Какво е икигай (от „ики“ – да живея, и „гай“ – причина) пита в книгата си „Малка книга за икигай“ (ИК „Сиела“) японският изследовател Кен Моги и ни кани на своята изследователска експедиция, за да ни докаже как икигай може да бъде достъпен за всеки от нас.

Впечатляващ факт е, че мъжете в Япония са на четвърто място по дълголетие в света според изследванията, докато жените са дори на второ. Но може би това не трябва да ни учудва, при положение че японското разбиране за икигай е толкова вкоренено в културата и начина на мислене, че е неотделима част от всекидневния им живот и всяко действие – от най-голямото до най-незначителното. В професионалния успех, в личните връзки, в хобитата, които японците култивират в изумителни детайли.

В края на миналия век датско изследване разкрива, че гените обуславят само около 10% от това колко дълго ще живеем. Останалите 90% зависят от начина ни на живот. Така се ражда и концепцията за Сините зони – места в света с рекордно висока средна продължителност на живота. Да изследваме отблизо навиците и практиките на тези места, би означавало да намерим най-близкото възможно нещо до формула за дълъг живот. Една от тези точки е Окинава в Япония, чието население се радва на най-голяма продължителност на живота от всички останали зони. Когато учените разговарят с местните жители в опит да разберат причината, една дума се появява непрекъснато: икигай.

Но какво е икигай? Според сто и две годишен майстор по карате, това е да поддържа уменията си в бойните изкуства. Стогодишен рибар все още продължава да излиза три пъти седмично за риба, за да изхранва семейството си. За една сто и две годишна жена икигай е да прегръща мъничката си пра-пра-правнучка. Как обаче можем ние да открием собственото си усещане за икигай  и как да го използваме за по-дълъг и по-щастлив живот?

В „Малка книга за икигай“ японецът Кен Моги ни отвежда на вдъхновяваща разходка из миналото и настоящето на Япония, сред жителите на Страната на изгряващото слънце, техните традиции, радости и скърби – всичко, което формира техния уникален светоглед. Икигай е постижим и е достъпен за всеки от нас, пропит с ликуване от разнообразието на живота. Ако следваме стълбовете му, описани от Моги, до края на книгата вече ще сме успели да намерим онова, което ще ни кара да се будим, готови за предизвикателствата на всеки следващ ден.

ОТКЪС

Когато през пролетта на 2014 г. президентът Барак Обама беше на официално посещение в Япония, на японските държавни служители се падна нелеката задача да изберат мястото за приветствената вечеря, давана от японския премиер. Това трябваше да е частно събитие, предшестващо официалната държавна визита, която започваше на следващия ден и в чиято програма се предвиждаше церемониална вечеря в императорския дворец с императора и императрицата начело.

Представете си колко неща е трябвало да бъдат съобразени при избора на ресторант. Когато най-накрая беше обявено, че мястото е „Сукиябаши Джиро“, може би най-прочутият и уважаван суши ресторант в света, решението бе посрещнато с всеобщо одобрение. И наистина, по усмивката на президента Обама на излизане след вечерята можеше да се разбере каква наслада му е донесло преживяването. Казват, че по думите му това било най-вкусното суши, което е ял някога. Голям комплимент от устата на човек, израсъл на Хаваите, където има силно японско влияние, включващо суши; освен това той със сигурност неведнъж е опитвал майсторски приготвени и поднесени блюда.

„Сукиябаши Джиро“ гордо се оглавява от Оно Джиро[1], който – докато пиша тези редове – е най-възрастният майстор готвач в света, на деветдесет и една, удостоен с три звезди на Мишлен. „Сукиябаши Джиро“ беше прочут сред японските ценители и познавачи още преди излизането на първия кулинарен гид на Мишлен за Токио през 2012 г., но тази публикация определено постави ресторанта на световната гурме карта.

Макар за сушито на Оно да се носят легенди, неговата готварска техника се базира на изключително практични и находчиви похвати. Например на разработения от него специален метод, който позволява хайверът от сьомга (икура) целогодишно да се поддържа пресен. Това е същинско предизвикателство към дългогодишната професионална традиция, спазвана от най-добрите суши ресторанти – че икура трябва да се поднася единствено по време на сезона, тоест през есента, когато сьомгата поема нагоре по течението на реките, за да си хвърли хайвера. Оно е изобретил и специален метод, при който месото на определена риба се опушва на дим от запалена оризова слама, за да придобие отличителен вкус. Времето за поднасяне на блюдата със суши пред нетърпеливо чакащите посетители трябва да се изчисли с голяма прецизност, както и температурата на рибата, така че вкусът на сушито да е възможно най-добър. (Това предполага посетителят също да не отлага много-много, преди да сложи първата хапка в уста.) Вечерята в „Сукиябаши Джиро“ много наподобява изискан балетен спектакъл, ръководен иззад кухненския плот от изтъкнат и уважаван майстор със сурово изражение (но ако имате късмет, ще видите как от време на време по лицето на Оно пробягва усмивка).

