lusiВ средата на лятото, между „Херкулес“ и „Пазителите на галактиката“ на 01.08.2014г. дебютира един малък филм с големи амбиции. „Люси“ на френскиа кино-магьосник Люк Бесон за пореден път показва афинитетът му към филми, лежащи върху плещите на крехка дама. И въпреки, че вече гледахме Скарлет йохансон в ролята на Черната Вдовица в „Отмъстителите“, тя си остава…. дама!

Дали „Люси“ се готви да ни запознае с поредната НИКИТА на Бесон или е на път да ни представи една нова философия за същността на живота, ще можем да разберем САМО ако дадем шанс на филма и атакуваме най- близкия кино салон.

Сюжетът е прост, динамичен и ясен. Крехка дама по злощастно стечение на обстоятелствата бива превърната в „муле“ за пренос на нов вид наркотик зад граница. След непоправимо събитие пликчето с наркотикът, зашит от вътрешната страна на стомаха и, започва да изпуска и веществото се смесва с кръвта и. След което мозъкът и започва да отключва неподозирани възможности и да и дава достъп до над общоприетите 10%! Какво ли ще се случи, когато тя получи достъп до  100% от мозъка си?

Добро начало, сносна централна част и апетитен финал. Зрителите гледали филма, ще се далят на два вида- такива които наистина са го харесали (неподлъгани от зрелищния трейлър) и такива, които са останали доволни, но с идеята за леко разочарование, базирано на изключителните им очаквания за зрелище, кръв и…. неестествени способности.

Lucy_2014 (4)

„Люси“ е една естетична алегория на живота. Филмът ИЗЦЯЛО се гради върху това- АМИ АКО ИМАХМЕ ДОСТЪП ДО 100% ОТ МОЗЪКА СИ?! Животинските сравнения на Люк Бесон още в началото, преди главната героиня да бъде превърната в „муле“, дават първи наченки на посоката, в която той ще се развива.  Брилянтна идея- приятно реализирана. Преминавайки през разлините фази на достъп до мозъка си, научаваме на какво става способна Люси и се питаме постоянно и непрекъснато, „Ами ако аз отключа тези проценти“? Еха…..

Не липсва екшън. Не липсват визуални ефекти. Не липсват преследвания с коли и демонстрация на всяко ново умение на Люси. Но не това е залегнало в основата на филма. Друга е идеята на режисьора и посоката в която върви историята. Какво ще се случи, ако човек получи достъп до 100% от мозъка си? На този въпрос дава отговор филма, на този , както и на въпроса “ Какво да правите с живота си, ако той ви предостави тази изключителна възможност да може да използвате съзнанието си напълно?“.

lucy_1

Не очаквайте отговора от нас. Ще го откриете на финала на „Люси“. Няма как да го пропуснете. Може би 90 % от вас ще станат от седалките с усмивка и залегнала в главата си една идея, какво се случва с нас, като получим достъп до 100% от мозъка си. Но няколко минути по- късно и няколко бързи разговора със събеседниците, ще ви насочат и покажат, какво в същност сте видели и ще си дадете сметка колко важен и значим филм сте гледали.

„Люси“ е напълно иновативен филм, по отношение на своята идея. Дебрите на човешкото съзнание биват изследвани детайлно и в дълбочина. Финалните заключения са най- ценното, което този филм ще остави у вас.

Не се плашете. „Люси“ не е дълбоко философска притча от сорта на „Матрицата“; „Изкуствен интелект“ или други подобни. „Люси“ е приятен филм, красиво заснет и режисиран, с едно наистина силно послание, което ще остави дълбоки следи у вас за напред.

ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН за всеки ценител!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 1 = 1