Мамчето- рецензияВъв все по-затъващия летен сезон- филмите стават все по – трудни за гледане и разходката до кино салона все по-мъчителна. Намаляващия избор и от към разнообразие и особено от към качество този уикенд ме доведе до „Мамчето„! Въпреки притегателната сила на носителката на Оскар Октавия Спенсър („Южнячки“, „Формата на водата“) и абсолютния ми любимец Люк Евънс… истината е, че отидох на прожекцията, защото нямаше нищо друго читаво за гледане.

Преди да анализираме видяното и да пристъпя към Мамчето- рецензия, да нахвърлям историята.

Смразяваща история на самотната и затворена Сю Ан, която се трансформира в атрактивна парти-домакиня с убийствени наклонности, позната просто като „Мамчето“.
Сю Ан е скромна жена, живееща в малко градче в Охайо. Един ден новото момиче в града Маги я моли да купи алкохол за нея и приятелите й. Първоначално Сю Ан отказва, но в крайна сметка се съгласява, виждайки възможност така да се сдобие със свои собствени, макар и по-млади приятели. Тя предлага на тийновете възможност да избегнат да шофират пияни и да се забавляват в мазето на нейния дом. Има само няколко условия: един от младежите да остане трезвен, да не ругаят, никога да не се качват на горния етаж и да я наричат Мамчето.

Мълвата за доброто изкарване на младежите плъзва сред връстниците им и мазето на Сю Ан бързо се превръща в предпочитана дестинация за всички, които търсят забавление. Но когато гостоприемството на Мамчето и желанието й да бъде в центъра на вниманието започват да стават обсебващи, тинейджърската мечта се превръща в кошмар. Точно когато младежите се радват на късмета си, започват да се случват странни неща, заради които те започват да се съмняват в добрите намерения на своята гостоприемна домакиня. От най-доброто място в града, къщата на Мамчето става най-лошото на света.

Мамчето- рецензияФилмът се проваля. Той има потенциал. Много. Особено с този актьорски състав има и причина да бъде гледан. Но потенциала си остава някъде там. Дълбоко закопан под добри намерения и пошла реализация.

ДО КРАЯ СТАТИЯТА СЪДЪРЖА ЛЕКИ СПОЙЛЕРИ!!! ЧЕТИ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!!!

Филмът предлага много сладки моменти. Първата любов. Как дъщерята споделя с майка си, че той я е поканил на среща. И цялата невинност на споделянето и разговора. Нямането на „какво да правиш“ и „какви правила да нарушиш“ в малкото градче. Училищните стереотипи и трудностите да си всеки един от тях. И Мамчето…

Със сигурност Октавия Спенсър е последния човек, който бихте си представили в тази роля. Но тя ЗАКОВАВА героинята. Мамчето е толкова странна, толкова смахната, налудничава и загадъчна, колкото само Октавия би могла да бъде. Още първото и появяване на екран носи някакво страхопочитание в нетипичния и образ.

Люк Евънс е бащата на едно от момчетата. Той е очарователен. Но той е и много повече (тук няма как да разкажа, без да разваля, част от обратите). Финалния сблъсък между него и „Мамчето“ ще ви обърне стомасите. И да- има сцена в която тя БУКВАЛНО му хваща ху* и замахва с един нож (а камерата снима цялата сцена фронтално). Какво става? … Само ако гледате. Мамчето- рецензия

Моментът на прещракването в съзнанието и и първото убийство ще ви накарат да се хванете за устите. Лошото е, че ако сте гледали трейлъра, вече сте го видели. То не е много по-различно и в самия филм.

Финалната сцена с подредбата за снимката е доста извратена. Особено зашитата уста ще ви накара да се гърчите в очакване.

Филмът има няколко много неочаквани и добри обрата. Но има и едно разочарование. Голямо. Причината. Защо тя е такава , кое е превърнало Мамчето в тази странница и самотница? Случка, събитие, човек? И дали тази причина е толкова силна, че да отключи у нея онова, което виждаме във втората част на филма? Категорично- НЕ! Хора са преживявали далеч по страшни, травматизиращи, унизителни и брутални неща от Мамчето. Но са оцелявали и не са се превръщали в убийци и мъчители.

Може би някъде дълбоко под повърхността се крие една дълбока травма останала у нея, която обаче така и не бе предадена на екран и със сигурност НЕ достигна до мен. Мотивацията за действията и и самите действия са някак необосновани. Хаотични и безсмислени. Мамчето- рецензия

Мамчето- рецензия- равносметка

Мамчето“ е добър филм, за у дома в добра компания. Категорично това не е филм, който си струва разходката до киното и парите. Приятен, може би филм от който някои от вас няма да останат разочаровани. Но толкова. Потенциалът му е много по-голям от реализацията. И преди всичко жалко за пропиляния актьорски талант. МНОГО жалко.

Филмът вече е в кино салоните в цялата страна. Разпространява Форум Филм България.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

66 − = 65