други. Радва ме един обикновен боб, пиле с ориз, супа от коприва, пилешка каша, печена тиква и всичко, което бабите ми са готвили, сега готвя с удоволствие и аз.

А с какво най-често глезите себе си и семейството си? 

Ивинела: Баница! Правя баници често и с какво ли не! В нашето семейство баницата винаги е заемала почетно място на семейната трапеза.

Илиана: А сега де! Като кулинарен блогър имам стремеж да опитвам нови и нови неща и когато ги глезя, обикновено опитвам нова рецепта, която после да мога да публикувам в блога.

Има ли някакво послание, което искате да отправите към хората, които съвсем скоро ще имат възможност да разлистят книгата? 

Ивинела: Много бих се радвала, ако тази книга помогне на читателите и ползвателите й да погледнат на приготвянето на храна у дома с очите на нашите баби. В тяхното отношение към храната няма чревоугодие, а благодарност за изобилието и желание то да бъде оползотворено по най-добрия начин, така че семейството да получи чрез храната нужните за живота сила и хъс. От всичко са можели да сготвят бабите ни, те са били творци в кухнята. Не само заради недоимъка, а защото на всичко са гледали като на божи дар. Те са събирали храната си от природата, произвеждали са я с ръцете си и са имали въображение да използват и многото, и малкото, с което разполагат, по най-добрия начин.

Откъс от „И замириса на бабини гозби и спомени“ 

Предговор

Едва ли е възможно човек да си спомня за своите баби, без да му замирише на любимите бабини гозби. Обонянието, казват, е сетивото на спомените. Може и така да е, защото със сигурност спомените от онова свещено пространство, наречено „при баба“, където сме се чувствали най-обичани, най-специални, най-защитени, най „у дома“, винаги са обгърнати с неустоимо ухание – на топла баница, прясна питка, задушен лук, картофена гозбичка, пържени кюфтенца… В този смисъл бе немислимо да напиша роман като „Бабо, разкажи ми спомен“, без от неговата сърцевина – от огнището на бабиния дом, да замирише на любимите ястия от детството.

Читателка ми даде идея за настоящата книга, когато сподели с мен, че си е преписала на ръка от романа всички рецепти на баба Жива, за да не ги търси из страниците всеки път. Това ме вдъхнови да се обърна към вас, моите читатели, с молба да ми разкажете спомени от бабите си, като ми изпратите и любимите си бабини рецепти. Наистина – минаха почти три години, преди този сборник да види бял свят. Но пък се появява точно навреме, за да отбележим с него, че романът, който през 2016-а избрахте за „Любима книга на България“, вече пет години продължава да е много обичан. В него вие, изглежда, припознавате собствените си преживявания и емоции, а съкровеното общуване с баби и дядовци се превръща в споделено разбиране за дом и родно. За мен това означава нещо много важно: че все още за много от нас да бъдем българи е специално, интимно чувство, в което намираме опора и което за нас не е изчерпано от съдържание и смисъл.

Затова мисля, че заедно с вас, читателите, и с подкрепата на ИК „Хермес“ създадохме едно интересно, задушевно и полезно четиво, чиято стойност не е само силно емоционална, но и много практическа и в известен смисъл – документално ценна. Благодаря на всички, които откликнаха! Тук е и мястото да благодаря специално на две дами. На Даниела Атанасова, отговорен редактор за книгата от ИК „Хермес“, чийто богат опит, включително по отношение на професионалните кулинарни издания, бе от голямо значение този сборник да придобие нужния облик. И на Илиана Николова, която прие предизвикателството да бъде кулинарен редактор на книгата. Познавах Илиана задочно, като мой читател. Тя беше една от първите, които откликнаха на поканата ми, като ми изпрати няколко рецепти от своите баби. Впечатли ме нейната привързаност към родното кулинарно наследство и вещината, с която го представя. После открих, че е автор на известния кулинарен блог „Щъркелово гнездо“ – виртуално пространство, което сякаш пренася посетителите си в уютната кухня на нашите баби и майки. Впоследствие разбрах, че блогът „Щъркелово гнездо” два пъти е удостояван с „Наградата на журито“ в кулинарната напревара “Гозбите на баба”. Илиана имаше деликатната задача да направи рецептите изпълними, като внесе пояснения, където е нужно, и ги допълни, където е необходимо, запазвайки автентичния почерк на всяка. Тя щедро предостави и доста рецепти от личния си бабин кулинарен архив.

Искам да ви уверя, че и трите работихме по този сборник с много обич, уважение и старание, така че да предадем и спомените, и рецептите по най-добрия начин. Извинявам се, че не бе възможно да включим всички, но сме се постарали да споменем повечето. Някои читатели бяха пропуснали да напишат имената на бабите си и/или на населените места, в които са живели, а аз, за съжаление, не успях да се свържа с всички, за да попълня липсващата информация. Но в крайна сметка, струва ми се, се получи едно прекрасно и самобитно кулинарно издание, което със съдържанието си потвърждава следното важно прозрение на главната героиня от „Бабо, разкажи ми спомен“: 

Тази храна не е чревоугодие. Тя е семпла и непретенциозна, а гладът за нея не е физически, а духовен. Тя носи истинския вкус и аромата на простия, но автентичен живот. Затова може да се яде само така – лакомо, но с душата, бавно, на големи хапки и с огромна благодарност за привилегията да я имаш на трапезата си.

Ивинела Самуилова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 4 = 1