Може да приемете, че невероятният успех на Оно е резултат от изключителен талант, твърда решителност и неумолима упоритост през годините на тежък труд, съчетани с неуморно търсене на кулинарни техники и стремеж към изключително качество. Едва ли е нужно да се казва, че Оно притежава всичко това.

Но освен него, и може би над всичко останало, Оно има икигай. Няма да е пресилено изявлението, че неговият изключителен успех в личен и професионален план се дължи на рафинирането на този най-японски етос.

Икигай е японската дума за удоволствието и смисъла на живота. Тя буквално се състои от „ики“ (да живея) и „гай“ (причина).

В японския език икигай се използва в различен контекст и може да се отнася както за дребни всекидневни неща, така и за големи цели и постижения. Думата е толкова обичайна, че хората често прибягват до нея във всекидневието си, без да си дават сметка за нейното специално значение. Главното е, че икигай е постижим и без задължително да си особено успешен в професионалния живот. В този смисъл схващането е изключително демократично, пропито с ликуване от разнообразието на живота. Истина е, че ако притежаваш икигай, това може да доведе до успех, но успехът не е необходимо условие за постигането на икигай. Икигай е достъпен за всеки от нас.

За собственик на прочут суши ресторант, какъвто е Оно Джиро, похвала от самия президент на Съединените щати е източник на икигай. Славата на най-възрастния в света майстор готвач с три звезди на Мишлен определено може да се смята за значителен принос към икигай. Но икигай не се изчерпва единствено с постигането на световно признание. Оно би могъл да открие своя икигай, като просто сервира най-хубавата риба тон на усмихнат клиент или усещайки свежестта на хладния въздух на зазоряване, когато става и се готви да поеме към рибния пазар Цукиджи. Оно може да намери икигай дори в чашата кафе, с която неизменно започ-ва всеки негов ден. Или пък в слънчевия лъч, промъкнал се през листата на дърветата, докато отива към ресторанта си в центъра на Токио.

Веднъж Оно каза, че би желал да умре, докато прави суши. Явно това занимание му вдъхва силно усещане за икигай, въпреки че изисква поредица от малки стъпки, които сами по себе си са еднообразни и отнемат много време. Например за да стане месото на октопода крехко и вкусно, Оно трябва да „масажира“ главоногото мекотело в продължение на цял час. Подготовката на кохада – дребна риба, смятана за царя на сушито – също изисква особено внимание, включително премахване на люспите и вътрешностите, както и приготвянето на прецизно балансирана марината със сол и оцет.

– Може би последното ми суши ще е с кохада – добави Оно.

Икигай се намира в царството на малките неща. Утринният въздух, чашата кафе, слънчевият лъч, масажирането на октопода и похвалата от американския президент се приемат на равни начала. Само онези, които осъзнават богатството на целия този спектър, могат истински да го оценят и да му се насладят.

Това е един от важните уроци на икигай. В свят, където стойността ни като хора и нашето усещане за себестойност се определят главно от степента на успех, мнозина живеят в излишен стрес и напрежение. Човек придобива усещането, че неговата ценностна система е годна и оправдана единствено когато се съизмерва с конкретни постижения – например повишение или доходна инвестиция.

Е, отдъхнете си! Можете да имате икигай, смисъл в живота, без непременно да сте се доказали по този начин. Това обаче съвсем не означава, че е лесно за постигане. Понякога дори на мен ми се налага да си напомням тази истина, макар да съм роден и израсъл в страна, където икигай е малко или много общоприето познание.

В лекцията си за TED[2]  „Как да живееш до 100+“ американският писател Дан Бютнър разглежда икигай конкретно като етос за добро здраве и дълголетие. Докато пиша това, лекцията на Бютнър вече има над три милиона гледания. Той описва начина на живот в пет места по света, където хората живеят най-дълго. Всяка от тези „сини зони“, както ги нарича, притежава уникална култура и традиции, които допринасят за дълголетието.

[1] Имената в книгата са според японския словоред – първо е фамилията, после собственото име. – Б. пр.

[2] Световна поредица от конференции, собственост на частна фондация с нестопанска цел, създадена да популяризира „идеи, ценни за разпространяване“. – Б. пр.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

3 + 3 =