Издателство Ибис представя „Кръвен обет“ – книга втора от поредицата „Наследството на черния кинжал“

Потопете се в тъмния свят на буреносни страсти и спиращо дъха действие, където шестима необикновени воини са призвани да защитят расата на вампирите от тяхното пълно унищожение.

В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите – организация на лишени от души  ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.

Акс е смел и решителен воин, отдръпнал се от света заради лична трагедия. Той е готов да даде всичко от себе си, за да е част от обучителната програма на Братството, което ще даде на живота му нов смисъл и посока. Но когато е назначен за бодигард на млада аристократка, той не е подготвен за чувствата, които ще го връхлетят…

Елиз е амбициозна и изпълнена с желание за живот. Тя не желае да спазва ограниченията, които статутът ѝ на аристократка ѝ налага. Но тъй като първата ѝ братовчедка е станала жертва на ужасно убийство, баща ѝ иска да я изолира от света и да ѝ забрани да продължи образованието си. Затова единственото решение е Елиз да получи бодигард, който да се грижи за нейната безопасност. Но ще успее ли той да опази сърцето ѝ?

„Плашещо пристрастяваща.“ – ПЪБЛИШЪРС УИКЛИ

ОТКЪС

     ГЛАВА 1

    „Ключовете“, Колдуел, Ню Йорк

Маските определено имаха място в живота на Акс. Било то буквално – от онези, които скриват лицето, или преносно – от онези, които защитават душата, камуфлажът определено го караше да се чувства комфортно. Така де, знанието е сила единствено когато ти позволява да прозреш врага си. A aко това прозрение се отнася до теб?
Акс би предпочел да му опрат нож в гърлото.
А всички му бяха врагове.
Застанал сред поне стотина сексуално възбудени човеци, той беше готов да засити тъмната си страна – нали се сещате, да метне някое парче прясно месо над телената ограда, зад която беше половият му нагон, и да се дръпне назад, докато храната биваше поглъщана, разяждащият глад – утолен за кратко.
Никога не траеше дълго. Но нали именно затова бе станал член на клуба.
„Ключовете“ беше частен клуб, в който се допускаха единствено членове и където имаше само две правила. Никакви непълнолетни. Винаги със съгласие.
След като тези две условия бяха изпълнени, можеше да си начешеш крастата с каквито пороци искаш: воайорство, групов секс във всякакви разновидности. Имаше стаи за фетиши и места за чукане, снабдени с всички пособия за връзване, оковаване и провесване във въздуха, които би могъл да си представиш.
Особено тук, в „Катедралата“.
От всички сгради в просторния комплекс тази беше най-голямата и най-впечатляващата. Изпълнена със завихрени валма бял дим, прорязвани от лилави и сини лазерни лъчи, без никакви мебели, освен олтара, тук допускаха само най-заклетите членове на клуба.
И винаги се носеха маски, дори в нощи, когато не бяха задължителни за останалата част от клуба.
През процепите за очите в тясната маска на череп, Акс вдиг-на поглед високо, високо към олтара.
Беше като сцена от „Мълчанието на агнетата“ – човешко тяло, окачено високо над пода, с разперени ръце, наклонена на една страна глава и изобилие от плът, стелеща се като крила около него. Приликите с Ханибал обаче свършваха дотук. Не беше мъж, а жена. Не носеше дрехи, а беше гола. Не истинска кръв покриваше плътта ѝ, а лепкава течност, която се сипеше като дъжд от тавана, падаше върху гърдите ѝ, стичаше се по корема и се процеждаше по бедрата ѝ, така че тя лъщеше под далечните светлини.
Не беше мъртва, а съвсем жива.
– Искаш ли я? – попита го някой зад гърба му.
Акс се усмихна, без да си прави труда да скрие вампирските си зъби.
Никой тук не знаеше, че той е истински вампир. Не някой неовикториански Дракула менте с козметично променени кучешки зъби, ботуши с високи токове и боядисана в черно бездруго тъмна коса. А съвсем истински вампир. С различно ДНК. Различни традиции и език. Различен биологически вид, който включваше пиенето на кръв от вампир от противоположния пол.
Различен полов нагон.
– Да, ще я имам пръв – отвърна.
Когато служителят изсвири силно и вдигна ръка, давайки знак да свалят подвижното скеле, из множеството се разнесе вълнение, нарастваща възбуда за първото представление. За частица от секундата Акс си помисли дали да не се материализира там горе просто за да им изкара акъла, просто защото можеше, просто защото му харесваше да сее хаос.
Вместо това се покатери по металната рамка с лекотата на паяк в паяжината си.
Когато се озова на нивото на жената, тялото ѝ реагира, извивайки се в гладна дъга, главата ѝ се отметна назад, устата ѝ се отвори, очите ѝ го умоляваха. Не беше упоена. Беше болезнено будна, миризмата на възбудата ѝ струеше, плътта ѝ се молеше за освобождаване.
Беше го пожелала. Сред множеството, събрано долу, тя бе пожелала точно него.
– Вземи ме – каза му. – Вземи ме.
Акс протегна облечена в ръкавица длан и затвори устата ѝ с върховете на пръстите си. Наведе се над нея, оголи кучешките си зъби и се насочи към шията ѝ. Само че не я ухапа. Прокара връхчето на един от вампирските си зъби по югуларната ѝ вена.
Опъвайки в конвулсията си веригите, с които доброволно бе пожелала да я оковат, тя свърши за него, алхимията на това да бъде изложена пред очите на тълпата, опасността, която той олицетворяваше, видът секс, от който тя се нуждаеше, се сляха в освобождаване, от което лицето ѝ пламна и я накара да стене, докато се гърчеше.
Насладата ѝ премина като вълна през гъстото множество под тях.
Акс също беше възбуден, да. Но не като тях. Не като нея.
Никога като когото и да било от тях.
И все пак гласът в главата му, който му крещеше, че е боклук, бе приглушен от секса. Огънят на яростта, която изпитваше към себе си, бе угасен от случващото се. Претъпканата с укори къща под истинския му череп за кратко беше изпразнена.
Така че, да, това вършеше работа на всички.
Вдигна ръка към шията си и развърза тежката си наметка, оставяйки я да се свлече от раменете му. Остана само по кожен панталон, татуировките и пиърсингите си.
Ръцете му се спуснаха към тялото ѝ и заедно с устата му го обходиха цялото.
И бурята, която създаваше нарочно, помете съсипания пейзаж на душата му, скривайки безнадеждната опустошеност, която представляваше.
Тя получаваше онова, от което се нуждаеше, той – също.
Което беше добре. След около час трябваше да бъде в тренировъчния център на Братството на черния кинжал, що-годе в състояние да продължи обучението си. Да бъде войник в битката с лесърите. Да върви по тънката линия между живота и смъртта.
Това вече щеше да му даде каквото искаше.
Вътрешен мир посредством война: защото, ако се биеш с неживите, несъмнено ще си прекалено зает, мъчейки се да останеш жив, за да се притесняваш за каквото и да било друго.
Просто съвършено.

* * *

    Щатски университет на Ню Йорк, Колдуел

Елиз, кръвна дъщеря на принцепс Феликс Млади, се усмихна на човешкия мъж, който седеше насреща ѝ на масата в библиотеката.
– Разбира се, че ще остана колкото е нужно. Няма да те оставя да се оправяш с всичко това сам.
„Всичко това“ беше море от курсови работи, заринали цялата маса, с изключение на шейсетина сантиметра пред нея и шейсетина сантиметра пред професор Трой Бек. Въпреки че курсовите работи по „Психология 342“ бяха предадени в електронен формат, Трой предпочиташе да ги разпечата, за да ги провери, и след като се беше справила заедно с него с изпитите по средата на семестъра, Елиз нямаше как да не се съгласи. Имаше нещо различно в това да държиш работата в ръцете си, да можеш да напишеш мислите си. Дължеше се на липсата на бързина, решила бе Елиз.
Твърде лесно бе да прегледаш нещата отгоре-отгоре, когато ги четеш на компютър, но когато пишеше забележките си на ръка, имаше време да ги обмисли както трябва.
Трой се облегна назад и се протегна.
– Е, като се има предвид, че е десет часът вечерта, броени дни преди Коледа, помощта ти определено ми идва точно навреме.
Докато той ѝ се усмихваше, Елиз му отправи преценяващ поглед. Като за човек беше висок и имаше яркосини очи и лице, което бе толкова открито и дружелюбно, че не бе трудно да забравиш, че си чужденец в чужда страна, наминал за малко и останал, запленен от свободата на местното население.
– Е, това беше последната от моите. – Тя сложи разпечатаните листове върху купчинката с проверени работи вляво и се извъртя в стола, за да изпъне гръбнака си, при което мъничък взрив на облекчение изригна в кръста ѝ. – Бяха наистина доб-ра група студенти. Действително усвоиха…
– Извинявай – прекъсна я Трой.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here